Лицата
Leave a comment

Диана Димитрова и Race for The Cure

На 29 септември в Южния Парк ще се проведе най-голямото благотворително спортно събитие – Race for The Cure в подкрепа на жените с рак на гърдата. Темата ни среща с талантливия артист – Диана Димитрова, която е едно от лицата на кампанията. Иска ни се да почерпим информация от нея самата, за да разберем повече…

Здравей, Диана! Ти си сред артистите, подкрепящи каузата на Race for the Cure. С какво това спортно събитие се  различава от другите бягания с кауза?

Всяка кауза, когато не е завоалирана с някаква мнителна цел, е желателно да бъде подкрепяна от обществото ни. Самата идея, че толкова човеци се събират в един ден на едно място, за да дадат своята подкрепа на други човеци, е пример за това какви трябва да бъдем. Използвам думата  „човек“, защото в днешно време истинският ѝ смисъл масово се забрави. Всички толкова много бързаме, толкова дълбоко сме заровени в собствените си грижи и предпочитаме да се престорим, че не виждаме, когато друг крещи без глас. Аз мисля, че мълчанието ни разболява. Ще помогнем на диагностицирани жени да говорят със специалисти за страховете си, след като са чули „рак“ – една от най-страшните думи на XXI век. Затова елате да направим едно малко добро и да разтресем София!

Какво точно ще се случи на 29 септември? Ще те видим ли на стартовата линия заедно със сървайвърите от заболяването и всички съпричастни към тях?

Разбира се, ще бъда там и ще дам всичко от себе си! На 29 семптември се надявам да се съберем много позитивни хора, готови да направят заедно нещо красиво и смислено.

 Имаш ли лична история, която те подтикна да подкрепиш кампанията?

Имах специална връзка с моята баба. От онези, необяснимите. Когато говоря за това, винаги се разтройвам, защото вече беше прекалено късно. Гледах как най-добрият ми приятел се топи и агонизира от метастазите, а аз бях абсолютно безпомощна. След целия ад мисля много за превенцията. Не допускайте да не следите здравето си, защото това може да заличи вашия живот заедно с този на хората, които ви обичат. Затова се изследвайте периодично. Би било несериозно да агитирам за участие в маратона, без да съм си направила профилактичен преглед. Направих го. За пръв път минах през ехомамография, защото съм на 29 години. Отне точно пет минути и беше безболезнено.

 Ракът на гърдата е диагноза, която преобръща съдби, но в нея човек може да види не присъда, а шанс – да обича повече себе си и да изхвърли отрицателните емоции и дразнители от живота си. Вярваш ли в тази философия – че стигаме дъното само за да се оттласнем с още по-голяма сила към повърхността и да започнем на чисто? Че начинът, по който се справяме с болест, раздяла, драматична промяна в средата ни, е това, което ни формира като хора? 

Вярвам в причинно-следствената връзка. Ние привличаме енергия, каквато самите излъчваме. А една ситуация се разиграва по различен начин, докато не разберем защо. Отговорите са в нас. Аз лично ненавиждам, когато някой се самосъжалява постоянно и обвинява другите за собствените си грешки. Ако нещо не ти харесва, ти си този, който има пълната власт да го промени.

Какъв е твоят начин да се съхраняваш физиччески и да живееш в относителен вътрешен мир със себе си?

Винаги съм казвала, че съм вълк. Допускам няколко души в личното си пространство и за тях бих направила всичко. Мисля, че е важно да си обграден с хора, които носят чистота в душата си. По някакъв начин заради професията ми съм се превърнала в скенер. Един актьор трябва да знае кога се опитват да го лъжат. Когато имам време за себе си, предпочитам да бъда в тишина.

 Иска ни се да отправиш послание към жените, страдащи от болестта…

Използвайте силата на мисълта.

Успяваш  да жонглираш умело с много призвания – актьорска игра, рисуване, творческо писане. Кога се срещна с изкуството за първи път? Искрата към кое от трите изброени дойде първо?

Всяко нещо си идва с времето. Още в трети клас си спомням, че нарисувах портет на Ботев и картината спечели конкурс. Тогава усетих силата на изкуството. Нищо, че бях на десет. А скоро майка ми ми припомни смешна случка, когато съм била още по-малка. Подреждала съм столове за нея и баба и съм обяснявала, че се намираме в зала. Следвала е  пълна програма – стихотворения, песни, и после съм  казвала: „А сега, пляскайте!“. Типичен актьор егоцентрик.

Къде изобразителното изкуство се докосва с актьорската игра?

В детайлите.

 Стана любимка на широката публика с образа на д-р Огнянова в „Откраднат живот“. Снимките на 8-и сезон започнаха. Кои ще са най-големите предизвикателства за героинята ти?

Щастлива съм, защото още в първите епизоди имам прекрасни, сложни актьорски сцени. Смея да твъря, че моят персонаж извървя  трънлив път. След психологическия тормоз и изнасилването в 6-и сезон, тя нямаше как да остане същата. Д-р Огнянова стигна дъното, за да повярва в живота отново.

Приличат ли си д-р Огнянова и Диана Димитрова в любовта?

Приличат си. И двете са каръци.

Какво те очаква през лятото? Каква е представата ти са съвършената почивка?

Очакват ме 12 часа на терен и дори нямам възможност да си помисля за почивка. Освен това работя и по трета детска книга с авторски илюстрации и текст, която ще излезе до края на тази година. Ако си редуцирам съня, може би ще направя и изложба. Но както г-н Милошев ми е казвал: „За почивка винаги ще се намери време, сега си млада, затова работи и изграждай“.

*Благодарности на фирма „Румениге – 2006“ ЕООД за нестандартната локация за снимки. 

 Автор: Цветана Бонева

Фотограф: Яни Яков 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *