Матю Стоянов, известен като рапъра Жлъч, ни е на гости, за да разкаже повече за новия си албум – „Вяра“, как пише песни на един дъх и как търси покоя. Той не признава стереотипи и прави музика, която стреля право в сърцето…
Здравей! Можеш ли да се опишеш само с 3 думи…
Момче, търсещо покоя.
На 22 февруари ти представи новия си албум „Вяра“ в столичния клуб City Stage, разкажи ни малко повече за песните в него…
Десет парчета са, колкото божиите заповеди, но нямат общо с това. Имат общо с вярата в човешкото, в разума, в израстването на личността, вярата в хубавите неща като цяло. Което не пречи една част от текстовете да засягат българската реалност – на леки жени и фалшив кокаин. И преяждането, много преяждане. Контрастен албум е.
Ти си от артистите, които провокират, наричат нещата с истинските им имена и не се блазнят от светлината на прожекторите, как, според теб, се „отглежда“ качествен рап в България?
Както всичко останало – гледаш да трупаш часовете, които да трупат активи за теб. Не усещаш това като работа, защото го обичаш и не се държиш като някой друг, защото не е нужно. А през цялото време си прекарваш екстра.
Коя е песента от албума, която е най-близка на сърцето ти?
Две са – едната се казва „Любов“, а другата – „За какво“. По една за всяка сърдечна камера.
Как пишеш текстовете?
С всеки албум сменям метода лекичко и го правя нарочно. За последните два беше много смесена история, но голяма част от песните са писани на един дъх, което не е обичайно за мен. Следващия път – кой знае.
Кои артисти искаш да видиш на българска сцена съвсем скоро?
Предпочитам да бъда изненадан. Очакванията си ги пазя за други неща.
Къде напоследък намираш най-много „жлъч“?
В лицата на хората по улиците, с които четем едни и същи новини.
Пожелай нещо на всеки, който чете това интервю…
Да четем други новини някой ден.
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Кайя Христова
