urban, Лицата
Leave a comment

Мартин и неговото Ретро

Мартин Михайлов е добре позната „градска птица“, която и друг път си „хващал“ в полет от страниците на сайта. Днес сме го „уловили“ по път към неговото Ретро, за да ни разкаже повече за тематичното събитие, което ни предизвиква сърцетуп в четвъртъците и в любимия Терминал 1“.

Здравей, Марто! Разкажи ми малко повече за Ретро партитата, които организираш. Кое им е толкова специалното?

Здравейте. Може да ви се стори особено, но ще започна наобратно с отговора на този въпрос. Най-специалното в тези партита е следствие от случващото се по време на провеждането им. А именно – изумителният отзвук сред присъстващите, който се изразява в една естествена еуфория и страшно много танци върху познати песни от последните десетилетия преди 2000 година. Независимо от техния брой, няма безучастни. Това съвсем не е „българско“ поведение, а ние от години се „борим“ с „позирането“ по клубовете. Тук ни се получава добре – реакциите се наблюдават секунди след старта на определено парче. Заразяването с настроение става отведнъж и липсва този, понякога тежък роден маниер, при който разчупването на обстановката става трудно и бавно. Явно всички околни в клуба се забавляват съвсем органически и това ги предразполага едни други. Към това добавям учудващо ниската средна възраст на аудиторията. Партито е супер френдли към всякакви възрасти, разбира се – обожавам да наблюдавам възрастни хора, които се забавляват искрено, без да отдават значение на фалшивите предразсъдъци. И все пак, не мога да не отчета, че с всяко едно парти присъствието на млади хора, около 20-годишни, става все по-засилено. Идват на големи групи и по всичко си личи, че са много подготвени. Откъде ги знаят тези песни? Това е страхотно. Явно някакви невидими процеси се случват в младото общество, напук на заливащата ни отвсякъде посредственост.

Характерно за партито е, че редуването на стилове става много скоростно и рязко. Не оставяме висящо време за плавни преходи. Запазена марка на нашето Ретро парти също е това, че песните звучат почти от край до край – в автентичния им вид, с много малко застъпване. Не включваме модерни ремикси и т.н. Мисля, че партито и самите песни, които се пускат, ще изгубят при едно динамично миксиране.

Партито се случва всеки четвъртък. Това е по-скоро една позабравена традиция, но в момента е рядкост. Най-трудното, и за мен – висш пилотаж при менажирането на месечни програми, е да се създаде ежеседмично парти, което да се установи дългосрочно и дори да бележи растеж. Няма много такива примери в София през последните години. Обикновено „животът“ на тематичните ежеседмични партита трае между 6-10 седмици, със затихващо темпо. Изключенията са малко и се броят на пръстите на ръцете. Ретро партито на „Терминал 1“ се случва по другия начин – с много постоянство бележим растеж и в момента имаме зад гърба си над 30 последователни седмици, като интересът става все по-силен. Другото, което ме радва, е, че освен сравнително засилената реклама на серията от събития, основният поток от посетители идва вследствие на комуникацията „от уста на уста“ – нещо позагубено покрай виртуалния свят, в който битуваме най-често, но пък много истинско. Това означава, че се харесва.

В нашата организация през годините Ретро партито си има своята особена важност. Манията по такъв тип селекция си спомням, че стартира по-масово от „Ескейп“ – ето още една съдбовна предопределеност, че години по-късно то се завръща отново тук, на същия адрес, но вече чрез клуб „Терминал 1“. Идеята тогава беше мигновено подета от „Строежа“ и от още няколко клуба, докато ретро партитата не завладяха цяла София масово за дълги години наред. Приносът на „Строежа“ е доста значителен, тъй като ние обогатихме селекцията от предимно поп и диско хитове, с включването на рок, на българска музика, на музика от филми, латино, хип-хоп  – и то в една динамична въртележка от по четири-пет песни от стил. Нашето парти стартира няколко седмици след това на Ескейп – през 2001-а, веднъж седмично. И продължи цели 13 години, преди да го спрем около 2014-а. Опашките пред вратите на стария „Строежа“ (тогава почти с капацитета на сегашния „Терминал 1“) започваха от десет часа вечерта и не спираха минимум до три след полунощ, а цялото парти продължаваше от осем вечерта до седем сутринта. Голям фурор. Така че – историята на сегашното Ретро парти, което искаме да установим отново задълго, си носи цялата забележителна история с нас.

