На 27 юни 2022 г. от 18:30 в Гьоте-Институт България ще бъде открита груповата изложба “Магията Цианотипия”. Заедно с фотографите Иван Дончев, Боряна Пандова и Михаил Новаков, екипът на Sito Studio и Фондация Рийчаут осъществиха серия от творчески работилници с техниката цианотипия. Резултатът от тази интересна колаборация е изложба от фотографии, фотографски зинове и портрети на група деца бежанци и мигранти от Иран, Ирак, Мароко, Сирия, Русия, Украйна.
Работилниците се състояха в периода ноември 2021 – юни 2022 г. и запознаха младите творци с фотографията като изкуство, потопиха ги в тази визуална магия и очарованието на експеримента. Като продължение на фотографските работилници, децата получиха черно-бели фотоапарати за еднократна употреба, с които да заснемат своето ежедневие, тук и сега. Тяхната история ще бъде разказана в колекция от мини-книжки, фотографии и портрети, изработени като тонирани цианотипии.
“Повечето бежанци и мигранти изпитват затруднения с интегрирането си в обществото. Почти никой не мисли за тях, тъй като идват от непознати за нас земи. Последните месеци наблюдаваме още по-силно разделение на обществото – от една страна, виждаме широка гражданска подкрепа към новодошлите бежанци, а от друга страна, предразсъдъците, че те вземат работата на местните, както и че искат само да получават помощи, са част от ежедневието ни.
Истината е, че освен украински бежанци, в страната ни има много такива от по-далечни страни, които остават невидими, а имат същите нужди, заслужават същата подкрепа, образование и прием в обществото. Благодарение на фотоапаратите, с които децата снимаха, ние можем да се докоснем до техния живот, да видим ежедневието им и света през техните очи. Снимките и портретите на децата са представени чрез зин-книжка и тонирани цианотипии.“ – споделя мениджъра и на проекта и основател на Сито Студио, Надежда Георгиева
“Бежанците и мигрантите, особено децата, са един недокоснат и неизползван океан от човешки талант и потенциал. Чрез повишаване достъпа до гъвкави и приобщаващи възможности за учене, ние използваме този потенциал и трансформираме общността.” – казва Кристина Гологоганова, изпълнителен директор на Фондация Рийчаут.
“За големи и малки, намиращи се в изолация, личната фотография играе утвърждаваща роля. Означава те, виждаш се хубав, че те има.“ – споделя Боряна Пандова, един от фотографите в проекта.
Малко предистория за децата
Организаторите работят с 15 деца бежанци и мигранти в училищна възраст, които все още слабо владеят български език. Това затруднява общуването им и не им позволява да пълноценно да се свързват с другите. В проекта те включват осем момчета и седем момичета, които са записани за първа или втора година в българско училище. Те са силно мотивирани да продължат да развиват езиковите си компетентности, както и да продължат образованието си.
Майчиният език на децата е арабски или фарси, като някои от тях ползват и английски. Всички са от семейства, които са решили трайно да се устроят да живеят в България. Нивото на владеене на български език на родителите е по-слабо от това на децата, поради което те изпитват сериозни затруднения да им помагат директно. В страните си по произход някои от тях са завършили висше образование, други средно, но има и такива, които поради традициите и ситуацията в съответната държава са посещавали училище само няколко години или изобщо не са. Това съответно улеснява или затруднява ученето на нов език. Тези от тях, които познават образователния процес и са участвали в него, се ориентират по-бързо в живота в българското училище.
Също така децата бежанци имат сериозни затруднения да посещават извънкласни занимания или да се включват в различни културно-образователни дейности както поради материалните затруднения, които изпитват семействата им, така и поради слабото владеене на български език от родителите им – това им пречи да търсят възможности и достъп за децата си. От друга страна, много рядко се предлагат културно-образователни и креативни дейности за тази група деца.
По време на работата по проекта и предвид актуалните събития, в работилниците се включват още три деца (от Украйна и Русия).
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.
