„Моите 10“ днес идват за втори път, а след ослепителната Ралица Паскалева на ход е Мартин Михайлов, който няма нужда да ти казваме колко ни е любим…
1. Здравей! На какво се усмихна днес?
Днес не, но преди два дни много приятно ми подейства едно домашно изпълнение на Мимо Морски, познат ни още от Джанго Зе, с две дечица на видео във Фейсбук. Беше много свежо.
2. Какво най-често носиш със себе си?
Преносима зарядна батерия за телефон, така наречената “външна”.
3. Коя е песента, която не можеш да изкараш от главата си напоследък? „Bella Ciao“. Не безумната македонска версия от джипката. А тази, припомнена ни от Money Heist. Но от първи и втори сезон, после сценарият става изсмукан и съвсем не толкова вдъхновяващ – не знам дали този сериал ми се гледа след четвъртата част повече въобще. Песента обаче се набива – нали това е същината на въпроса. Сигурно ще продължат да я вмъкват ретроспективно в още епизоди до болка, преди да спрем отново да я слушаме задълго занапред .
4.Кой е любимият ти цвят?
Няма лош цвят. Но, като си гледам дрехите, явно за мен предпочитан е черният.
5. А любимата ти книга?
”Задочни репортажи за България”.
6. В какви дрехи се чувстваш себе си?
Ообикновен едноцветен панталон и едноцветна тениска, кецове или тежки високи обувки, шапка с козирка.
7. Къде искаш да си точно сега?
Хелска коса, Полша.
8. На колко години беше първата ти целувка?
Тринайсет.
9. Кой е последният филм, който те грабна?
Сериал може ли? “Нюйоркска комбина” – The Deuce. Ще ми липсва, след като вече съм го изгледал. От по-новите игрални – може би “Ирландецът”. Провокира ме да прочета допълнително относно реалните истории и съдби на не малко от пряко и косвено замесените в сюжета лица.
10. За какво мечтаеш?
За достоверно и стабилно положително доказателство за смисъла от цялата тази луда надпревара, в която всички се въвлякохме в ежедневието си през последните две десетилетия. Първото от трите прясно изминали от нашата родна действителност не го броя – беше хаотично, всички се учеха да бъдат други. После обаче нещата май съвсем се бъгнаха – и то, ще се окаже, напълно осъзнато се случваше целият процес.
Мечтая си, също така, способните и образовани хора в България да формират средата и бъдещето ни тук, да имат самочувствието да се изявяват, вместо обратното – да им се налага да се примиряват, че “тук(а) е така”. Искам точно те да мачкат посредствеността и “папагалщината”! Да се водим по тях. В този ред на мисли, напоследък се хващам да си мечтая, че желая малко да си почина от България. И не говоря за екскурзия. През последните десетина години при нас се задуши поривът за развитие, за смело положени, инвестирани за собствена сметка усилия за цялостно развитие и за нормалност около нас – да, реално същетвуващи за известен период подобни усилия, като един вид кредит на идивида към системата. Замря ентусиазмът. Така и не се задържа (а може би пък да не се е появявало въобще) и чувството за лекота в общуването и в свободното осъществяване на възможностите, също космополитното мислене, както и вярата, че всичко това зависи от нас и ние можем да бъдем част от промяната.
Мечтая си да продължавам да бъда убеден, че не си губя времето. Така че едва ли това отлитане оттук ще го направя скоро и задълго, сигурно не е пълнокръвна мечта все още. Или е просто инат. Макар и усещанията ми за случващото се у нас да клонят към мисълта за кофти финал и много пропилени дни (не и нощи, те са си ОК, в поносима реалност и с искрени чувства). И то не кофти заради Covid-19, разбира се – това е временно обстоятелство. Напук на тези опасения обаче, си остава една доза вяра у човек в смисъла от постъпките му – и това си го влече по течението. Може би наподобява на пръв поглед на другата вяра – приучената, възприетата. Но тази, която аз имам предвид, си е по-скоро една такава автентично вградена, фабрична настройка – сигурно пак съдбоносна, за да не може така лесно “машинката” да направи своя свободен избор, но пък поне лична. Да видим.
10+ Ако точно сега можеш да си избереш да бъдеш едно от парчетата в твоите Retro партита, кое би било то?
Doobie Brothers – Long Train Running.
Автор и снимка: Цветана Бонева
