Днес те срещаме с Ирина, която е част от Aniventure Comic Con 2019, и която издига косплея в нещо много повече. Разбери какво ни разказа и се подготви за нестихващата емоция на фестивала, който ще се състои на 14 и 15 септември в Интер Експо Център.
Здравей, Ирина! За нас е удоволствие да имаме възможността да си поговорим с теб.
Привет! Удоволствието е изцяло мое!
Как би се представила на човек, който няма никаква идея с какво се занимаваш и какво е косплей?
Най-често казвам, че се занимавам с хоби, включващо изработването на костюми и реквизит, грим, перукерство и игра на сцена (или фотосесия) в ролята на избран от мен вече съществуващ персонаж. Обикновено правя паралел между него и изкуства, като актьорско майсторство и дизайн /костюмография, тъй като аз самата съм студент по сценичен и екранен дизайн, и смятам, че е по-лесно за един незапознат човек да го възприеме като вид театрално изкуство с уговорката, че не е професионално и събитията са с по-фестивален характер.
Неведнъж съм срещала грешната интерпретация (както от хора, така и от медии, за жалост), че косплеърите са вдетинени хора, които искат за ден да сложат костюм, за да се представят за някого другиго и да изживеят фантазията, че са измислени герои. Разбира се, забавно е да се превъплътиш в герой, на когото малко или много се възхищаваш, но косплеят е много повече от това. На мен ми доставя огромно удоволствие целият процес – от началното проучване на персонажа и визията му, през създаването на костюма, перуката, реквизита, изграждането на цялостната визия с грим, до самото излизане на сцена или фотосесия, в които се старая да пресъздам мимиките, жестовете и цялостния характер на героя. За мен това да превърнеш едно двуизмерно изображение в жив човек от плът и кръв с максимална прилика е изкуство и се стремя в обясненията си да го представям като такова.
Знаем, че още от малка се интересуваш от костюми, маски и грим – било то под формата на игра, карнавал или примерно костюм за Хелоуин. Кога започна да осъзнаваш, че всъщност тази форма на изкуството – косплеят – ще заема толкова голяма част от живота ти?
Така е – не помня момент от живота си, в който да не съм се интересувала от тези неща. За пръв път започнах да се занимавам с косплей през 2012 година (14-годишна). В самото начало беше чисто любителски. Не умеех да изработвам костюми – взимах готови елементи или поръчвах на шивач, не можех да направя грима си сама, и т.н. Беше ми забавно да се превъплъщавам в персонажи на сцена, но със семейството ми мислехме, че е просто временна фаза. С течение на времето обаче интересът ми се задълбочи – започнах да се уча да изработвам елементи сама и с всеки следващ костюм бях все по-самостоятелна. През 2014г. достигнах до момент, в който сама (с малко родителска помощ) издигнах почти двуметрова реплика на робота Deathtrap от Borderlands 2. Мисля, че гледайки чудовището в средата на хола, и аз, и семейството ми стигнахме до заключението, че явно не е фаза и ще се занимавам с косплей доста по-активно. Сега косплеят безспорно заема огромна част от живота ми – почти всеки месец правя нова фотосесия с нов костюм, състезавам се на международни конкурси в чужбина и „отглеждам“ Фейсбук и Инстаграм страници, чрез които популяризирам работата си извън България.
Сама ли правиш всички елементи от костюмите и грима си, или имаш нужда от помощ за някои неща?
Мисля, че преди 2-3 години уменията ми достигнаха достатъчно ниво, за да бъда самостоятелна в изработката на костюмите си. За това време се научих да шия, да работя с всевъзможни материали и уреди, да рисувам по-прецизно, да разглобявам перуки и да създавам съвсем нови, да изчислявам и строя конструкции и да правя грима си (включително и да отливам простетици) съвсем сама. Всъщност отделих си тази година за повече практика в сферата на грима и съм повече от доволна от резултатите, които успях да постигна за няколко месеца практика.
Старая се да изработвам всички елементи сама, но това не ме спира да приемам помощ, ако такава може да бъде оказана. Случвало се е баба ми да се включва в проект с плетене или бродерия, баща ми да ми помогне с механизъм или електрическа верига, или майка ми – с процеса на шиене. За повечето неща, които правя обаче, никой не може да ми помогне, дори и да искам, така че нямам особен избор. Понякога взимам готови кройки, вместо да ги правя сама, а през последните няколко години също имам няколко случая, в които съм давала костюм на шивач поради липса на време и после само съм доработвала. Това, разбира се, са костюми, с които не съм се състезавала и нямам намерение да се състезавам.
Има събития (обикновено шампионатите), които изискват костюмът да е изцяло ръчно изработен от участника, в който случай човек не може да си позволи особена чужда помощ.
На мнение съм, че костюмите за състезания трябва да се изработват от самия участник, но ако е просто за забавление или снимки, няма нищо лошо в това да е правен по поръчка или купен. Ако не става въпрос за състезание със специални изисквания, за мен не е толкова важно кой е правил костюма, стига той да е точен. Това да си правил сам всички елементи определено е плюс, но ако това да не приемаш помощ от никого води до неточен и мърляво направен костюм (нещо, което съм виждала, когато съм съдийствала), за мен не си струва.
Косплеят е хоби за всички и няма грешен начин да го правиш, но тъй като аз гледам на него повече като на изкуство, за мен на първо място е костюмът да е чисто направен и да има максимална прилика с героя.
