Той е многокнижен и обича ясночервено. Днес „Моите 10“ са на Стефан А. Щерев…
Здравей! На какво се усмихна днес?
Хубавото е, като се замислим, че най-употребяваният поздрав у нас съдържа „здраве“.
„Здравей“, „младей“, „хубавей“ са все пожелателни форми. Усмихнах се на две съобщения днес. Донесоха добри новини.
Какво най-често носиш със себе си?
Маската за справяне с трудни ситуации нося най-често. Научих се да нося различни чанти, защото открих закона на Щерев за обема на чантата. Той гласи следното: Каквато чанта вземеш, такава ще препълниш. Но понеже чантата е умален модел на ентропията – в нея все още могат да се намерят слушалки, две връзки с ключове, слънчеви и диоптрични очила, молив и химикалка, тефтерче. Необходими пособия за спешно оцеляване и на Марс.
Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?
I kao da je bilo nekad
kao da je bilo tu
pod velikim svetlim suncem
pod velikim svetlim svodom
Rucali smo meso
glodali smo kosti dobrih zivotinja
mi imamo snage
mi imamo snage za jos dan
Ref. 2x
Mi menjamo dan za noc
mi menjamo noc za dan
Prolaze brodovi, trube u cast
zvone na uzbunu
deca uce da placu
deca uce da poznaju svoj glas
U toplim jaslama, u hladu bora
pod zidom cempresa
mi menajmo nasu noc
za neki tudji dan, za neki tudji dan
Позволявам си да преведа много аматьорски текста на „Екатерина Велика“, може би най-значимата рокгрупа от бивша Югославия. Като го чуете, разбирате, че е трудно да си я изкараш от главата. Чуйте я.
„И сякаш някога
все едно е тук,
под голямото ярко слънце
под големия ярък свод
Ядохме месо
глозгахме кости на добрите твари
имаме сили
имаме сили за още ден
Обръщаме ден за нощ
Сменяме нощ за ден
Минават кораби, отдават ни чест
тръбят на тревога
децата се учат да плачат
учат се да познаят гласа си.
В топлите ясли, под сенките на борове
и стена от кипариси ние обръщаме нашата нощ
За някой чужд ден, за някой ден чужд.“
Кой е любимият ти цвят?
Някога казвах: ясночервено, черно, бяло. Сега виждам повече от цвета. Според Института пантон вероятно има и обозначения, но аз ще ги предам така, както ги виждам:
- Теракота, огряна от италианско слънце в 17:27 на 13.09.
- Сняг в сянката на иглолистно дърво.
- Шафран, престоял три минути в паея.
- Окото, секунда преди да заплаче на любима песен.
А любимата ти книга?
Нямам любима, не съм монокнижен. Многокнижието ми е подсъдно. Чета на порции, сега съм на тема „Македония“. Търся и чета: документи, спомени, мемоари, оригинали. Фалшификатите личат отдалеч – това ще кажа.
В какви дрехи се чувстваш себе си?
В дрехи, които говорят с мен, а не за мен. Детайлите имат значение, както запетайките за изречението. Без детайлите сме просто изредени думи. А те, детайлите, като граматиката, учат се и се възпитават – каре, деним, кожа, брошка, чал, часовник, шапка, бяла тениска, шал, парфюм. Това е за начален и среден курс. Висшето става по-сложно, но и носи радост, ако „четеш“ и тези, които са научили този език.
Къде искаш да си точно сега?
Израел, Ливан, Египет – там. Изток, не Запад… и всяка подправка носи чар.
На колко години беше първата ти целувка?
Първата целувка беше… хм, сметнете сами – хиляда и триста години България и малкото мои от тях без четири лета и две луни. Тогава.
Кой е последният филм, който те грабна?
Най-заразително и из основи, мисля, че беше „Зимен сън“ на Нури Билге Джейлан. Гледах го през 2015-а. И оттогава не ме е пускал.
За какво мечтаеш?
Мечтанието и копнежът донесоха всички световни войни, затова внимавам какво искам.
Затова го искам само наум.
Фотограф: Виктор Чучков