Непринудена, щура, винаги позитивна, предизвикваща истински усмивки по лицата на хората с шегите и оригиналния си хумор, или, с други думи… една чаровна фурия, която е способна да ви изпее песен на 9 езика и да превърне и най-драматичната ситуация в комична.
Тя няма нужда от специално представяне, защото е достатъчно популярна и желана от публиката. Днес на гости ни е Милица Гладнишка, с която ще си поговорим за кино, музика, театър, за връзката с публиката, за дублажа и за предстоящите ѝ ангажименти… сериозно.
Милица, „Живот като на кино“ ли живееш от старта на пандемията насам? В кой жанр ти се случваха нещата в периода на изолация – драма, комедия?
В живота си винаги търся позитивната страна на нещата – колкото и надолу да политам, падам, ставам, изтупвам се и си казвам „Добре, урок беше, научих го. Продължавам напред“. По време на пандемията обаче хич не ми беше комедийно, най-вече заради шока от парализата на изкуството. Изведнъж връзката ни с публиката беше отрязана, а огорчението стана тотално от липсата на държавна помощ на фона на други европейски страни. Сега драмата е в това, че ресторантите се пръскат по шевовете, а в театъра те посрещат с условието да си с маска, настаняването се случва на шахматен принцип, два часа дишаш трудно и си разделен от компанията си по време на спектакъла… Трудно можем да говорим за забавление. За „Титанично“ купувахме и дезинфектанти за публиката. Измъчваме и разрушаваме един бизнес, който беше крехък и преди коронавируса. Сега кретаме.
Гостувате с филмовата си програма на 17 октомври в Joy Station. На какъв принцип сте правили селекцията с Мишо Йосифов и към коя от песните имаш най-голям сантимент?
Сред главните лица тук е и пианиста Васил Спасов, аранжиментите в програмата са дело и на Мишо Йосифов, с който си партнираме във воденето и вокалните импровизации. Васил от много години ме караше да запишем песен от „Семейство Мейзга“, тази култова анимация от 70-те, и ми беше супер трудно да с унгарския език. Намерих някак си текста на латински, криво-ляво си го написах на български, а какво пея вече е друг въпрос. До ден днешен Васко ме следи и знае кога си измислям (смее се)!
Пееш на 9 езика във филмовата ви програма. Унгарският ли ти беше най-екзотичен за усвояване?
И той, и китайският! Обичам да гледам китайски исторически филми и по някакъв начин хващам мелодията на езика, така че имитацията на това парче от „Индиана Джоунс“ ми се получава. В нашата версия обаче то е двойно по-бързо, втората част е на китайски после продължавам на английски, и е пълен екшън да жонглираш с дуите. В „Живот като на кино“ пея още на немски, руски, италиански и, разбира се, на български. Правим „Темпо, темпо“ от „Баща ми бояджията“, един евъргрийн, защото тук сме нация „Направи си сам“ и вечно сме в ремонт. Другата ни българска песен е „Любовта е море“ от филма „Старинната монета“. И двете песни са на Петър Ступел, човекът, написал „Тихо се сипе първия сняг“. Винаги ми е бил адски интересен.
Заговорихме за „Семейство Мейзга“, гордостта на соц анимацията в Унгария. Имам доста познати, които не са и чували за това филмче, защото не са поколението с аналоговото детство. В техния свят център на забавление са компютърните игри, социалния му живот е в телефона. Това натъжава ли те? Какъв беше сюжетът на твоето детство?
В наш аранжимент песните са направени така, че дори да не ги познаеш, ти се иска да танцуваш. От детските класики хората се радват най-много на темите от „Мъпет шоу“ и „Ум белия делфин“. В периода на „Семейство Мейзга“ аз съм била страшно малка, та какво остава за 23 годишните, които живеят в дигиталния свят. Те пък са в час със „Сексът и градът“, саундтрака на „Маската“… Като артист със сериозен опит в дублажа за мен ще е невероятно удоволствие да включим в програмата песни от съвременни анимации като „Шрек“ и „Рапунцел и разбойникът“, любими на мен и на редица възрастни.
Кръстена си на баба си. За нея казваш, че има два мозъка и две сърца. Сред нас ли е още? Какво не знаем за нея и по какво си приличате като характер?
Баба си отиде през 2018-та на 92. Страхотен човек- енциклопедия, чаровен разказвач и здраво стъпил на земята боец. Тя губи две деца, остава с майка ми, преживява войната и ужасяващ брак. Минава през много операции и въпреки това пееше до последно, пишеше стихотворения. Тя не спираше да работи! Веднъж си пукна ребрата, падна по стълбите, но въпреки това отиде да връзва домати. Плетеше майсторски. Докато не свърши това, което си е наумила, не спираше, бръмчеше часове на ред! И аз съм така, когато става въпрос за работата ми на сцена, но ако трябва да плевя градината оборотите ми се други (смее се). Приличаме си по позитивния поглед към живота. Аз съм от породата, която трудно се отчайва.
Имаш сестра, която е виолист в Грац. Как се отрази пандемията на отношенията ви?
Всъщност, тя си беше тук. Прибра се в България доста преди коронавируса да започне да затваря света, защото мама се разболя и трябваше да помага. Взе си отпуска от оркестъра, записа да учи вътрешен дизайн. Тя прави неща от керамика, рисува прекрасно, а сега се оказа, че я бива и в архитектурните чертежи и планове. Ако проектира и космическа совалка скоро няма да се учудя! Като малки като всички деца се биехме, но сега връзката ни е много силна.
Тя пее ли?
Има глас, но не пее професионално. Аз също си рисувам, но по скоро плакатно, докато тя има страхотна фантазия, играе си с цветове и текстури.
И понеже концертът ви е с филмова музика, ще те накарам да с представиш, че си на среща с Кръстникът. Коя е офертата, на която не би му отказала? За какво ще си готова да направиш компромис?
Аз често правя компромиси и смятам, че те са част от доброто общуване между хората за някои неща като чест справедливост – няма как! Като кажеш Кръстникът си представям само схеми с престъпници. Отказвала съм големи суми на компании, защото не вярвам в продукта им и не желая да го рекламирам с името си. Дистанцирала съм се и от каузи, които са ми били емоционално нехигиенични. Не съм се обвързвала и с политически сили. Не бих отказала оферта, ако тя е свързана с помощ за хора в безнадеждна ситуация. Тогава сигурно бих взела мръсни пари, но ако е за лична облага – никога.
Автор: Надежда Попова/Антоанета Бонева
Снимки: София Вълкова, Виктор Стоянов и Милица Гладнишка