След повече от 20 години в модната фотография и фешън продукциите, той се е превърнал в уважавано и разпознаваемо лице в една от най-конкурентните индустрии в света. Родом е от гр. Пловдив и e единственият българин с номинация за постижения
на фотографите на FashionTV (66th Cannes Film Festival). Днес те срещаме с PAVZO!
Известен е като главен редактор на най-големия видео канал в света за модна фотография в света с повече от 13 000 професионалисти в бранша и с изумителния брой от близо 20 000 ръчно подбрани модни видео филми и рекламни кампании – PAVZO Fashion Film Channel. Вече повече от 11 години този канал вдъхновява хиляди професионалисти от индустрията. На нашия главен герой днес се дължи и основаването на немалко на брой от световноизвестните модни филмови фестивали. PAVZO притежава също и престижния статут на жури и официален медиен партньор в редица от тях.
Другата му страст – музиката – го тласка в посока, която създава много възможности да
работи с някои от най-известните джаз, поп и рок музиканти в света и да създава
великолепни фотографии, музикални клипове и корици на музикални албуми. PAVZO е представян в редица медии и е бил в листите на екипите и като продуцент на кампании на брандове като Cartier Paris, FashionTV Network Channel, Vogue UK, Victoria’s Secret, Swarovski, LFW, Hotel Cafe Royal, Next Models, Steinway&Sons, Cadogan Hall London, Grand Vin De Bordeaux, Guildhall, Abbot Laboratories, The London Stock Exchange, Ralph and Russo, Grayling, Elite Models, Nokia Corporation, Playboy Magazine, Royal Academy of Music, Body London и много други.
PAVZO е базиран и работи в Лондон и постоянно пътува по света, за да изпълнява проекти за различни частни и корпоративни клиенти.
Привет, Pavzo. Къде те намираме?
Здравейте и благодаря за поканата за интервю. Дано сте готови за това, което ще се случва в следващите минути :-). Човек и добре да живее, накрая се сблъсква с Павзо (хахаха).
Намирате ме пред 3 монитора – монтиране на видео за клиент от Дубай, рендване на друго видео за един лондонски моден дизайнер и в онлайн дебат с продуцента на британската банда Black Orchid Empire за заснемането на новите клипове от албума им, който предстои скоро да се появи на пазара. По-странното е, че тъкмо прочитам как съм закъснял да отговоря на съобщение, с което съм пропуснал фотосесия с една от актрисите в Game Of Thrones… Както казват японците – се ла ви! 😉
Сподели ни за някои от най-интересните ти случки от снимачната площадка. След толкова години опит със сигурност имаш както забавни, така предполагаме и сериозни ситуации.
Всеки снимачен ден има нещо уникално в себе си – пълно е с весели, но понякога и изключително трудни за справяне ситуации, било дори и в психически аспект.
Имаме 5 снимачни дни с холивудската актриса Анди МакДауъл. Намирам се сред 40 човека френски екип, снимаме ТВ реклама, моден лук-бук на френски бранд и няколкочасово интервю с нея. Личният ѝ екип се грижи всичко да е налице, да е навреме и да е изрядно. Аз съпортвам продуцента на продукцията и добър мой приятел Бенджамин Одюр (снимащ рекламите на L’oreal, Garnier, Revlon и т.н.) със заснемаето и в същото време съм изцяло отговорен за звука на продукцията. Идва момент да закача брошката на Анди, за да правим саундчек на звука и моля г-жа МакДауъл да ми асистира. Тя става от дивана, разкопчава ризата си и усмихвайки се, казва: „Сложи я където пожелаеш…“ Проверете сами как може да изглежда тази страхотна жена, минала 60-те. Останалото го оставям на въображението.
Снимаме документален филм в Африка (Кот Д’Воар – Бряг на Слоновата Кост) по темата за възобновяемите източници на енергия с професор от университета в Абиджан. Имах шанса да снимам в частно бунище – сигурно сте виждали кадри по National Geographic – аз лично, за първи път се сблъсквах с мащабите на такова нещо – стотици хиляди тонове боклук, насред който майки с увити през рамо плащове, крепящи бебетата си, сортират отпадъците. Боклукът стига до хоризонта. Интервюто минава прекрасно, продуцентът е щастлив от материала. Продължавам снимките на покрива на една от сградите и всичко протича чудесно докато не слизам оттам и ме задържа въоръжена с автомати охрана. Бях натоварен в един камион и задържан в кабинета на ректора на университета.
Сега, от дистанцията на времето, мога да се смея на случката, но като цяло – дозата адреналин беше налице. Продуцентът ми води над 3 часа преговори да ме „освободят“. Оказа се, че наскоро френски новинарски канал е „хванала в крачка“ г-н ректора в отклоняване на сериозни суми и се е наложило френският министър на външните работи да направи визита по повод скандала. Моментално съм бил заподозрян като нагъл журналист, подготвящ пореден голям скандал срещу ректора – това е да си на правилното място по правилното време. Стискаме си ръцете, усмихваме се и в последствие разбирам, че са ни пуснали срещу обещана реклама на фирмата за дограма на Ректора (на съпругата му, да сме юридически коректни)…
Също там, моят продуцент, ме свърза с клиент, който работеше по поръчка на Metropolitan Museum New York и снимахме колекция ръчно изработени бижута, предназначени за едно от техните събития. В търсенето на правилната локация за филма, попадам на прекрасен плаж – млади мъже яздят черни коне с дълги лъскави гриви, насред разбиващите се в плажа океански вълни… Звучи като телевизионна реклама на бавен каданс направо. Палмите са навсякъде – влюбваш се в локацията. Моментално я избирам и започваме подготовката за снимките за следващите няколко дни. Прибираме се в квартирата и моят продуцент пита дали наистина съм харесал локацията. Отвръщам положително, при което той изрича: „Радвам се, че ти е харесала. Ако ти бях казал, че преди няколко месеца там разстреляха 25 човека, щеше ли да искаш да отидем?“ Ден след това зоната, в която бяхме отседнали, беше нападната от въоръжена партизанска групировка. Имаше много картечни откоси и сълзотворен газ. Това са едни от миговете, в които хората споделят как животът им минава на лента. Усещането за фатален край не можеш да го опише с думи – но споменът се запечатва завинаги.
Африка, (поне в частта, в която аз съм работил) е локацията, в която се случват неща, за които почти никога няма да чуете, нито видите. Политическият и информационен филтър подава само „правилната“ информация навън, а икономическите интереси зорко пазят териториите си. Фирми като Nestlé, Orange, Societe Generale, Coca Cola са основните играчи там. Читателите ви са интелигентни хора, ще разберат за какво иде реч. Африка е континент, който прилича на черна дупка – чували сме за него, но реално знаем изключително малко. Беше ми отправена оферта от човек със сериозни политически контакти в Гана и Кот Д’воар, да остана там – с опция за осигурена 24 часова въоръжена охрана и къща с електрическа ограда, да добавя – огромно заплащане. Върнах се моментално в Лондон. Шансовете да не доживееш да си харчиш парите са сериозни.
В Лос Анджелис случайно попаднах на снимачната площадка на сериала Criminal Minds. Това, което прави впечатление моментално, беше нивото на професионализъм. Всички са на мястото си, всичко се случва точно навреме. Естествено, моментално попитах дали ще имат против да снимам бекстейдж и изненадващо и за мен се съгласиха, стига да не се пречкам на камерите и екипа. Бях възхитен от тези хора – земни, достъпни, отворени към другите – това е гилдия, която рядко се среща и определено пътят ми в професионално развитие гледа все повече в тази посока. Съвсем скоро пътувам за пореден път натам.
Миналото лято, снимахме едиториъл с една от актрисите на сериала Vikings. Тъй, като съм голям фен на продукцията още от първи сезон, а ГОТ е извън топ 1 милион на любимите ми така или иначе, беше повече от прекрасна новина, че ще мога да работя с Мауде Хърст (кино съпругата на героя – Локи). Имахме уникален снимачен ден пълен с много весели истории, а бекстейдж снимките останаха за спомен. Реално, сесията се случи в последните 5 минути. Открих случайно графити стена в Камдън и всичко се заключи в едно – стайлинг, цветове, светлина. След сесията отидохме да пием по бира и да прегледаме някои от засенетите кадри. Г-ца Хърст сподели, че са много близки приятелки с Нина Добрев и предложи да ѝ се обадим по телефона, за да ѝ направи изненада от неин сънародник – нещо, което не се очаква от англичанин да направи. Никога.
По време на бекстейдж снимките на едно шоу от LFW се „сблъсках“ с изключително приятна дама, чийто грим тъкмо приготвяха. Тя щеше да закрива шоуто на мой приятел и невероятен дизайнер Малан Бретон. За моя голяма изненада, дамата се оказа внучката на Чарли Чаплин – Кийра Чаплин, на която бях официално представен по-късно вечерта. По време на репетициите успях да заснема няколко много добри кадъра между Малан и Кийра. Един от тези кадри, в голям формат, украсява в момента дома на Малан. По същото време, ме представиха и имах шанса да работя с уникалния модел и актриса – Ейми Джаксън.
