Абстракционистите са често трудни за възприемане и пусто “това изкуство ли е” стои като резон за колебание в усещането и гледането.
С всичко това искам да кажа, че често се страхуваме от абстрактната чувственост и имаме нужда от лесносмилаеми “продукти”.
Същественото обаче е, че абстрактното изкуство ни дава най-съкровеното, а именно личното право на избор.
Мислейки за тези неща си давам сметка, че и в общуването често сме подведени от лесносмилаеми отношения. Неангажираността, повърхностната сервилност, демонстрацията на грижа объркват нашите възприятия и започваме да заместваме фалша с приятелство, престорената страст с любов, привързаността с връзка.
“Има някои неща, които трябва да съществуват като тайна!”, Крикор Азарян
Демонстрацията и показността, претенцията за “помъдряване” бих заменила на драго сърце с честната наивност стигаща до глупост.
“…..той е прав Пушкин като казва, прости ми Господи, но поезията иска да си глупав…глупав в смисъл наивник такъв, неумен, нехитър…”
П.С: този пост няма прилики и съответствия с действително съществуващи лица. Този пост не е насочен към никого, той изразява личната и субективна представа към заобикалящата действителност и се публикува само и единствено с идеята, че човек не трябва да се страхува какво мисли, защото правото на избор е изконно.
Автор: Доли Манева
