Каквото и да кажа за Доротея Манева, или Доли, както я наричат приятелите, ще е малко. Тя е голям човек, силен дух, талантлива актриса, а вече и фотограф. Познавам я от години и все съм искала да ѝ взема интервю, и ето, че моментът дойде. Днес я разпитвам повече за дипломната ѝ изложба – INTERNO, която ще се състои на 12 септември в галерия „Артур“, както и за живота, в който събира парчетата изкуство…
Здравей, Доли! Опиши се с три думи…
Това е трудно предизвикателство, но все пак: прикрит меланхолик, доста емоционална, макар по интровертен начин, и все още търсеща своя път…
Къде те намираме в момента?
Сега е хубавият сезон – лятото, когато съм или по тихите улици на София, или на морето… Хубаво е да се луташ през лятото.
Трудно ли се жонглира между актьорската игра и фотографията?
Да се отдадеш и да заживееш с предизвикателствата на тези две изкуства наистина е щастлив процес. Трудно е дотолкова, доколкото за мен изкуството е фина среда и към нея трябва да се подхожда много деликатно. И двете неща работят с емоциите – както твоите, така и на гледащия, затова и трябва да бъдеш отговорен към това, което правиш. Аз плахо пристъпвам в този свят и непрекъснато го изучавам. Далеч съм от мисълта, че съм опознала необхватността му, но изпитвам истинска радост, докосвайки се до него.
Къде намираш допирната точка между двете изкуства?
Удивително е колко сходни неща има между двете изкуства. И двете неща са всъщност приключения, които се опитват да разкриват по-дълбоко всичко заобикалящо ни. Интересно е как актьорската игра е свързана с анализирането, но и спонтанната интуитивност на актьора, така е и със снимането, но сякаш процесът е обратен – спонтанното запечатване на кадъра може да те отведе в далечно емоционално възприемане на онова, което е в нас и около нас.
Разкажи ни малко повече за дипломната си изложба, какво можем да видим от нея?
Дипломната ми изложба е под названието „Интерно“, което на италиански (любим мой език) означава вътрешен. Чрез изложбата се опитвам да споделя търсения и мисли, които ме вълнуват, фотографията ми помага да визуализирам различни вътрешни състояния. Изложбата е опит за адаптация на емоционалния с външния свят, път към себепознанието, там, където човекът и природата са едно.
Фотографиите са съпътствани от текст, думи, които ме вълнуват и съм написала от искрена емоция.
Надявам се публиката да усети това, правя тази изложба с единствената цел да потърся споделяне…
Фотографията е…?
Както всяко изкуство, и фотографията за мен е лично споделяне, път към другия, емоция и лично усещане.
Какво обичаш да снимаш най-много?
Снимам всичко, което ме е развълнувало по някакъв начин. Вълнувам се от другите, от това, което се случва на хората около мен. Опитвам се да заснема емоция, когато снимам хора. Вълнувам се и от детайлите, както в хората, така и в природата. Може би винаги се опитвам да открия онова скрито нещо, което ще провокира асоциация и нова емоция.
Кое те предизвиква да твориш, кой е твоят движещ механизъм?
Не знам дали творя. Аз просто имам нужда да търся начин да изразявам всички онези объркани мисли, които са в главата ми, това ме успокоява… А дали това е творене…, не знам, мога да кажа само, че мисля, че го правя честно и искрено.
Парчетата изкуство са…?
Парчетата изкуство създават магична цялост, която е трудно да усетим, но според мен не се изразява в цел, а в посока. Пътят е важен, той обогатява и те кара да се чувстваш жив.
Къде намираш Любовта?
Любовта е деликатно споделяне, съкровено и честно, затова и пътят към нея е труден. Често се страхуваме да бъдем истински. Но всеки опит да я достигнеш е жива и мощна енергия.
*Благодарим сърдечно на The Bookies за възможността да снимаме в чудната им градина…
Автор и фотограф: Цветана Бонева
