В прекрасния слънчев следобед решихме да се запознаем с невероятните малчовци Ники и Миро, и сядаме с Нина в Леос пица „Рустико“. Оказа се, че малките ни герои са влюбени в обектива и смело позират, докато ги снимаме. Похапваме и си говорим за вълнението, когато разбереш, че ще ставаш майка на близнаци, за трудностите по време на бременността и за предизвикателството да бъдеш родител едновременно на две бебета. Какво още ни сподели Нина, вижте сами.
Здравей, Нина! Как започва сутринта на една мама с близнаци?
С много гушкане. Първо се събужда Ники и буди брат си. Прескачат кошарите и – при мен в леглото (баща им вече е на работа). Започва дърпане на косата ми и чакат да си отворя едното око, за да се нахвърлят върху мен с целувки. Обожавам сутрините ни.
С какво се занимаваше, преди да забременееш?
С хапчета, ампули, спринцовки, рецепти… фармацевт съм.
Да те върнем назад във времето и да ни споделиш как се почувства, когато видя двете чертички, и след това, когато ти казаха, че ще имаш близнаци?
Двете чертички бяха очаквани, не се изненадах. Е,направих още 5-6 теста от вълнение. Когато отидохме да чуят сърчицето на бебето и ни казаха, че в мен туптят 3 сърца, помислих, че си правят шега. Изтръпнах и бях неадекватна. Не си спомням какво си говорихме след това. С мъжа ми само кимахме с отворени уста.
Каква беше бременността ти?
Не беше лека бременност. Нямах гадене и повръщане, но бебетата растяха големи и много тежаха. Всеки ден благодарях на Бог и знаех, че щом ми е дал тази благословия, той знае, че ще се справя и няма да ме остави.
Кое беше най-трудното нещо през този период?
Най-трудно ми беше с храната. Нямах никакъв апетит. Мама и тати бяха тези, които ми осигуряваха чиста, свежа, домашна храна и следяха дали я изяждам. Обичам ги много!
Как би описала чувството, когато видя бебетата за първи път?
Изпитах любов! Огромна, наистина велика любов! Любов, която никога няма да успея да опиша напълно. Тази любов промени всяка частичка от мен, буквално и преносно!
Как избрахте имената им?
Николай е кръстен на двамата си дядовци, а Мирослав – на баба си Мария! Вече имаме име и за следващото ни дете, или деца.
Сега, вече година по-късно, как е?
Mесеците се изнизаха неусетно, макар и някои дни да ми се виждаха безкрайни, и да бях сигурна, че точно ей сега ще полудея. Да, обаче аз намирам различни работещи решения за всичко. Смея да твърдя, че надминавам и най-смелите си очаквания. До такава степен развих изкуството на едновременното хранене, че мога да напиша дисертация по темата. Става все по-весело.
А таткото помага ли?
Не искам да казвам, че той ми е помощник. Той е мой партньор и правим всичко заедно. Обичам го много, той мен също.
Вярно ли е, че близнаците имат специална връзка?
Дори само фактът, че са заедно от ембриони, прави връзката им специална.
Как си почиваш?
Аз не си почивам. Не знам какво е това, и не искам да знам. Батерията ми винаги е заредена на 100%. Имам две едногодишни зарядни.
Какви хобита имаш?
През годините съм имала различни хобита. Искам от всичко да опитам. Обичам да предизвиквам себе си и да излизам от зоната си на комфорт. Но най съм запалена по рисуването.
Децата наследили ли са някакви таланти от вас?
Не знам още. Миро е страшно музикален, има си вече любими музиканти (Ara Malikian, Andre Риеш, Ahmet Kilic), харесва опера и хаус. Ники непрекъснато конструира нещо, даже вече рисува с моливи.
Разкажи ни една забавна случка с тях.
Ах… толкова са много. Те са щури хлапета и непрекъснато ни разсмиват до сълзи.
Мечтаеш ли ?
Мечтая! Много! Имам много мечти. Някои реални, други – не! Мечтая децата ни да станат добри, възпитани и мислещи хора. Мечтая да няма бездомни, необичани и нещастни деца.
Автор: Мариана Станчева
Фотограф: Цветана Бонева
