Певицата Керана съвсем скоро ни беше на гости в „Моите 10“ и тогава отговори на бързите ни въпроси, а и ни „намигна“ за концерта на Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“, на който заедно с верните „Космонавти“ подгряваха. Днес поводът за интервюто ни е съвсем различен, защото наскоро Керана участва в тазгодишното издание на Tuborg Open – музикална платформа, която свързва местни изпълнители от цял свят в колаборация със световноизвестни изпълнители. А на нас ни е интересно да разберем повече за емоцията, която самата тя е усетила, както и за много други неща, но всичко това ще научите от самата Керана сега…
Здравей, Керана. Къде те намирам в момента?
В екшън, където съм порядъчно закъсняла. Някъде между градове. Да кажем, че и на мен ми трябва момент да се замисля два пъти, за да разбера къде съм, защото постоянно сменяме локациите и аз системно недоспивам, и не съм много наясно къде се намирам на този етап от живота си. Въпреки всичко обаче предпочитам да е така, вместо да съм в карантина месеци, седмици, дори и ден. За мен хаосът, екшънът, динамиката са символ на креативност.
Какво ти се случи през лятото и какво ти предстои?
На този етап реално не съм сигурна дали имам спомен, защото, ако ме попиташ какво съм правила вчера, трудно ще ти отговоря на този въпрос. А за предишната седмица – да не говорим. Реално аз не можах да разбера кога беше лято, кога дойде, кога си тръгна. В моята глава все още е лято и мисля, че още дълго време ще бъде. Работихме това лято усилено с „Космонавтите“ по албум. Създадохме, записахме и сътворихме клип към новата ми песен „Правя к‘вото искам“ (The Chainsmokers x Tuborg Open – Official Mix), която съдържа музика от хитовия сингъл „Hope“ на The Chainsmokers:
Имах и уникалния шанс да се срещна с The Chainsmokers онлайн, и да си поговорим за музиката и за нещата от живота, беше много приятно като емоция.
След летния сезон пък за мен започва сезонът на оперите, тъй като аз самата съм част от няколко.
Как се почувства, когато разбра, че си победител в Tuborg Open?
Бях толкова шокирана, че не можах да разбера как се чувствам до другия ден. Много се изненадах, изобщо не го повярвах. Свикнала съм всичко да постигам с много усилия и труд и това беше едно нещо, за което нищо не бях направила и следователно от опита си дотук не очаквах да има резултат. Затова ме хвана неподготвена и изключително много се шокирах. Благодарна съм и това много ме радва, защото означава, че хората сами са го избрали, което за мен наистина е невероятно, изключително. Това наистина е шанс и голямо гласувано доверие.
Какво ти даде това преживяване?
Даде ми възможността да се запозная и да работя с много нови хора в индустрията. Хора, които са в различен жанр от моя, от този, който правим с Космонавтите. Затова за мен беше предизвикателство в истинския смисъл на думата, тъй като досега ние никога не сме се съобразявали с нищо, правейки музика. Беше интересно, защото в този проект трябваше да запазим баланса между това да се съобразяваме и да работим в непознат екип и същевременно да не губим себе си и да създаваме изкуство. За мен това беше нова креативна задача, където предизвикваш своите собствени знания и умения и се изваждаш от мястото, където е удобно и знаеш, че си силен и се хвърляш на място, където не си сигурен, че принадлежиш и че ще се справиш, което е трудно, и даже страховито, но в никакъв случай скучно.
Отдаде ли ти се възможност да чуеш някоя от другите песни, създадени в рамките на Tuborg Open?
В интерес на истината – не, въпреки че много ми се иска. Причината за това е, че ние сме първи сред всички осем държави, които са част от този проект. Това направи предизвикателството още по-голямо, защото когато има някой, който е преди теб, можеш да се учиш от него, от грешки, трудности и т.н. А ние бяхме първи и затова всичко, което се случваше, беше неочаквано. Затова трябваше да сме още по-бързи, адекватни, креативни, гъвкави, за да можем да се справяме с всичко, което се появяваше. Много ще се радвам да чуя какво са направили и артистите от останалите държави, когато и тяхната музика стане факт.
Работиш ли над нов сингъл и обмисляш ли албум скоро?
Работим с „Космонавтите“ по албум, който е почти готов. Работим в момента по записа на парчетата, който всъщност понякога е много по-труден като процес от измислянето на основата на една песен. Има много неща за доизпипване, както и са намесени много хора и в записа на музиката, и в подготовката на видеоклиповете, което го прави по-трудно за синхронизиране, организация и изпълнение. Но скоро ще се сдобием с наш албум, за което сме изключително доволни и щастливи.
Каква е цената, която плащаш, за да бъдеш бунтар в България?
Първо искам да кажа, че много се радвам, че ме определяте като бунтар, защото аз самата себе си трудно се определям по какъвто и да било начин. В моята глава аз съм си аз. Но това е едно от по-хубавите определения, с които са ме характеризирали, и много се радвам, че оставяме такова усещане у хората. А то не е било нарочно. Просто и аз, и „Космонавтите“ сме себе си. Аз не се интересувам от това каква е цената, аз просто не виждам друг вариант. Реално бих платила много повече, ако се опитам да съм нещо друго, някой друг. Бих платила със съвестта си, спокойствието си, с много безсънни нощи, ако не съм себе си. Не го виждам като нещо, което плащам – това съм аз.
И не на последно място – музиката е…?
Както вече всички знаят, аз съм много емоционална и музиката е един от начините, чрез които мога да насоча и изразя тази своя емоционалност. Музиката е един език, един канал, един начин, по който мога да изразя себе си, чувствата и мислите си, фрустрациите си. Всички емоции – и хубавите, и лошите. Чрез музиката мога да разбера също така и чуждите емоции.
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Личен архив
