Днес те срещаме с едно момиче, което не е само невероятно красиво и магнетично, но в крехкото й тяло бие сърце на истински боец! Намерих Мадлена съвсем случайно в Instagram и буквално се влюбих в красивите кадри, които българката сътворява. Зачетох се и открих, че Мадлена се бори с болестта на Ходжкин. Това е рядък вид рак на кръвта. Веднага усетих, че искам да направя интервю с нея, за да разкаже, за да сподели на тези, които се борят, а борбата им остава невидима. Мадлена е от онези хора, които те събуждат, щом ги видиш и се запознаеш с историята им, веднага си казваш: „Хей, днес е хубав ден! Трябва да бъда благодарна и усмихната за всяка секунда живот!“. Днес те срещаме с едно момиче, което дава надежда, срещаме те с Мадлена Дончева, която е вдъхновение.
Здравей, Мадлена! Разкажи ни малко повече за себе си…
Здравей, Цветана! Родена съм в малко градче в полите на Стара планина, Тетевен. На 13-годишна възраст напуснах родния си град и се преместих в Ловеч, за да уча френски език в Езиковата гимназия там. След като завърших, ме приеха в Нов Български Университет – специалност „Политически науки“ на френски език и следващите 4 години прекарах в София. С изключение на летата, първото прекарах в Grand Teton National Park, чистейки 5-звездни бунгала, второто и третото в Glacier National Park, Montana като помощник сервитьор и сервитьор и четвъртото във Флорида – отново като сервитьор.
Обожавам да пътувам, през 2017 година прекарах един месец в Индия. А миналата година изкарах курс по Аюрведа, който много ми напомни за това незабравимо пътуване. Преди няколко месеца стартирах собствена марка бижута, вдъхновена от същото това пътуване, или по-точно от магазина за естествени камъни, който посетих в Агра.
Знаем, че живееш в Америка, с какво животът там е по-различен от този в България?
Доста мислих как да отговоря на този въпрост и въпреки, че когато го прочетох за пръв път си помислих, че животът тук не се различава особено от този в България или Европа, в крайна сметка установих огромно количество разлики. Но понеже не искам отговорът ми да е дълъг и отегчителен, просто ще отбележа най-значителните за мен разлики с по едно, две изречения.
Искам да поясня, че аз имам наблюдения само върху живота във Флорида и то конкретно Sandestin, FL, където живях половин година в затворен комплекс в Мексиканския залив и Ню Мексико, конкретно Таос, където живея от Януари 2019 до сега. По мои наблюдения:
- Американците работят много и парите тук са от огромно значение, докато в България, въпреки, че се изкарват по-трудно, хората не ги ценят повече от компанията и веселието.
- Тук всичко е XL, от колите до порциите в ресторантите, до супермаркетите, до разстоянията между населените места.
Открих доста дребни неща от ежедневието ни тук, които не присъстват в ежедневието ни в България или Европа (сравнявам с Барселона, където живях половин година). Например:
- В САЩ, не само, че не плащаш за найлонови торбички, а касиерите дори ти слагат почти всяка покупка в отделна такава, а понякога и в две, една в друга, че да не вземеш да си изгубиш галона мляко докато го прехвърлиш от пазарската количка в багажника на колата си.
- Когато става въпрос за ресторанти, разликите са много. Като започнем от фалшивата любезност на персонала или безплатната вода и втори напитки и стигнем до задължитения 20% бакшиш. Също да не забравя това, че 2-3 часова вечеря с приятели не съществува тук, не само защото сервитьорът ще посети масата ви хиляда пъти с желанието да ви изгони, а и, защото никой американски приятел, който имаш, не би имал търпениието или желанието да прекара толкова време с теб..
