Събития
Leave a comment

Димитър Симидчиев, или пътят от психологията и комуникацията, до гейм дизайна  

Днес ви срещаме с един гейм дизайнер, който е успял да превърне хобито си в професия. Но като много активен млад човек, се занимава с още хиляди неща. Отвъд игрите Димитър Симидчиев има над 10 години опит в неформалното образование като лектор, треньор и фасилитатор, прави отворени семинари на теми като публична реч и игровизация.

А ако искате да се запознаете на живо с хора като Димитър, които пречупват представата за геймър-нърд, не пропускайте единственото независимо гейминг събитие у нас – Sofia Game Jam Week 2020. То ще се проведе от 24.01. до 02.02.2020 г. на цели пет различни локации в София, а програмата ще бъде изключително разнообразна и интересна както за любители на видеоигрите, така и за професионалистите.

Няма как да не попитаме веднага – бяхте ли геймър като малък?

Ами, да, разбира се! Мисля, че цял живот съм геймър.

И в тази връзка – кои бяха любимите ви игри?

Първите ми спомени за игри са „Каратека“ и „Марио“, които играх на работа при родителите ми. Първата игра, която „превъртях“, беше „Wolfenstein“. След това съм прекарал безкрайни часове на „Heroes of Might and Magic 3“ с един приятел у нас. Любимите ми игри, преди да започна да се занимавам с това професионално, са „Star Wars Knights of the Old Republic“ и „Mass Effect“ трилогията.

А как се озовахте в професионалната гейминг индустрия – беше ли цел, или стана по друг начин?

Първоначално, преди няколко години, не мислех, че имам с какво да допринеса за правенето на игри – не съм програмист, не съм художник или аниматор, а бях с усещането, че игри се правят от такива тясно специализирани хора. Един ден обаче ми попадна обява за специалист Човешки ресурси в „Юбисофт“ София и реших, че за това мога да се пробвам, тъй като съм завършил Психология и Комуникационни науки. Започнах тази работа и постепенно видях, че в индустрията има много място и за хора без тясна специализация. Работата в студиото ми даде възможност да науча от първа ръка как се създават игри, какви са различните роли, които участват в процеса. Изключително ценна за мен беше и възможността да уча ежедневно от колегите си и да попивам от техния опит. Така, когато се откри позиция за гейм дизайнер в студиото, кандидатствах вътрешно и така най-накрая намерих призванието си.

Кое е това, което ви кара да ходите с желание на работа, какво ви удовлетворява най-много в гейм дизайна?

От една страна, работата е изключително креативна. Редовно трябва да измисляме нестандартни начини да се справяме с различни предизвикателства. Това е отговор, който бих могъл да дам дори да не бях геймър. Като геймър обаче има нещо още по-удовлетворяващо. Всички, които са играли някаква игра, със сигурност по едно или друго време са се чудили: „Е, добре, защо сега са го направили това така. Щеше да е по-готино, ако го бяха направили иначе“. Е, в професията си на гейм дизайнер, когато ме сполети такава мисъл по време на процеса на разработка, мога да направя нещо по въпроса и да предложа гореспоменатото креативно решение, за да може да влезе във финалната версия на играта, която после милиони хора по света ще играят.

Явно индустрията тук се развива изключително бързо и е на световно ниво. На какво се дължи това според вас и смятате ли, че въпреки това не е достатъчно популярна сред младите хора, които трябва да изберат по какъв професионален път да поемат?

Индустрията тук наистина е на световно ниво и често чувам хора да отдават това на качеството на човешкия капитал, с който разполагаме. Преките ми наблюдения от работата ми в „Юбисофт“ са, че хората, които работят в индустрията, са хем кадърни, хем работят с хъс, защото обичат това, което правят. Когато компетентност и страст се срещнат, крайният резултат обикновено е доста добър.

