Срещаме ви с две влюбени души, които в живота са всеотдайни родители и талантливи млади артисти с амбициозни творчески планове. Йонислав всъщност е Тото от СкандаУ, а красивата му половинка се казва Кристин, или Криси – танцьорка по модерни танци. Откриват се взаимно преди около година под сянката на една шатра. Малко по-късно енергичен шот ги хвърля в прегръдките един на друг, за да създадат нещо възможно най-красиво и истинско. Днес те са родители на безценния Доминик, който е доказателството за това, че любовта от пръв поглед все пак съществува. Развълнувани, чаровни и супер сладки, те ни разказват своята история и, повярвайте ни, колкото и да ни се иска, не бихме могли (за наше огромно съжаление!) да предадем цялата искряща веселба на сърдечния разговор, който се получи. Специално им благодарим за интервюто и за това, че отделиха от личното си време и ни допуснаха до своя свеж и искрен свят на музика, танци и… всепоглъщащо родителство.
Представяме ви Тото и Кристин – такива, каквито ги видяхме ние.
Здравейте! Започваме с най-важния въпрос. Как се чувствате като млади родители?
Тото: Малей!.. (Смее се.)
Знаеш ли, по принцип е нормално да има някаква промяна, бащинска или чисто човешка. Но при мен няма такава. Вчера си говорихме точно за това с Ballan. Той ми каза, че не вижда да съм се променил с нещо, не усещал промяна. Повечето мъже се променят, след като станат бащи. И е така, факт! Аз лично не усещам и не ги виждам така нащата. Говорил съм и с жена ми на тази тема и мисля, че някои от днешните мъже са доста разглезени, затова получават един вид wake up call – за да се събудят мъже. Може би заради работата ни като актьори, заради отговорностите, които носим като изпълнители, отрано сме научени да бъдем сериозни и отговорни.
А може би просто не си го усетил още?
Криси: А може би си е бил сериозен още преди това.
Тото: Да, точно така. И затова детето не е повлияло, че да има чак такава промяна в мен.
Криси: И все пак е рано, малко време е минало.
И аз бих казала, че не усещам особена вътрешна промяна в самите нас. Но в живота неизбежно я има. Трябваше ни време, за да свикнем с новия режим. На мен най-много ми се отрази. В началото направо не знаех какво се случва. Добре, че беше майка, да ми помогне в кризисните дни.
Говориш за времето непосредствено след раждането?
Криси: Да, трябваше ми време да свикна с това, че не мога да излизам много. Че трябва да се съобразявам с режима на едно малко човече, че вече съм майка в пълния смисъл на думата. В началото го имаше и този страх – да го изведа и дори до толетна ме беше страх да отида. (Смее се.) В един момент свикваш. Слагам камерата и забравям. Докато не му чуя гласа, не влизам в детската стаята.
Тото: Хахаха… аз го давам лежерно.
Как разбра, че си бременна?
Криси: По принцип бяха минали няколко месеца, откакто започнахме да правим опити, но не забременявах. Отидох на лекар, за да се уверя, че всичко е наред.
Тото: Казаха ни, че нямало да стане. Аз ѝ казах, че са глупаци и да не им вярва.
Криси: Бяха ми казали, че имам кисти и че ще забременея по-трудно, защото нямам овулация. Ние се примирихме, че няма да е скоро и продължихме напред.
Тото: Не, не е имало място за притеснение. Реално бяха минали два месеца и просто не се пазехме.
Криси: Е, аз си мислех, че имам някакъв проблем. Уж се оказа, че нямало да мога да забременея, но за щастие лекарите не познаха! На следващия месец бях бременна. Най-неочаквано!
Тото: Тя си мислеше, че няма да стане, но аз бях сигурен, че всичко ще е наред.
В крайна сметка, когато отиде на лекар ли разбра, че си бременна?
Криси: Не, направих си тест. Предишния ден много плаках, но си имаше повод. И Тото ми вика, че съм бременна.
Тото: Неее, това не беше повод, бе. Тя плака трагично на един филм и тогава ѝ казах, че е бременна. Не беше нищо особено, че чак да плаче така. (Смее се.) По-добър съм от „шуър чек“.
