Тя е Деси Андонова, а ние сме влюбени в необятния глас, който тази прекрасна жена носи. Радваме се, че стартираме седмицата именно с нея и си я пожелаваме да бъде като Деси – искрена, очарователна и вдъхновена…
Здравей, Деси! Най-напред ще започнем с едно любимо наше предизвикателство: Опиши се така, както би се описала на едно дете например!
Здрасти, Аз съм Деси. Понякога съм като кисела краставичка, друг път – като захарен памук. Обичам морето. Обичам си детето – то понякога е по-мъдро и пораснало от мен. Обичам да пея. Пея, да не погрознея!
Кога се срещна с музиката?
Срещнахме се, когато бях малка – баща ми беше музикант, но решението да тръгна по пътя на музиката взех, когато бях на 13.
Над какво работиш през последните месеци?
Записвам нови идеи в импровизираното си студио вкъщи. Реших следващото нещо, което издам, да е в друга форма – не точно песни, а по-скоро нещо като бийттейп. Съвсем в началото на този път съм, но много ми харесва идеята да създавам и инструменталите (според скромните си възможности, разбира се). Така идеите ми звучат сурово и недодялано, но и искрено в същото време.
Разкажи ни малко повече за новия си проект…
Един от активните ми проекти е авторският албум „Audiobook“, който записах, издадох в края на миналата година и представям на живо с Visual Mаdmen (Божидар Василев – тромбон/синтове, Васил Вутев – барабани, Димитър Горчаков – пиано, Георги Дончев – контрабас). Другата седмица ще запишем в студио част от репертоара ни с джаз триото ми.
От известно време (с отрицателно темпо обаче) работя с една програма, която се казва Ableton (ходих и на курс в Sound Ninja), и потапяйки се в този процес, излязох от формата „песен“ – това са по-скоро състояния и моменти, облечени в звук. Много е вдъхновяващо. Последните седмици работя с едни текстове (казват се 40 rules of Love на Шамс ал-Дин Тебризи ), които от много време чета отново и отново. Изолацията напоследък ми даде възможността да работя върху себе си по-пълноценно, опознавайки се, и тези текстове, които са повдигали духа ми много пъти, отново се появиха. Реших да измисля мелодии за тях и да запиша звукова среда, в които да плуват.
Смятаме, че музиката е верният път, за да се справим с лошото настроение, което изолацията ни причинява. Какво още специално ти дава тя?
Музиката е пряк път към сърцето, проводник на любов. За мен тя е начин да присъствам пълноценно в настоящето – вид медитация.
Кои са артистите, които те вдъхновяват и са те вдъхновявали през годините?
О, те са толкова много. Първите, които ми хрумват в момента: Принс, Stivie Wonder, Fred Wesley/ The JB’s, Quincy Jones, Гладис Найт, Били Холидей, Ела Фицджералд, Анита О’Дей, Лоурин Хил, Ройшийн Мърфи /Молоко, Масив Атак, Хърби Хенкок, Д’Анджело, Ерика Баду, Юна Мей Карлайл, Бил Уидърс, Марвин Гей, Трайб Колд Куест, Рой Харгруув, Нат Кинг Коул, Колтрейн, Рей Чарлз, Тивъри Корпорейшън, и много много, много други…
Какво мислиш за ситуацията по света към момента?
Живеем във време на голяма промяна във всички аспекти на живота. Време за пробуждане, обединяване и повдигане на вибрациите. В материалния аспект очевидно за икономически рокади и опити за все по-голям контрол.
Иска ми се ситуацията да се нормализира и лятото да има фестивали и концерти, да мога да направя своята „климатотерапия“ на морето, да имаме възможност да пътуваме, да комуникираме без страх и рестрикции.
Кой е урокът, на който се научи през изминалата година?
Затвърдих няколко урока:
Всичко в материалния свят е преходно.
Макар понякога да изглежда трудно, да си верен на себе си е жизнено важно и безкрайно удовлетворяващо.
Изборите, които правя, определят това, което съм.
Пожелай ни нещо…
Да сме здрави, да излезем от тази ситуация пробудени духом, изпълнени с любов и разбиране.
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Тихомир Рачев