В общи линии, за хората които се впечатляват от числата (сега е особено модерно), сумарно последователите на клиентите ми надминават половин милиард.
Първата ми за момента публикация в британския Vogue, която можете да видите ето тук, беше съпроводена с интересна случка… Бях персонално поканен да заснема закрито шоу на дизайнерката Микол Рагни. Излязоха страхотни кадри от ревюто и моментално получих покана да ги публикуваме в британския Vogue. Така „изгрях“ с 29 страници в модната библия на света. За нещастие, фоторедакторът – млада девойка, на която се бе паднала честта да публикува кадрите от деня и чието име няма да споменавам тук, беше решила да не впише името ми като автор и кредитите ми за снимките останаха празни. Моментално обърнах внимание на проблема, но получих отговор, който може би някой ден ще е в историята на бизнес комуникациите като нещо, което абсолютно никога не трябва да правите.
Беше ми обяснено, че на списание като Vogue UK не се налага да упоменава кредитите на авторите и съм можел да се гордея, че съм бил избран, което било повече от достатъчно. Мисля, че до времето на следващия ми имейл до централата на Конд Наст, тя вече беше уволнена. Vogue се включиха моментално с извинение и запитване за правилното изписване на кредитите ми. Парадоксалното в случая беше, че всичките ми колеги се страхуваха да се конфронтират с изданието, а това е 100% победенческо мислене. При мен тези номера не минават.
Малко след това дойде и предложението да заснема реклама с Боливудската актриса Диа Мирза, с която имахме няколко уникални снимачни дни в централен Лондон. Очакването е хора от такова популярно ниво е да са изключително студени и основно концентрирани в работата си, което помага в много от случаите. Този не беше от тях – Диа е прекрасен човек и лъчезарна душа, но също така и голям професионалист пред камера. Леко се работи с колектив на такова ниво – всеки си знае мястото.
Един от най-сериозните и донякъде драматични моменти беше избирането ми за член на снимачния екип на Victoria’s Secret. Предложението дойде директно от един от продуцентите, с които работя – Ерик Норп. Трябваше да снимаме съпортващите клипове с Кендъл Дженър за новата колекция на бранда. Това е обаждане, за което работиш цял живот. Всичко беше изчислено точно, студиото в Манхатън беше наето и само трябваше да се появя на снимките. Съчетах тази възможност с позицията ми на жури и медиен партньор на La Jolla Fashion Film Festival в Сан Диего и заминах за Калифорния. И както всичко вървеше по вода, всякаква комуникация с екипа на Victoria’s Secret тотално прекъсна. Прибрах се в Лондон и получих имейл как студиото ни е било ограбено, а г-ца Кендъл Дженър също е създавала много затруднения и продукцията в крайна сметка пропада. Искаха да замина на следващия ден, за да се заснеме всичко наново, но аз вече имах работни ангажименти, поети в Лондон. За капак, получих бекстейдж снимките от продукцията – Ръсел Джеймс – официалният фотограф на Victoria’s Secret, Ерик Норп и Кендъл Дженър в едно селфи с надпис отдолу „Трябваше да си тук…“. В такъв момент ти трябва много сериозно чувство за хумор.
Кои са уроците в професионален план, които животът ти поднесе?
Все повече се насочвам към продуцентството – оказва се, че ми допада много, справям се отлично с комуникацията с клиентите на този етап и организационните ми познания очевидно са на нужното ниво. Това е най-отговорната позиция от една продукция, но и рискована в същото време. По време на преговорите за национална рекламна кампания на британски бранд бутикови слушалки, клиентът премина всякакви граници и тогава усетих какво значи да поемеш цялата тежест – на всяка цена се стремиш екипът ти да е подсигурен и финансово и технически за най-добър краен резултат. Заради
този проект се запознах и с уникалната стилистка Луис Сайк, която работи за рекламни кампании на брандове като Ferrari, Reebok, Nike, Avon и тн. и чест арт консултант и на моите лични проекти. В Англия, всеки един момент, в който си невнимателен, изхвърчаш от пазара – конкуренцията е безмилостна и трябва да си знаеш цената и мястото – нямам илюзии по въпроса.