- Здравеопазване – Въпреки, че реших да се лекувам в САЩ, мнението ми за здравната система тук хич не е добро. За мое щастие студентската застраховка, която бях закупила покрива 80% от медицинските ми разходи. За сравнение – повече от 50% от американските граждани не получават необходимите здравни грижи, понеже не могат да си позволят застраховка, но и не се квалифицират за здравно подпомагане, а една обикновена биопсия с игла, която отнема не повече от 10 минути, струва 10 000 долара.
- Почти навсякъде можеш да платиш с кредитна карта, а пък наскоро дори научих, че можеш да изтеглиш пари от банкомат на банката си, без дори да носиш дебитната си карта, или какъвто и да е документ за самоличност, имаш нужда само от телефона си и да помниш потребителското име и паролата за онлайн банкирането, или пък приложението, което отваряш с пръстовия си отпечатък…
Кога се срещна с диагнозата „Болест на Ходжкин“?
В края на Януари месец, както си стоях и говорех с приятеля ми, случайно открих бучка с големината на лешник от дясната страна на шията си. След като на мен никога не ми се подуват лимфни възли, наличието на такъв определено ме обезпокои и накара да проуча възможната причина за появата му.
В последните няколко месеца бях отслабнала няколко килограма съвсем неочаквано, като го дължах на стрес покрай празниците и украсата на ваканционния комплекс, за която отговарях.
След като се поразрових, обаче, открих, че подути лимфни възли и загуба на тегло са едни от най-честите симптоми на болестта на Ходжкин.
Какво точно представлява болестта?
Болестта на Ходжкин представлява злокачествен лимфом, характеризиращ се с образуване на клетъчни струпвания (туморни образувания), като най-често започва в лимфните възли на врата и се разпространява към други, а в последствие и към костния мозък и органите (в моя случай беше стигнал до костния мозък и затова ме диагностицираха в 4-ти стадий).
Клиничните симптоми при Ходжкиновия лимфом са твърде разнообразни и зависят от големината и локализацията на засегнатите лимфни възли. В много от случаите за съжаление симптоми липсват в ранните стадии на рака и затова често пациентите са в четвърти стадий в момента на откриване на болестта.
Какво усети, когато ти съобщиха, че си болна?
Беше Четвъртък 13 Февруари, а аз тъкмо бях свършила лекции и се бях отправила към фитнеса преди да се прибера вкъщи, когато получих обаждане от болницата, в която ми правиха биопсията. Трябваше да отбия встрани преди да приема обаждането, защото вече очаквах лошите новини и се поразтреперих, когато видях номера и локацията под него. След като ми съобщиха, че резултатите от биопсията показват наличие на ракови клетки на Класически лимфом на Ходжкин, аз продължих към фитнеса, където прекарах следващите час и половина, опитвайки се да се освободя от негативната енергия.
Какво лечение последва?
Понеже още преди да излязат резултатите от биопсията, знаех, че има голяма вероятност да е рак, споделих с майката на приятеля ми, която два пъти се е борила с рак на гърдата и тя ми препоръча директно да се обадя и да си запиша час при онколог/хематолог в болницата, в която тя се беше лекувала. Това ми спести страшно много време и само няколко дни след излизане на резултатите аз бях в кабинета на онколога. обсъждайки възможности за лечение.
Ти сама ни каза, че не се говори толкова за лечението на този рядък вид рак на кръвта, какво е посланието, което искаш да отправиш към всеки, срещнал се с диагнозата, а и не само, към хората, които се борят за живота и здравето си всеки ден?
Вземи здравето си в свои ръце! Постави себе си на първо място! Никой не те познава по-добре от теб самия!
Но също така искам да обърна внимание на факта, че изключително много хора с диагнозата споделят, че месеци, а често и години са посещавали доктори с оплаквания (симптоми на рака) преди да им бъде поставена диагнозата. Дори и в моя случай първият доктор, който ме прегледа, искаше да ме изпрати вкъщи без да ми направи никакви изследвания, казвайки ми: „Не се притеснявай, нищо ти няма…“ Затова е толкова важно да говорим за рака и неговата превенция.