Какво да очакваме от партито утре?
Някаква страшна веселба и много усмихнати хора на едно място. Музика от 90-те до 60-те, рязка смяна на стилове и макар и всяка песен, сама по себе си, да не бъде изненадваща, то имаме своите козове за симпатични провокации. Голяма част от типичните имена, чиято музика присъства неотменно в една подобна вечер, можете да прочетете малко по-долу.

Кои стилове са най-близки до сърцето ти?

Алтърнатив рок и олдскул хип-хоп, но това е принципно – няма общо с Ретро парти-то, то не трябва да изпада в тясна тематика. За да се върнем към него, мисля, че най-описателно би подействало изброяването на диапазона в стиловете, чрез изброяване на някои имена на изпълнители и песни, които задължително звучат. Стилово, доминацията принадлежи на поп, диско, рок от 80-те и 90-те – само топ-хитове, доказали се във времето сред широка аудитория. Добавяме по-ранни рокендролчета, малко деветдесетарски хип-хоп и песни от култови саундтраци. Можете да чуете от Queen, Beatles и Elton John до Whitney Houston, Diana King, Tina Turner и Gloria Gaynor; от ABBA и Boney M до Michael Jackson и Madonna; от Roxette, Tayler Dayne, Blondie и Joan Jett до Jimmy Somerville, Village People, M-People; от SNAP, Technotronic и Ice MC до James Brown, Elvis, Joe Cocker и Billy Idol; от AC/DC и Def Leppard до Bee Gees, Take That и Donna Summer; от Blues Brothers, Kool and The Gang и Earth, Wind & Fire до Dr. Dre и House Of Pain; от Rednex, Army of Lovers и песни като Macarena и La Bamba до емблематични парчета от филми като „Криминале“, „Брилянтин“, „Флашданс“, „Мръсни танци“, „Мариачи“ и много, много други. Списъкът е безкраен и това е страхотно. Няма песен, която да пускаме с нежелание или да ни е срам от това. Срещал съм пренебрежително отношение към една такава евентуална селекция, но няма как да се съглася, че някое от тези световни имена са за подценяване – и генерално, и в конкретика. Скептиците бързо променят мнението си, ако решат да присъстват и са поне една бегла идея широкоскроени. Естествено, няма как да се разкаже толкова добре, колкото всъщност е яко да си го изживее човек на живо на място.

Саундтракът на деня ти е?

Напоследък често си пускам Fink, заради наближаващия на 13 май концерт в „Терминал 1“.

Правил ли си някога компромис с музиката?

Не мисля. Пускам и слушам музика по убеждение. Вниманието към отделните стилове си зависи от личната настройка, дори за всеки един конкретен случай, а смятам, че поне това го мога. Ако не се вписваш в едно парти и музикалната селекция ти тежи и влияе осезаемо на настроението ти, защо въобще си отишъл на това парти?!

Какво е тя за теб? Как си я представяш, как визуализираш звука?

Физическа и психическа нужда, изразно средство – такова, което те заявява и описва най-образно, което разнася гласа ти, като позиция и мнение, средство за социализиране, средство за вглъбяване – музиката може да прави всичко това.

Коя е твоята най-ретро мисъл?

Как на мен и още трима-четирима съученици ни беше нужен един касетофон и един празен физкултурен салон, за да си направим парти.

Напоследък имам чувството – не само от клубовете, които менажирам, а и от многобройните ми обиколки навсякъде, което обичам да правя, че множеството хора желаят да пристигнат в разгара на купона, на вече готово загрято парти и реалността често ги разочарова. „Ами то няма много хора…“, сега трябва да са първите, които да се раздвижат и т.н. Тегаво е. При Ретро-партито това отсъства – градим си го сами, човек по човек – и всички са доволни. Заповядайте да станем повече – всеки четвъртък след 22:00 ч.!

Автор и фотограф: Цветана Бонева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *