Тя е винаги оригинална, различна и успява да ни изненада с нещо ново и неповторимо. Отдадена е на музиката от малка и с таланта си прави света да изглежда по-красив. Обича живота и хората, усмихва се и заразява с оптимизма си… Тя няма нужда от подробно представяне, защото нея всички я познават. Днес сме в компанията на Люси Дяковска и с удоволствие ще си поговорим за таланта, изкуството и за предстоящите ѝ проекти и участия.
Здравей, Люси! Къде те намираме?
Намирате ме в Плевен, моя роден град, в парк Кайлъка. Разхождаме се с моето кавалерче Мели (б.а. – кучето ѝ, порода Кавалер Кинг Чарлз шпаньол) и дишаме на зелено.
Знаем, че на 10 октомври беше посланик на кампанията на БАМП „В час по интелектуална собственост“ в училището по изкуства в Плевен, разкажи ни малко повече за проекта…
Много ми допадна идеята за разговор с децата за стойността на всичко, което създават с ума си. Те са бъдещи творци и за тях е супер важно да са в час с правата си, защото така увеличават шансовете си да превърнат образованието си в достойна професия, а не в хоби. Възпитанието на респект към интелектуалната собственост в България е супер сложна задача и е адски дълъг процес, като промяната първо започва да се случва в главите на хората, а на финала думата има държавата със своето законотворчество. Интелектуалната собственост не е часовник, не е позлатена лъжица, не можеш да я пипнеш и поради тази причина хората масово не смятат за нужно да плащат за песен, за филм, за снимка. Интелектуалната собственост е талантът на всеки един артист. От „Панайот Пипков“ излизат много артисти в народните танци, изобразителното изкуство и музиката, и мисля, че със срещата ни там събудихме любопитството на учениците, дадохме им храна за размисъл защо трябва да защитават идеите и труда си. Истината е, че историята на семейството ми е супер тясно свързана с това училище, а аз стъпих там за първи път по покана на БАМП (смее се).
Има ли място, артист или произведение, което е запазена марка за твоя роден град и има особена сантиментална стойност за теб, и защо?
Това безспорно е Северняшкият ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“, който е кръстен на дядо ми. Иван Вълев е един от големите фолклорни композитори на България, творил наред с Вили Казасян и проф. Николай Кауфман. Отделил е над 30 години от живота си в управлението на този ансамбъл, прочул се чак до Америка. Бил е учител в Музикалното училище, и въобще – дал е доста на културата на града. Всичко, което съм аз днес като знания, го дължа на дядо ми – гледала съм го как стои в 5 сутринта на пианото и разписва аранжименти на песни.
Какво от енергията си искаш да предадеш на децата и какво в часа по интелектуална собственост бе най-важното за теб?
Моята енергия е позната навсякъде. Аз съм човек, който обича хората и ако поне малко съм успяла да предам на учениците от любовта си към живота, би било прекрасно. Ако не обичаме живота и не се грижим за средата си, много трудно можем да се развиваме. Всеки един от нас е отговорен за нивото на средата си, за хигиената на общуване, за чистотата по принцип, независимо дали става въпрос за уважение към чуждия труд, или за това къде си хвърляш цигарата. Хората на изкуството са различни, те правят с таланта си света едно по-добро и красиво място за живеене. Познанието за авторските права е това, което в голяма степен може да им помогне да обезпечат живота си и да не се налага да работят офис, за да могат да си плащат студиото.
Голяма част от възпитаниците на училищата по изкуствата растат с нагласата, че образованието им дава една богата обща култура, а не професия. Как може да се промени това?
Всичко започва в семейството. Докато все още има родители, които казват: „Спри да свириш на китара, отиди да учиш нещо нормално!“, със сигурност ще има деца, които ще гледат на изкуството си като на хоби. Изкуството е на първо място себеотдаденост, на второ е талант. Ясно е, че няма място за всеки под слънцето, човек трябва да е достатъчно упорит и взискателен към себе си, за да оцелее в една жестоко конкурентна среда. Но трябва и да има желанието да дарява духовност.
Ти си артист с европейски успех и изключително обичан изпълнител в Германия. Какви разлики откриваш в отношението между интелектуалната собственост там, и тук, в България?
Духовната и артистичната история на Германия датира от периода, в който ние тук сме ходили с цървули. Когато започна тук интензивно да се продава музика, тя беше копирана, пиратски дискове се продаваха буквално на улицата и това ощетяваше не само българските, но и световните изпълнители. Добрата новина е, че тук се правят малки, но все по-категорични стъпки в посока на това творците да могат да се издържат от труда си.
Над какво работиш през последните месеци?
Имам един проект с Пловдивска опера, едно произведение на Пиацола и Ферер – „Мария от Буенос Айрес“, в което играя главната роля. Паралелно с това продуцирам няколко големи концертни проекта, стоя зад тях като музикален директор и организатор, което ми дава възможност да поставя на сцена концерти, каквито у нас почти никога не се правят.
Ти си човек на много таланти – преди време изкара курс за барист и отвори невероятен бутик за кафе в София, знаем, че правиш мебели и имаш афинитет към интериорния дизайн. Какво се случва с тези твои страсти, връщаш ли се към тях под някаква форма?
С кафенета не се занимавам. Гастрономията е пак вид изкуство, на което ако не се отдадеш, много трудно може да ти се получи. Същото е и с дизайна, от време на време правя някакви проекти, но по-скоро като консултант.
Понеже сме „Лицата на града“, а пък есента в София е много красива, не можем да пропуснем и въпроса: Кои са любимите ти места в града, къде скиташ?
Живея в центъра на стара София. Там е моето място, „Екзарх Йосиф“, старата баня, парка зад Двореца. Много обичам да ходим в гората около Камбаните, около НДК обичаме да скитаме с двете ми кучета. Все повече и повече преоткривам София с всичките ѝ недостатъци и с цялата ѝ красота, защото няма космополитен град, който да е съвършен. Прави ми впечатление, че София остава супер зелена и с по-малко бетон на фона на други европейски столици.
Как минава един твой ден?
Един мой ден започва с кафе и разходка на кучетата, разбира се. След това сядам за час-два на компютъра, поработваме малко. После излизаме на друга разходка, сядаме да хапна някъде, кучетата ме гледат как ям. Следват няколко срещи, на които кучетата отново са с мен, аз съм ги внедрила изцяло в ежедневието си.
Саундтракът на деня ти е…?
На кой ден? Ако е на днешния, значи е един спектакъл, чиято премиера е след две седмици в Германия.
Издай ни една своя тайна!
Никога не се гримирам, когато излизам от вкъщи, освен ако не отивам на телевизионно интервю, или на концерт. Ама това дори не е тайна.
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Личен архив
