Той е героят ни в „Моите 10“ тази седмица, би продавал само LEGO, обича да ходи по къси гащета вкъщи, представя си как спасява Галактиката и си мечтае да отскочи в бъдещето. С още малко думи – на гости ни е Димитър Калбуров, който винаги изненадва с по нещо закачливо…
Здравей! На какво се усмихна днес?
Предвид, че мисля да изчакам пет дни, преди да попитам за краен срок на отговорите, и да ги изпратя в 23.47 часа вечерта на въпросната дата, което реално може да отнеме седмици, не мога да преценя какво точно и в кой ден ме е усмихнало, но… да кажем, че понякога се забавлявам да посещавам Ютюб, за да гледам хора, които са казали: „Брат, брат, снимай ме, снимай ме, глей ся…“, след което са паднали като анимационни герои, но за щастие им няма нищо.
Какво най-често носиш със себе си?
Никога не излизам от вкъщи без *МЯСТО ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА*. Аз съм огромен ценител на качествените продукти и откакто попаднах на *МЯСТО ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА*, наистина се чувствам като нов човек. Изумително е, че може един бранд като *МЯСТО ЗА ВАШАТА РЕКЛАМА* да поддържа такава висока взискателност към перфектния краен продукт, и то на подобна достъпна цена. Горещо препоръчвам на всички да опитат с моя промо код -20%.
П.П. Шегувам се, силно НЕ харесвам инфлуенсърската схема, но все пак и аз душа нося и съм склонен да се продам на LEGO, ако искат да ми подаряват сетове. LEGO, ако четете това, аз съм вашият човек.
Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък?
Няма такава, но наскоро чух за интересен трик, когато човек има подобен проблем. Теорията е, че трябва да изслушаш песента от начало до край, за да може да дадеш завършек на зациклилия си мозък. От което пък се замислих дали понякога емоционално не циклим прекалено дълго и в разни отношения, именно заради къде недоизказани, къде недовършени неща.
Кой е любимият ти цвят?
Аз по-скоро се замислям дали има цвят, на който аз да съм му любим. И реално, ако има такъв, дали има и друг, който примерно силно да не ме харесва. Такова, да кажем, обличам зелена тениска и зеленото си мисли: „Оффф, човек… пак ли ти бе?!“
А любимата ти книга?
„Бивакът“ от Мариано Бертолучи. Накратко, става въпрос за младо момче, чийто баща е убит от собствения си жаден за власт брат, който после опитва да убие и него, но то успява да се спаси. Години по-късно се връща по-силно отвсякога, отмъщава за баща си и възстановява хармонията в стадото. Всъщност това е сюжетът на „Цар Лъв“, а съм почти сигурен, че и да има някъде там Мариано Бертолучи, то едва ли е написал точно книга с име „Бивакът“. Просто е лесно да кажеш нещо на Булгаков, Джордж Оруел, Стивън Кинг, Франк Хърбърт, Айзък Азимов, но за да изглежда човек по-изискан, е хубаво да забива околните с книги, които никога не са чували.
В какви дрехи се чувстваш себе си?
Чувствам се най-добре само по къси панталонки, както си ходя вкъщи. Ако ми предложат 1 милион евро с условието, че трябва до живот да си бъда с чорапи вкъщи, със сигурност ще ги откажа, без да се замисля. Даже много ми се иска и да ходя бос навсякъде, но за съжаление пътищата ни не го позволяват, а и имам опасения, че ще ме пускат на значително по-малко места.
Къде искаш да си точно сега?
Искам да мога да отскоча до бъдещето, за да взема наготово всички неща, над които работя, и да си се върна пак където съм, за да имам повече време за губене. Уви…
На колко години беше първата ти целувка?
В интерес на истината все още я чакам, но си я представям по следния начин. Лято, около 25 градуса, слънцето гали с последните си лъчи за деня лавандуловото поле, на което ме чака тя. Облечена е с червена рокля на бели точки, с която вятърът небрежно се закача като мързелива котка с топка прежда. Притеснено си играе с косата, а единственото по-зашеметяващо нещо от усмивката ѝ, са грейналите ѝ очи. В този миг космическата ми капсула каца, вратата се отваря, а отвътре се подавам аз, стъпвайки авторитетно на ръба, докато отвътре се разлива мъгла. Тя тича към мен и ми сваля скафандъра. „Успя ли?“ – пита трескаво. „Да, бейби. Галактиката е в безопасност… засега.“ Тя ме прегръща силно, дърпа се назад и отново онзи щастлив поглед. „Никога не съм вярвала, че ще срещна мъж като теб!“ Гласът ѝ трепери от вълнение. „Бейби… – Поглеждам замислено към хоризонта. – Никой не вярва, докато не се случи.“ В този момент излиза логото на Brazzers. Fade to black.
Кой е последният филм, който те грабна?
Без колебание – „1917“. Никога не съм бил особено голям фен на военния жанр, но да направиш филм на тема, която е толкова изтъркана през годините и да е някак свежо, си е изключително. Метафорите са прекрасни, кинематографията е вдъхновяваща и генерално усещането ми след филма беше смиряващо. Просто си казах: „Баси… какви неща правят някои хора. Евала“.
За какво мечтаеш?
Абсолютно всички хора на света да бъдат щастливи, което всъщност е подтикнато главно от егоистични причини. Щастливите хора по традиция са силно над нещата и са в пъти по-приятни за околните. Доста по-вероятно е да си кажат: „Ама че ми е як животът, ще завържа торбата с боклука и ще се разходя да го хвърля в кофата, вместо да го запаля и да го метна през терасата!“ Тъй че успех на всички, че и на мен в това число.
