Той е магистър по музикален бизнес, работи в различни букинг агенции, организира инди-рок концерти, вследствие на което започва и своето развитие като мениджър на рок банди. Днес ви срещаме с Даниъл, който е съставна част от пъзела – както на родната, така и на чуждестранната музикална сцена. Живял е в Лондон, където завършва магистърската си степен по музикален бизнес. Из нашите ширини пък се е захванал с реализирането на доста интересни музикални проекти, за които споделя в следващото интервю.
Хей, Дан! Разкажи ни малко повече за себе си.
Хей, благодаря за поканата.
Казвам се Даниъл, с Ъ, и не съм си го измислил сам. Обичам да си мисля, че се занимавам с доста интересни неща в музикалната индустрия, като артист-мениджмънт, букинги, организиране на концерти и фестивали, и всичко останало в сферата, без всъщност да правя музика. Работил съм в Англия и Европа, а също и отскоро много се радвам на дейността си в България.
Би ли споделил как попадна в музикалната индустрия?
Всъщност още от дете се увличам по музиката под каквато и да е форма, дали съм мъкнал китарата на някого, или сам свирех (доста зле), или просто седях и слушах много музика, винаги съм знаел, че искам да се развивам в музикална среда, но ми отне време до университетските години, докато открия как точно. Тогава в първи курс, бях студентски представител на клубовете Fabric и Matter в Лондон, където рекламирах събитията на заведенията и продавах дискове и започнаха първите ми наблюдения в музикалната и още повече – в електронната музикална индустрия. Лека-полека започнах да изграждам запознанства и приятелства с артисти в Лондон, докато не започнах да организирам собствени събития в града, откъдето съвсем се потопих в местната сцена. След завършването на магистърската ми програма по музикален бизнес (където имах невероятната възможност да се запозная с преподаватели и гост-лектори, действащи в бранша), опитах да си намеря работа в Макдоналдс, но дори не ме поканиха на интервю… Наложи се да си потърся истинска работа и така попаднах в една от водещите мениджмънт компании за DJ – Viva Music. След това работих в букинг агенциите Radius и Echo Location Talent, където бях в екипите на артисти като Major Lazer, Chase and Status, Tinie Tempah, Mark Knight и много други, а в същото време продължавах редовно да организирам инди-рок концерти из Лондон, а по-късно и в други градове из Острова. По това време започнах и първите си стъпки като мениджър на рок банди.
Защо избра професията мениджър?
Както споменах по-горе, обичам музиката във всяка нейна форма, дори и бизнес страната ѝ. Обичам да организирам концерти точно толкова, колкото и да участвам в изграждането и промотирането на една песен или албум, или букването на турнета и гигове. Позицията, която обхваща всичко това, че и повече, е мениджърската и може би затова се чувствам най-свободно в нея.
Какви умения са необходими за доброто мениджърство? Как придоби тези умения?
Аз поне мисля, че преди всичко е много важно наистина да се влюбиш в проекта, с който ще работиш. Когато работя с банда, аз ставам част от състава и за мен няма нищо по-важно от развитието на бандата, а това ми дава енергията и желанието да направя колкото се може повече за проекта. Всички останали умения и качества се придобиват по пътя към целта, но без да вникнеш наистина в групата, трудно ще я откриеш.
Разкажи ни за проектите, които дирижираш в момента?
В момента се забавлявам с много разнородни и интересни проекти. Щастлив съм, че имам удоволствието да съм мениджър на Innerglow, Maze Hunters и LEONTAS (UK), които всеки ден продължават да ме изненадват колко са страхотни. Напоследък се занимавам с един проект, който ми стана любим – Пред Блока, който цели да популяризира млади групи, като организираме концерти, радио интервюта, а през тази година съм замислил и да го превърна в лейбъл. Другите ми проекти са по-интернационални, като партньорството ми с Jack Steven, с когото мениджираме артисти в Щатите и Европа и предстои съвсем скоро тази година да дадем началото на нов лейбъл, ориентиран към Soul, RnB и PoP. Наред с това участвам в букването на артисти за различни фестивали и клубове, а и все още стоя с един пръст в електронната музика.
Как се роди идеята за Пред Блока, след толкова преживявания в Англия?
Хаха, това е интересен въпрос, защото, честно казано, не съм се замислял доскоро, че в България има толкова интересна сцена, с всичките ѝ предимства и недостатъци. Наблюденията ми за местната сцена започнаха още преди няколко години, когато организирах Camden Nights – и канех английски групи на турне в България, и търсех местни групи, с които да свирят заедно. Тогава чух и открих много готини и интересни млади групи, като Froyd, Red Trigger, Jackett, Maze Hunters и други. Беше ми много интересно и освежаващо колко освободени са българските артисти от мисленето за постигане на определено звучене или имидж, за да попадне в полезрението на някой лейбъл или промоутър, което дава много повече разнообразие и свобода в стила на групите. Исках да чуя и видя повече от това разнообразие и го оформих в поредица концерти, които се получаваха изненадващо готини, и всичко това ме стимулира да продължа да развивам проекта.
Tи си доста зает агент, но все пак намираш ли време за глътка отдих и как обичаш да релаксираш?
Мисля, че музиката ми е и професия и начин на разпускане, като ми остане свободно време, обикновено започвам да си мисля какъв концерт или парти да организирам извън основните ми проекти. Иначе обичам да ходя по концерти, театри и барове…
Коя беше първата банда, която успя да ти „разкаже играта“?
Първото ми турне беше с една английска група The Onironauts, бяха две седмици, точно преди последния ми изпит по интелектуално право. Имаше от почти всяка рок история, която сте чували по малко, и все пак някак успях да взема изпита с най-висока оценка в курса.
Паралелът София – Лондон. Бъдещи планове?
Определено ми се иска да продължа с проекта Camden Nights и вярвам, че вече скоро нещата ще се успокоят и ще бъдат възможни подобни изпълнения. Също много ми се иска да представям и български групи на Oстрова, а и в Европа, и съм сигурен, че имаме какво да покажем.
Автор: Галя Давидова
Фотограф: Денис Стоянов
