Тя е доказателството, че човешкият глас е най-съвършеният музикален инструмент. А той е гений на барабаните и композирането на музика. Днес си бъбрим с Ася и Лъчо, които заедно правят амалгамата, наречена Nameless Day Ritual.
1. Здравей! На какво се усмихна днес?
Ася: Здрасти! Лъч ме усмихва с отварянето на очите сутрин. После раздавам усмивки навред.
Лъчо: Здравейте и от мен! Всъщност това се оказва доста труден въпрос, за човек който се стреми да се усмихва на всичко в обективната реалност. Обичам да се смея и да разсмивам другите.
2. Какво най-често носиш със себе си?
Ася: Телефон и слушалки. Не обичам музиката около мен да спира.
Лъчо: Оптимизъм!
3. Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?
Ася: Faltering moves от Extol, обичам ги тези пичове!
Лъчо: Като човек, занимаващ се с композиране на музика, в главата ми е пълна анархия от музика и вариации. Много често хаотични звуци попаднали в ушите ми, ме карат да асоциирам с музика, която спи някъде в съзнанието ми. Например когато готвя най-често звучи АББА… Не защото съм дай хард фен, даже май не съм… Просто заради споделеното по-горе, начина по който изтръсквам бъркалката с почукване в ръба на съда, в който готвя, е “тада-тан-тан”… и без предупреждение редовно стартира “Чикитита”… Днес правих спагети болонезе…
4. Кой е любимият ти цвят?
Ася: Шаренията рулира при мен. Тук съм на принципа „колкото повече, толкова повече“. Всичко трябва да е възможно по-цветно.
Лъчо: Ооо, нямам никакви претенции относно цветната температура, по-скоро си падам по “съцветия”… И пак не мога да изведа фаворит…
5. А любимата ти книга?
Ася: Една ли трябва да е? Аз чета по няколко книги едновременно. Последно комбинирах Стивън Кинг „Трите карти“, jenny lawson “furiously happy” и Мишел Уелбек „Елементарните частици“.
Лъчо: Всъщност са две! “Речника на сатаната” на Амброуз Биърс и “Поезия, проза, интервюта” на Джон Ленън. Може би класирани в обратен ред…
6. В какви дрехи се чувстваш себе си?
Ася: Обожавам широки дрехи – шалвари, тениски с три размера по-големи. Не обичам да се чувствам скована или ограничена в дрехите си. Да се веят и размятат, трябва да ги усещам като прегръдка, да се губя и сгушвам в тях.
Лъчо: В свои…
7. Къде искаш да си точно сега?
Ася: Точно където съм! В къщо-студиото ни… осмислям го като победа над сивотата и скотщината.
Лъчо: Банално е, но съм си точно където съм заслужил. Не искам повече…Но не и по-малко.
8. На колко години беше първата ти целувка?
Ася: На 13…не ме целуваха много. Вървях една педя над земята, въпреки че беше с много повече език, отколкото можех да понеса.
Лъчо: Хммм…първата целувка с момиче “по устните” беше, когато бях на 7 или 8 години. Не бях инициатор на преживяването… По-скоро нямах време за реакция… С вкус на теменужки… Бонбоните имам предвид…
9. Кой е последният филм, който те грабна?
Ася: Корейският “Parasite”.
Лъчо: Интерстелар.
10. За какво мечтаеш?
Ася: За море от хора, с които да пеем Nameless Day Ritual.
Лъчо: Може би ще прозвуча като участничка в конкурса “Мис Свят”, но си мечтая за световен мир. Но не наложен от правила и угроза от наказание, а по-скоро за свят, в който обитателите му намират всичко друго за безсмислено…
10+ Въображението е…?
Ася: Аз съм въображението си!
10+ Твоят източник на вдъхновение е…?
Лъчо: Ася!
Автор: Мариета Илиева
Снимки: личен архив Ася и Лъчо