Криси: Та, на следващия ден си правя тест, който е положителен, и отивам да му го покажа. Обаче така си слагам пръста, че той вижда само една черта. Той не реагира по никакъв начин, а аз си мисля – защо той не реагира? А той, човекът, се чуди за какво му го показвам, като не съм бременна. Грабна теста и ми вика: „Какво ми го показваш, нищо не виждам!“. И така, изведнъж видя, че има две черти и заяви: „Браво, честито, ще си го гледаме“. (Смее се.)
А как мина самата бременност?
Криси: Много добре! Чувствах се отлично. Само в началото за кратко ми беше лошо, но всичко отмина.
Тото: Ходехме на дискотеки, имах си шофьор и тя навсякъде беше с мен. Ходехме на почивки, изкарахме месец и половина на нашето Черноморие. Изобщо не сме стояли вкъщи.
Криси: Да, не спазвахме нищо от препоръките за бременни. Но, слава богу, всичко беше наред. Не сме притеснителни родители.
Всъщност не знам дали не сме. Преди няколко дни Доминик се разхълца, а Тото така се притесни, че на детето му има нещо. Мислеше, че ще спре да диша, защото хълцаше много на често. И през цялото влеме го молеше да спре да хълца. (Смее се.)
Тото: Това беше прекалено, не беше просто хълцане! (Смее се.)
Защо избрахте името Доминик?
Беше ни много трудно с избора на име, месеци наред сменяхме имена. Не искахме да е масово, не искахме да ни напомня и на някой конкретен човек, искахме да звучи мъжко, да носи някаква енергия. Един ден майка му на Йони ни изпрати списък с предложения, там харесахме и името Доминик, после на когото и да го кажехме, всички много го харесваха и казваха: „Ето, това е!“, и това остана, усетихме го специално.
Завъртяхме историята към Доминик, но как всъщност започна вашата любов?
Тото: Леле, това не сме го разказвали. Знаеш ли, и до днес никой освен най-близките ни не знае как сме се запознали с Кристин. Това не е излизало от семейния ни кръг.
Ние се запознахме официално в един клуб в София, но примерно два месеца след като се срещнахме за пръв път. Три месеца след това се оказа, че е най-странното нещо, което ми се е случило и има причина за това.
Двамата участвахме в едно турне. Аз съм в бекстейдж шатрата и си седя самичък там, докато чакам да дойде редът ми да изляза на сцената. В един момент влиза тя. Не я познавам, виждал съм я само в балета на „Капките“. Влиза, застава отстрани на шатрата и започва да се оправя и да си облича костюма. Обаче най-странното е, че първото нещо, което ми мина през ума без никакъв повод, е… побиват ме тръпки! Отмествам поглед и се правя, че не я виждам. Аз съм с очила и си мисля: „К‘во става, бе? Кой влезе в тази шатра? Жена ми ли влезе?“.
Супер странно! Разбирам, че това не е било случайно, но чак след три месеца! Не спирам да си спомням за нея през този период. Но не ѝ пиша или пък я търся в социалните мрежи.
Криси: През този период се видяхме още веднъж – на същото турне.
Тото: Всеки път, когато я виждх, изпитвах тръпка, но нищо не казвах. Просто си тръгвах.
След няколко месеца вървим си аз, Ballan и MC Майкъл. Те, двамата, са ми много съдбовни, не знам как. Влизаме тримата и охраната ни прави място, показва къде да отидем, за да не ни занимават разни. Вървим, и в един момент виждам Криси вляво от бара. Спирам веднага и казвам на охраната, че тук ще останем. Той се опита да ме убеди, че точно там ще ни побъркат, но аз много настоявах. За да мога да виждам Криси и да ѝ се наслаждавам. Изведнъж по най-наглия начин тя ме чукна по рамото с пръстче (много мразя някой да ме пипа така!), обръщам се и тя ми казва: „Защо не ни поздравяваш?“. И аз казвам: „Защото не ви познавам“. Аз действително не ги познавах и дотогава даже името ѝ не знаех. Само я бях засичал. Тя се ядоса, фръцна се и се върна на масата. Нещо мърмореше там на приятелките си, но после се върна и пита: „Как така не ни познаваш?“.
