Днес те срещаме с Метин Голеш Shione – едно момче, за което отдавна искаме да ти разкажем. Той е роден в България, но животът му е между София и Истанбул, безкрайно талантлив е и жонглира умело с няколко занимания едновременно. Занимава се с джодо, с графити, прави татуировки и е един истински градски вдъхновител. Хващам го за разговор, който чакаме от дълго време, за да сподели как минават дните му, за какво мечтае и защо е решил да напусне Турция, за да заживее у нас…
Здравей, Метин! Познаваме се от толкова много време, а ето че чак сега дойде моментът за интервю. Представи се на читателите ни…
Казвам се Метин Голеш и доста хора ме знаят като Shione. Роден съм в малко градче в България, в Дулово. Но заминахме в Турция, когато бях малък, и като цяло мога да кажа, че пораснах там. Занимавам се с графити от 2001 г., а също и с калиграфия и татуировки в последните години. Иначе по професия съм инженер, но никога не съм работил като такъв. В различни държави и градове работих като графичен дизайнер, заклет преводач, организатор на събития, фестивали и изложби и други, докато намерих себе си в правенето на татуировки. Освен всичко това тренирам японски бойни изкуства: иайдо и джодо, и съм в националния отбор на Турция в тези дисциплини.
Хората са полудели по графитите ти, а знаем, че вече правиш и татуировки. Кога започна да рисуваш и спомняш ли си първата си среща с изкуството?
Майка ми е учителка по рисуване, даже една година ми преподаваше. Така че от малък рисувам различни неща, но като бях в 7-и клас, се запознах с брейк данс и хипхоп културата като цяло. В началото много тренирах брейк, но не бях много успешен. И така бързо се запалих по графитите, след като гледах няколко легендарни филма, като: „Beat Street“, „Style Wars“.
Какво е усещането да рисуваш върху кожа?
Разбира се, много по-различно е от рисуване по стени или платна. Най-важното е, че няма изтриване. Но пък имаш друг тип връзка с платното, този път – с клиента. Говорим си за различни неща с различни хора и научаваме нови неща постоянно, така че никак не е скучно. Като цяло е хубаво да оставиш нещо върху друг човек, който ще го носи цял живот, дано да е с удоволствие.
Защо реши да напуснеш Турция и да заживееш у нас?
Турция е една от най-хубавите страни, в които съм бил и живял. Има много дълбока култура, история, изкуство и традиции. Но само в Истанбул, където пораснах, живеят към 20 милиони хора вече, и това за мен е прекалено много. Този град не е за толкова много хора. Иначе за кратко време живях в Токио, където населението пак е голямо, но там не се усеща така. Колкото високи сгради имат, толкова и градини имат. А Истанбул вече се е превърнал основно в бетон.
Когато бях на 17, реших да уча в университет във Варна и така останах там около 8 години. След това трябваше да се върна обратно в Турция заради казармата. След това заминах за Япония, Ирландия… и така, миналата година реших, че искам да живея в София, понеже много пъти съм идвал за различни събития, но никога не съм живял тук, все ми се искаше да остана малко повече. И така, намерих работа в студиото на Емо и продължаваме да работим.
С какво животът в София е по-различен от този в Истанбул?
За начало много по-спокойно и по-свободно е. Свободата не винаги е толкова хубаво нещо обаче, в смисъл, че често виждам пияни и надрусани млади хора, легнали по улици, това не мисля, че е свобода, и трябва да се спре. Не че в Турция няма такива, но там е забранено да пиеш на открито, има глоби.
Нека да говорим за хубавите неща повече, по принцип не допускам много хора до себе си, но в София имам 1-2 много близки приятели и без тях не бих могъл да успея в доста неща. Единият е много готин металист.
Къде можем да те намерим през деня?
През деня съм в тату студиото Inky Dragon, заедно с Емил Сапаревски и Павел Селкоски. Отскоро сме и на нов адрес, който е: бул. „Ал. Стамболийски“ 22. Така че – който иска малко болка, да заповяда!
Ако не съм в студиото, значи рисувам някъде по стени!
А вечер?
Вечер, след работа… зависи от настроение и от компанията, но често ходя в „Кева“, „Билкова“, „Made In Home“ или в някой сraft вeer бар, понеже не съм голям фен на по-твърдия алкохол.
Кой е саундтракът на деня ти?
Laibach-B Machina (от Iron Sky).
Сподели ни една своя мечта!
Да си имам своето доджо (зала за тренировки по японски бойни изкуства) под дома ми!
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Наталия Баръмска