Общността в България вече е доста голяма. Според теб има ли разлики спрямо времето, когато ти започна да правиш косплей? По-лесно ли е за хората, които сега искат да навлязат в това хоби?
О, разлика определено има. На първото събитие, на което се явих през 2012-а, участниците бяха около 10 и всички бяхме с доста нискокачествени костюми като цяло. Косплей фотосесии изобщо не бяха практика, нито страници. Масата хора не беше запозната с косплея като хоби, а за косплея като изкуство изобщо дума не можеше да става. Оттогава обаче българската косплей сцена се е развила адски много. Сега имаме огромни (за мащабите на България) събития, като Aniventure Comic Con, участниците на които са толкова много, че трябва организаторите предварително да изберат с конкурс само около 150-200 души. Когато „косплей“ изникне като понятие в разговора ми с някой, който не е от сферата, все по-малко ми се налага да обяснявам какво е – в повечето случаи хората или са запознати, или са чували за него. Разбира се, продължава да има голяма маса хора, която няма допир с него или отказва да го приеме, но това не е характерно само за нашата страна. Определено е много по-лесно за един нов човек да навлезе в хобито, защото има уебсайтове, фейсбук ивенти, страници и т.н., където информацията за косплея и събитията, свързани с него, е лесно и широко достъпна.
Сигурно всеки, запознат с работата ти, си има любим твой косплей. Очевиден избор са Mad Moxxi от Borderlands и La Muertе от The Book Of Life, макар че се надяваме и очакваме изключителният ти Джулиан от The Arcana да достигне тяхната популярност. Кои твои костюми обаче, мислиш, че заслужават повече внимание, а не са го получили?
Всъщност имам чувството, че Джулиън в момента е най-известният ми косплей, което е иронично, защото е героят, който най-малко пасва на структурата на тялото и лицето ми. Преди него, като цяло не се бях превъплъщавала в мъже, така че беше огромно предизвикателство – трябваше да си отлея мъжки (доста преувеличен) нос и брадичка и да правя конструкции в обувките и всякакви такива шантавотии, за да се опитам да се доближа до неговата визия. Адски приятно изненадана съм от това колко точен като цяло се получи и колко много се оценява от хората по цял свят.
А сега на въпроса – реално обичам всичките си костюми и ми се иска всеки един от тях да получи внимание. Реално почти всеки бива оценен от някого. Имам косплеи, които са били много ценени във Фейсбук страницата ми, и такива, които са постигнали необичайна популярност в Инстаграм, без на живо да са се радвали на особен интерес. (Mey Rin от „Black Butler“ например) Има няколко обаче, които сякаш останаха недооценени по всички канали.
Един от тях е Heather Mason от „Silent Hill 3“ – израснах, гледайки Silent Hill игрите („гледайки“, защото ме беше страх да играя аз), затова те заемат специално място в сърцето ми. Главните герои в тях обаче са с доста невзрачен дизайн (необичайно за герои от игра), което ги прави практически неразпознаваеми за хора, които не са запознати с игрите. И въпреки че поредицата игри е безспорна класика, самите те вече рядко се играят и им се обръща все по-малко внимание, от което страда и всеки косплей от тях, който не е чудовищна медицинска сестра или Pyramid Head.
Започват ли българите извън косплей общността да разбират косплея, или точно обратното? Какъв е личният ти опит?
И да, и не. Нямам категоричен отговор, защото не мога да поставя всички под общ знаменател. Има много хора, които го намират за интересно и свежо. Има и много такива, които не го разбират и го смятат за загуба на време. За жалост, няколко пъти се е случвало в българско телевизионно предаване косплеят да се представи в негативна светлина от неинформирани и неподготвени репортери. Разбира се, някой, който не знае нищо за косплея и е имал нещастието да попадне на такова предаване, ще има много по-негативно мнение за хобито от такъв, на когото е било обясняно подробно какво всъщност е косплеят. Почти всички, на които лично съм го представяла, са реагирали позитивно. Когато влязох в НАТФИЗ например, повечето ми преподаватели не знаеха какво е „косплей“, но когато им показах косплей портфолиото си, бяха впечатлени. В края на краищата, според мен е въпрос на сфера – моето обкръжение има повече допир с театър и кино, така че е нормално косплеят да се приеме по-лесно и по-положително. Аналогично – в сфери, които нямат допир с изкуства от този тип, вероятно е по-трудно.
И да не пропуснем – бъдещи творчески планове?
Списъкът ми с проекти е достатъчно дълъг, за да стигне за години, но това не ми пречи постоянно да добавям нови идеи. Тази година реших да си дам малка почивка от големите проекти и се фокусирах над правенето на повече, но по-прости костюми – от тях все още имам да довършвам и снимам няколко.
Имам два по-големи проекта, планирани за Анивенчър Комик Кон. Ако всичко върви по план, това са Corpse Bride от едноименния филм на Тим Бъртън, както и Tyreen Calypso – едната половина от динамичното дуо злодеи на „Borderlands 3“ – игра, която ще излезе ден преди косплей събитието. Отделно от тях планирам четири косплея от небезизвестното аниме /и манга/ „Death Note“ – надявам се да изпълня поне половината си планове това лято, но както всяка година, плановете и проектите ми се променят постоянно, така че най-сигурният начин да следите проектите ми е да последвате Фейсбук страницата ми – „The Irstress“, или Инстаграма ми – „the_irstress“.
Автор: Емил Антонов
Снимки: Личен Архив