Когато Ralph & Russo се свързаха с мен за новата им рекламна филмова кампания, преговорите протекоха над два месеца – пет снимачни дни на локации по целия свят, изключително къси срокове за предаване на финалния продукт и невъзможното за край – заснемане на закритото за широка публика шоу по време на Paris Fashion Week и моменталното предаване на филма за по-малко от 12 часа. В последния момент, компанията реши да си партнира със Swarovski и тогава осъзнах, че този проект ще е изключително трудно да се осъществи. Имахме готов бюджет – техническите
характеристики налагаха наемането на кино техника за близо 1 милион паунда и въпреки всички усилия, не успяхме да го осъществим и се отказахме навреме. Понякога е по-добре да спреш преди да е станало късно, защото репутацията в тази индустрия е всичко. Все пак, за мен беше чест, че брандове като Swarovski и Ralph & Russo ми се довериха за проекта. Има заявка, в някой следващ сезон, все пак да го заснемем – времето ще покаже.
Ситуацията със заснемането на рекламата на Cartier, Paris беше сходна – 120 човека на снимачната площадка и 64 човека охрана. За пореден път, компанията ми преминаваше през специална проверка, през такава преминах и по проекта с London Stock Exchange. Cartier задържаха 100% от информацията какво конкретно ще се снима – всичко беше напълно секретно. Локацията беше обявена 10 часа преди снимките (180 Strand, London, за незапознатите, това е мястото, на което се провеждат най-известните ревюта на Лондонската Модна Седмица). Снимахме новата колекция диаманти на Cartier на стойност над 10,5 милиона паунда. Цялата сграда беше наета само за нас. Всички прозорци на първия етаж на сградата бяха покрити с непрозрачно фолио, за да се спрат всякакви опити на папараците да се докопат до кадри на колекцията. Имахме 4-ма готвачи от Париж, които готвиха всичко по наш вкус – Cartier бяха изпипали всичко до най-малкия детайл. По отношение на охраната, бяхме снабдени със секюрити чипове – до тоалетната да отидеш, първо се проверява чипът ти и тогава минаваш в друг сектор на сградата. Най-веселата част беше, че тъкмо започнахме снимките и засвири противопожарната аларма. Целият екип беше изведен навън, а аз постоянно се шегувах, че ако ще крадем диамантите – сега е правилният момент. Като в сцена от „Бандата на Оушън“. Приключихме с блестящ снимачен ден и доста добри кадри. Надявам се скоро Cartier да ги публикуват, за да може и вие да ги видите.
Ако говорим за контакти, всичко което съм постигнал в професията си, се дължи основно на модния ми видео канал PAVZO Fashion Film Channel. Когато FashionTV се свързаха с мен, след 5 години безрезултатни опити от моя страна да им привлека вниманието, аз им затворих телефона. Случайно или не, мислих че е шега спретната от моите приятели. Така играхме тази игра три дни. На четвъртия ден получих имейл директно от телевизията от тогавашния директор – Лирас Вакнил, с уверението че наистина се опитват да се свържат с мен. Малко след това изпратиха договор за преглеждане – останалото е история – станах първият българин, представляван от най-големия в света телевизионен канал за мода и над половин милиард телевизионни зрители. Така започна новата глава в професионалното ми развитие и първите стъпки във филмова насока. Не след дълго, един от модните ми клипове постигна 320 милиона гледания в ефира на FashionTV. И до ден-днешен когато пускате този канал има 80% шанс да видите някои от моите фешън филми там и 100% такъв да видите секунди от тях в рекламните блокове на телевизионния канал – очевидно съм си свършил добре работата, което за мен е най-голямото признание.
Модният канал PAVZO Fashion Film Channel е време да премине на ново ниво, да се развие и превърне в нещо доста по-голямо и бизнес ориентирано. Взаимоотношенията ми с Vimeo като платформата, на която поддържам канала, в последните години се промениха изцяло, и това доведе до логичен развой и промяна в посоката. В момента отделям време за изцяло нова платформа, поддържана от моята компания и абсолютно независима като мениджмънт. Структурата още се оформя в главата ми, но ще изисква много работа и ще е комплексна като платформа. Идеята е да се събере гилдията на едно място, което да помага да инспирира младите таланти в индустрията и да дава информация за работни позиции по целия свят с включена и оценяваща система за екипите като глобален рейтинг. Инерцията вече я има, контактите също – всичко е постижимо с много труд и усилия.
Архив на музикалните събития, които PAVZO е продуцирал, можете да видите в плейлиста тук.
Следва продължение…
Автор: Мариета Илиева
Снимки: личен архив PAVZO