Как минава един твой ден?
Давам пример за един мой хубав ден, когато се чувствам, до колкото е възможно себе си.
Събуждам се около 9 ч. сутринта (преди се събуждах по-рано, но един от основните странични ефекти на химиотерапията е умората и сега определено имам нужда от повече сън, като понякога дори спя до 11 ч.), оправям леглото си. Почиствам си лицето и нанасям худратиращ и слънцезащитен крем, правя си закуска (преди винаги закусвах овесени ядки с плодове, но друг страничен ефект е промяната във вкусовите предпочитания и напоследък често приготвям бъркани яйца с гарнитура авокадо и домат или краставица, а и честно казано винаги се сещам, че точно овесените ядки, които консумирах преди може да са причина за рака заради хербицидите, с които се пръскат те тук в САЩ). След това поливам градината и подрязвам цветята и билките. Остатъкът от един мой ден би бил различен в зависимост от това колко добре се чувствам. Ако чувствам, че имам достатъчно енергия, излизам навън за разходка в планината. Или пък, ако си остана вкъщи, се занимавам с Tula Jewelry, като правя гривни, планувам бъдещи колекции, поръчвам материали. Към 17 ч. обикновенно започвам да приготвям вечеря ( обожавам да готвя, а напоследък съм луда по рецептите на @halfbakedharvest ), приятелят ми около това време се прибира от работа.
Какво те изпълва с енергия и зарежда деня ти с настроение?
Ако приема въпроса буквално, бих казала, че без кофеин не мога, а наистина се опитах, за цяла година преминах от еспресо lover до човек, който пие само чай. От както ми поставиха диагнозата рак на кръвта, обаче, се върнах към сутрешното кафе, този път с овесено мляко, понеже в САЩ дори и хубава еспресо кафемашина не можеш да намериш, а да не говорим за хубаво еспресо (преувеличавам, това по-скоро се отнася за Таос). И да добавя, достатъчно сън, продуктивна сутрешна рутина и упражнения, йога и медитация също помагат за енергията и доброто ми настроение.
Ако приема въпроса преносно, то желанието за себеусъвършенстване и стремежът към живот, изпълнен с purpose наистина играят важна роля за мотивацията ми като цяло.
Откъде черпиш сили, за да си така креативна?
Ах, не знам дали това, което правя е особено креатвно, но моят приятел често ме пита защо обичам толкова много да публикувам снимки в Инстаграм и аз винаги му отговарям: „Защото, създавайки естетически издържан feed ме прави щастлива, просто ми е изключително приятно да избирам и подреждам снимки.“ Също така обожавам процеса преди финалния пост, търсене на локация, дебнене на добро време и светлина, избиране на аутфит, обработка. А относно други креативни неща, като например Tula гривните, предполагам е, защото просто обичам да създавам красиви неща…
Сподели ни една своя мечта!
Мечтая си един ден да се занимавам с интериорен дизайн. Обожавам интериорния дизайн и винаги ми е било мечта да го изучавам и работя, но тъй като не съм особено добра в русуването, след като завърших гимназия, записах да уча Политически науки и чак 3 години по-късно осъзнах, че не е задължително да си художник за да си дизайнер. Учих интериорен дизайн в НБУ една година, но понеже вече с приятеля ми бяхме от доста време заедно, беше време да заживеем в една държава и аз прекъснах обучението си, за да се преместя тук.
В момента съм студентка в University of New Mexico – Taos, но за съжаление кампусът тук е малък и възможностите са ограничени, затова изучавам различни изкуства и учения като Аюрведа и Керамика, но не и интериорен дизайн…
Пожелай нещо на нас и всеки, който чете това интервю…
Най-вече здраве, защото всичко друго е постижимо, когато си здрав. Предполагам, звучи клиширано, но аз наистина вярвам, че човек няма нужда от никакво друго пожелание освен здраве!
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Личен архив