Относно популярността сред младите хора, мисля, че предизвикателствата са няколко. От една страна, както стана ясно и от моята история, има една грешна представа, че само хора с много определени профили могат да работят в индустрията. От друга страна, продължава да има известна стигма, свързана с игрите, и това, че хората, които ги играят, са по-загубени, което оцветява и желанието на хората да работят това. И двете неща са много грешни. Работата в гейм индустрията е удовлетворяваща и дава изключителни възможности за професионална реализация и развитие, стига игрите да са нещо, което харесваш!

Лесно ли може да се намери работа като гейм дизайнер в България?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос, тъй като не съм търсил. Както вече споделих, при мен се получи по естествен път, след много учене и след като вече бях част от индустрията. Наблюденията ми върху пазара обаче са, че конкретно за позицията гейм дизайнер няма често отворени позиции. Ако обаче разширим полето на търсене до позиции в гейм индустрията в България като цяло, а не само гейм дизайн, нещата изглеждат различно. Темпът на развитие на бранша води до често търсене на разнообразни профили. В резултат на това за хората, които искат да се занимават с разработване на игри, има много възможности да започнат работа у нас.

И сега най-важният въпрос за всички почитатели на игрите – как може един геймър да превърне хобито си в професия?

Основното нещо е да има интерес не само да играе игри, но и да гледа критично на тях. Добре е, когато нещо ти хареса в една игра, да можеш да обясниш защо ти е харесало, и когато нещо не ти допада, да можеш да разбереш защо и да предложиш начини то да се промени. Съществува една изкривена представа, че да работиш в гейм индустрията е, общо взето, играене на игри по цял ден. Това изобщо не е така. Работата е много, летвата се вдига все по-високо и е нужна голяма доза професионализъм, за да сме добри в работата си и игрите ни да бъдат интересни и ангажиращи. Като всяка друга професия, и тази на разработчика на игри изисква отдаденост и постоянство, да бъдеш любопитен и да не спираш да учиш и да се развиваш.

Как се променят трендовете при геймърите през последните 20 години?

Нямам много преки наблюдения върху това, но пък следя редовно докладите на индустрията за тези тенденции и те са много обнадеждаващи за начина, по който игрите се възприемат за последните 20 години. С навлизането на мобилните игри, все по-голям сегмент от населението има бърз и лесен достъп до игри, което води до факта, че все по-разнородна извадка от хора започва да играе. Средната възраст на геймърите не е 14-15, както може би се очаква, а е 33 години. Като цяло, игрите стават все по-популярна форма на развлечение, по-достъпни са и дават възможност за креативна изява.

Освен работата ви като гейм дизайнер, сте и преподавател в доста различни сфери. Разкажeте ни малко повече за това.

Да, от време на време ми се случва да водя някое обучение или семинар. Сферите не са чак толкова различни – основният ми фокус са ораторско майсторство и теми, свързани с гейм дизайна. Към момента тези ми прояви са строго неформални, като например отворени семинари след работно време или колаборация с някоя програма за професионално развитие. Преди да се присъединя към екипа на „Юбисофт“ София, обученията бяха основното ми занимание, като съм работил много с неправителствения сектор и с корпоративни клиенти. Изключително съм щастлив, че макар и по-рядко, но продължавам да преподавам и успявам да го съвместявам с работата си. Удовлетворяващо за мен е, че точно покрай фирмата, в която работя, получих някои от най-интересните си предизвикателства и като обучител.

И за финал идва вечният въпрос към всеки учител – какво е основното, на което държите да научите учениците си?

Основното нещо, на което държа да науча хората, е, че не са мои ученици. Не претендирам да поднасям апокрифно знание на когото и да било. В ерата на google всеки може да намери информацията, която иска. Това, което винаги се стремя да правя, е да предизвиквам участниците в представянията ми да осмислят нещата, за които си говорим, и да могат да ги прилагат в различни ситуации. Това за мен е едно от най-ценните умения на 21-ви век – способността да се оценява критично информация, която да може да се прилага активно за решаване на дадени проблеми.

Автор: Александра Иванчева

Снимки: Личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *