Срещаме се с Милена Мишева в едно наше много любимо местенце в Пловдив – Галерия Лабиринт – по повод откриването на изложбата ѝ „Дигитални рисунки.“ Вижте в следващите редове за какво си поговорихме…
Милена, здравейте! Представете ни се с няколко думи.
Завърших Националната художествена академия, специалност живопис през далечната 1992 г. Оттогава се занимавам само с това – рисуване, живопис, високопечатна графика, авторски бижута, а от около 10-на години и с дигитално рисуване. Имам малко над 20 самостоятелни изложби из България, много участия в национални, пловдивски, международни изложби. Това е накратко.
През 2011 заедно с майка ми – Калина Атанасова и мъжа ми – Кольо Мишев решихме да отворим едно семейно ателие – галерия „Ателие 42“, където да излагаме това, което правим и да имаме възможност да контактуваме с публиката си. Така е и до днес.
Защо „дигитални рисунки“?
Защото са рисувани с помощта на компютърна програма за рисуване. Оказа се, че така човек може да използва съвсем нов набор от средства за работа. И когато разполагаш и с машина за висококачествен печат с музейно качество, нещата придобиват и аналоговата си форма – дигитална графика, отпечатана в ограничен номериран тираж, подписана от автора – по всички изисквания за всяка графична творба.
Само три от творбите Ви от изложбата в Лабиринта са аналогови (масло върху платно)? Има ли някакво обяснение?
Не знам какво специално обяснение трябва – това са картини, нарисувани върху платно и са част от серията мои работи по едната от двете теми в тази изложба – „Симетричен ангел“.
Обичате ли да слушате музика докато рисувате или обичате тишина, или всичко варира до настроението ?
Като всеки човек в различни моменти слушам музика от най-различни жанрове /с изключение на чалга, поп-фолк и всичките им роднини/. Нямам специален ритуал по време на работа. Понякога музиката ми помага да се концентрирам, понякога ме разсейва – всеки път е различно.
Имате ли си място, обособено като ателие или рисувате навсякъде, където имате вдъхновение?
В последните години работя основно в „Ателие 42“ в Капана. Но ми беше нужно време, за да нямам усещането, че рисувам на улицата. Свикнах и сега ми е приятно да го правя точно там.
Съвременните художници – какво мислите за тях, някой конкретно впечатлява ли Ви с нещо?
Като човек, роден през миналия век, малко се обърквам с това определение. Смятам, че съвременно изкуство създава всеки във времето, в което работи. Този термин според мен не е точен. Разбирам какво имате предвид, но според мен няма значение по какъв начин се изразява един автор. Важното е да има какво да каже, да го каже достатъчно убедително и професионално. Единственото, което не ми харесва при много хора, които имат претенцията да създават „съвременно“ изкуство, е убеждението им, че могат да минат и без професионална подготовка. За да умееш да се изразяваш на даден език, нужно е първо да го знаеш…
Луната или Слънцето?
А може ли едното без другото? Ако нямаше Слънце, щяхме ли да знаем, че има Луна?
Свободата…. ако трябваше да я нарисувате, как би изглеждала?
„Симетричен ангел“.
Ако можехте да си изберете епоха, в която да се родите, бихте ли избрала друго време?
Във всички времена хората смятат, че предишните са били по-приятни и по-лесни. Имаше и един филм на Уди Алън за това… Мисля, че човек се ражда във времето, което заслужава и всички сме длъжни да се справим, да издържим, да сме себе си.
Изложбата на Милена Мишева в Галерия Лабиринт можете да видите до 30 септември.
Линк към Facebook събитието: https://www.facebook.com/events/319311775946834
Автор: Мариета Илиева
Снимки: Момчил Николов
1 Коментирай
Била съм в Ателие 42, пълно е с красиви произведения, а бижутата на Милена са оригинални и чудесен избор за подарък! Намира се на ул. Стефан Веркович 10, малко встрани е от популярните улички, но си струва!!!