И аз обяснявам, че зная кои са, но никога не сме се запознавали. Защо трябва да минавам и да се правя на клоун. Подадох ѝ един шот и казах наздраве. Оттам започнахме да си говорим. Нито тя, нито аз помним за какво сме говорили, но осъмнахме заедно, чак ни изгониха от дискотеката. Закарах я до тях и след няколко дни ми стана жена.
Криси, разкажи ни твоята гледна точка.
Ние преди тази среща в дискотеката бяхме стояли няколко часа в бекстейджа на това турне, дори и да не си говорехме, някак си ми беше логично да ме поздрави сега. Тогава в клуба и двамата си засякохме погледите и очаквах, че ще ме поздрави, защото все пак сме работили заедно на едно място. Обаче той се завъртя и не каза нищо, и мен това ме подразни. И аз решавам – не знам защо! – да отида и да го питам, аджеба, защо не поздравява. Никога не ми е пукало, че популярни артисти, с които съм работила или съм се засичала по някаква линия, не ме поздравяват. Тогава даже и моята приятелка ме попита защо ми е пукало. Е, наистина не знам. Има пръст съдбата в тази история. Но всъщност добре, че съм отишла, защото за енти път той е щял само да ме гледа и никога нямаше да ме заговори.
Тото: Да, така е, нямаше да я заговоря.
Вие май бързо сте заживели заедно?
Тото: В деня, в който тя ми се обади да ми каже, че сме заедно. Аз ѝ казах: „Добре! Ами, прибирай се вкъщи тогава“. Но тя не се прибра през онзи ден и аз ѝ бях бесен. Но на следващия ден си дойде! Тоест, от втория ден живеем заедно.
Криси: Аз още не го познавах толкова добре, че чак да ходя да живея у тях. Не знаех колко е сериозен към мен и не исках да се натрапвам. Казах му, че искам да мине малко време, преди да предприемем такава крачка. Казах му, че ще остана при нашите и ще видим как ще се развият нещата. Бях сигурна в намеренията си, но знам ли го него? Можеше след два дни да реши да ме изгони. Той се съгласи и каза да направя така, както ще се чувствам най-добре, но според него само съм щяла да се разкарвам. И аз наистина само разнасях багаж. Той ми изкара ключ още на втория ден, каза да се чувствам у дома си и че нямал представа, докога ще се правя на интересна. (Смее се.)
Така, да уточним 3 2 2 3.
Това са вашите числа.
3 месеца след първата среща се виждате в клуба.
2 седмици след срещата в клуба се гаджосвате.
2 дни след това заживявате заедно.
3 месеца след началото на връзката ви Криси забременява.
Да се върнем малко на работна тема, на теб, Тото. Приключи турнето, разкажи ни малко за него, как мина?
Да, турнетата приключиха. Започнах турнето като Не Татко, завърших го като Баща. Детето се роди два дни преди концерта в Шумен.
Емоциите бяха много. Екипът ни беше огромен, 80 човека някъде. Изобщо, такова нещо да се прави е изключително изпиващо енергията. Да излезеш да пееш, само по себе си е зареждащо, но в същото време и изморяващо. И това не са клубове. Това са зали със сериозно концентрирани „люто“ твои фенове. Не става въпрос за хора, които да позабавляваш в един бар, а те просто да са отишли там да пият по едно. Тук става въпрос за хора с много очаквания към нас, които са готови на всичко, но ако ги разочароваш, могат и да те забравят бързо. Голяма отговорност, която само ние успяхме да поемем.
Доволен ли си от окончателния резулатат?
Да, много съм доволен!
Накрая, когато видях как свърши концертът в Колодрума в Пловдив, изпитах изключителни емоции. Да имаш щастието да излизаш три месеца на огромни арени… В този момент се чувстваш като световна звезда, само че в България. Цялата енергия на публиката, когато погледнеш и видиш морето от светлинки, и всичко това е там – за нас. Подобно нещо съм виждал само по снимките на много големи изпълнители, и то в страни, в които има аудитория, която може да пълни тези зали. Тогава осъзнахме, че не сме по-зле от чужденците и това ни пълни душата до краен предел. Една чисто нова емоция, която душите ни не бяха изпитвали до този момент.
Каква е следващата стъпка?
Тя е като наркотик – тази емоция! Сладостта на успеха… и не можеш да се откажеш от това. В един момент то спира да е за парите. Говорихме с Криси, която ме попита през последния ден от турнето: „Какво ти имаше днес?“. Ами, нямах търпение да свърши турнето, за да започнем ново. Накрая не бях тъжен, че свършва, а бързах да свърши, за да започнем новото турне.
Следващата стъпка са стадиони, мечтаем за това и няма как да не стане. Не е ясно кога, но ще стане. Няма как!
Криси, ти също си човек на изкуството. Кажи ни преди бременността и сега как се случват нещата при теб, кога мислиш да се върнеш на сцената? Кое от всичко, което правиш, ти липсва най-много?
Танците ми липсваха, въпреки че не беше по оня особен начин, тъй като знаех защо съм спряла да танцувам. Имаше достатъчно смислена и щастлива причина за мен. Никога не съм съжалявала, че направих този избор. Липсват ми нормално, не болезнено, защото зная, че ще се върна. Аз, като цяло, не бях спряла с танците веднага. Танцувах до петия месец някъде, като се пазех. А сега много зависи от проектите, защото трябва да се съобразя дали ще има кой да гледа Доминик. Много съм благодарна на нашите родители, че ни помагат, без тях нямаше да се справим. Ако има по-краткосрочни проекти, ще ги поемам, ако има по-дългосрочни – надали. Ще трябва детето поне малко да порасне.
Какво обичате да правите заедно, как си почивате?
Тото: Ние просто обичаме да сме заедно!
Криси: Така си почиваме.
Тото: Заедно ли сме, с или без детето, значи почивката е почнала. Няма никакво значение къде сме и какво правим. Дали ще сме в чужбина, дали ще сме вкъщи и ще гледаме филм, или просто ще се разхождаме в парка, ние си почиваме така. Поотделно ли сме, не можем да почиваме. Може детето да ми е до главата и да пищи, но тя, Криси, трябва да е до мен. Няма как да си почина без нея! Много обичаме да ходим заедно на дискотека, тя ми е любимата компания. Двамата сме си самодостатъчни. Не ни е нужна компания, просто отиваме в някоя дискотека, сядаме до бара или си танцуваме – като тийнейджъри.
Криси: Нямаме търпение отново да се случи това.
Да разбираме ли, че любовта ви е по–силна от всичко?
Тото: Колкото и егоистично и тъпо да звучи, Криси ми е по-важна. Аз Домо много си го обичам и той си ми е страст, но тя ми е на първо място.
Криси: Не, въпросът е друг. И двамата сме на мнение, че мъжът и жената са заедно завинаги. Детето ще порасне и ще си тръгне някой ден. В един момент оставаш сам, не можеш да го ангажираш със себе си. Затова сме си обещали да бъдем честни и истински един към друг, за да се запазим ние, и така детето ще е щастливо и щастливо ще си тръгне. А не да пренебрегнем себе си заради детето и в един момент всичко да се разпадне.
Тото: Много двойки са заедно заради децата, което не е окей. Това става така, защото правят дете в момент, в който връзката трябва да има развитие. Не е ли достатъчно развитие, че се обичате? Това е моментът за дете. Това дете трябва да го научиш как да обича и как да търси любовта в живота. Как да бъде професионалист и как да бъде стойностен човек. Ти само можеш да му помогнеш, като му даваш личния си пример. Не просто да му обясняваме какъв трябва да бъде. Добрият пример е най-добър в случая.
Виж ги бе, майка ти и баща ти се обичат и затова си се появил ти. Затова ще бъдеш номер две. Аз обичам нея повече от родителите си, някой ден той ще намери някого, когото ще обича повече от нас.
Криси: Просто ще се опитаме Доминик да бъде част от нас и част от любовта ни, а не спасяване на връзката.
Тото: (Обръща се към Доминик.) Тати, извинявай, ако четеш това, но мама и тати ще се обичат така. Това не означава, че няма да гледаме мачове заедно! (Смее се.)
Вярвам, че когато ти потрябваме, винаги ще можеш да ни намериш танцуващи в някой бар. И така – докато остареем.
*Специални благодарности на нашите приятели и партньори от магазин District в Paradise Center, защото Тото и Кристин са облечени от главата до петите от тях!
Автор: Мариана Станчева – Славчева
Фотограф: Цветана Бонева
