Те са братя по рима и споделят една философия за личен Upgrade – да разширяват хоризонтите си със силата на приятелството, да дишат в ритъма на музиката, своите различия и пътешествията, и да четат книги. Като за световното, но не по хип-хоп. Павел и Венци Венц посрещат 2020 г с нов албум и вдъхновение, което планини повдига. Какво се случва в личния им свят и кои са малките тайни от кухнята на Upgrade, четете сега.
Здравейте, момчета, вярно ли е, че Михаела Маринова е кръстница на новия ви албум Upgrade?
Венци: Официално казано, да. А и има доста философия в тази стара българска дума Upgrade. Да се опитваш да работиш всеки ден върху себе си, за да можеш да бъдеш промяната в света, която искаш да видиш утре.
Павел: Това парче ни стана толкова любимо, че около него завъртяхме цялата концепция. Upgrade е точката на пречупване, до която всеки стига в живота си, когато иска да се надгради, да постигне нещо по-голямо. Upgrade за нас е опит да се надскочим.
Спомняте ли си какво си помислихте един за друг в мига на първата си среща? Тя беше на една тераса, по време на купон…
Павел: Не беше тераса, ами цял покрив, на който десетина души бяхме насядали на възглавници в кръг и течеше беседа. Най-много говореше силуетът срещу мен, който беше на другаря Венци. Мога да ти кажа какво си помислих, когато слязох в апартамента и на светло видях, че е татуиран. Казах си, че може да стане за част от проекта ми Dubstep Sex & Status. Търсех си фючъринга тогава.
Венци: Само че аз по това време още не правех музика.
Павел: Беше направил няколко фристайла на покрива и го чух. После, като видях, че е татуиран, му пуснах парче от телефона си. Той се изкефи и след три дни дойде в студиото ми.
Венци: В такива моменти, в които общуваш с хората без предразсъдъци, без да виждаш лицата им, се случват истинските отношения.
Павел: Нещо като кастингите на тъмно в „Гласът на България“. Само гласът е важен.
Венци: Да, разлафихме се много с Павката, имахме клик. До този момент пишех само стихове, бях оставил тази детска мечта – от етапа „с дезодорант в ръка пред огледалото“ да стигна до площади, пълни с хора. Вече бях и в друг сегмент на бизнеса, бях маркетинг мениджър. Няколко месеца след срещата ни на този покрив напуснах рекламната агенция, Павката се отказа от своята работа и започна другият екшън с музиката.
Каква е философията на успешния дует – човек като ви гледа, не може да не си каже: „Тия пичове сигурно яко си скачат по главите от време на време“?
Павел: Трябва да има любов в цялата картина. Ако искайте, пробвайте по друг начин, но едва ли ще ви се получи.
Венци: Павката и музиката са ми най-дългите взаимоотношения в живота.
Павел: Формулата за успех за мен е в добрата памет. Какво имам предвид? Когато днес си поставиш нещо за цел, на другия ден да си спомняш как си се чувствал, когато си го пожелал. Една добра емоционална памет върши чудеса.
Какъв компромис никога няма да направите в името на кариерата?
Венци: Наскоро си говорихме за жертвите, които най-големите артисти в световен и в нашия малък локален мащаб плащат, за да са успешни. Зададохме си въпроса: „Способни ли сме на крайни жертви – да нямаме личен живот и друг свят извън музиката?“. Въпросът остана отворен, защото никога не знаеш дали животът, който познаваш, не е следствие на такива жертви.
Павел: В света на изкуствтото, според мен, цената е правопропорционална на желания успех. Ако искаш да си Майкъл Джексън, цената е да нямаш личен живот, детство и да си изяждан от таблоидите, да не можеш да се довериш на хората около себе си, параноя. В целия магически прах по пиедестала на тези зведзи има и много кал. С Венци си говорихме дали сме готови да платим цената за величие, защото да си популярен не е като да си велик. Великите са тези, които плащат голямата цена. Например, да не създадеш семейство, или да вървиш срещу себе си в името на перфектния продукт за твоята публика. И стигнахме до извода, че по-скоро не. В каквато й сфера да работи човек, семейството е най-голямото богатство. Всичко останало може наистина да те храни, да те поддържа жив много години и да ти е някакъв мотиватор, но семейството е незаменимото щастие.
„Гласът на България“ разшири популярността ви от баба до бебе. Какво ви казват по-възрастните хора, които ви засичат по улицата?
Венци: Ще издам нещо от пощата ни в социалните мрежи. Преди няколко дни младо момиче ни пусна коментарите за парчетата от Upgrade на една от най-влиятелните фигури в българското семейство – баба й. С нея имали дълги обсъждания на албума и ми направи впечатление, че сме започнали да успяваме да строим това, което винаги сме искали, и то е мост между поколенията. „Гласът на България“ и прайм тайма на bTV също направиха образите ни в масово разпознаваеми.
Венци, в едно свое интервю казваш, че най-големият провал на мечтата ти се случва, когато се срещнеш с идолите си. Какво се стараете да дадете на феновете при срещите си с вас, коя част от себе си им показвате?
Показваме им, че да си идол на някой не е цел…
Павката: Не е оферта (смее се).
Венци: Винаги се стараем да покажем кои сме. Ние сме две момчета от крайните квартали на Бургас и София. Всички сме равни, никой не е над никого. Над нас има само космос, звезди и огромни пространства от вакуум, в които ние сме една малка точка. Можем да се опитаме да правим всичко, за да живеем в малко по-приятна атмосфера, защото само тук има такава. Като млад и зелен разум се възхищавах на някои хора. Едни подадоха ръка, други хейтнаха новото. Защото навик на тези, които държат кокала, е да бутат малките кутрета встрани от пътя.
Павел: То да имаше кокал, та да го захапеш (смее се)! А то нито е шоу, нито е бизнес.
Венци: Да, но сега е момента да ти споделя хората, които бяха пример за свежо поведение и на които сме се възхищавали. Това са както Мишо Шамара и Спенснята, както и NDOE, който ме вдъхновява още от графити райтинг вълната, която бе обхванала целия квартал.
Павка, колко често ти се иска да се върнеш към летата, които си изкарвал на яхта?Колко силна е връзката ти с морето?
Нескончаема е връзката ми с морето. Искам да се върна, но по друг начин, не като морячето, което мие палубата, а като шефчето, което да си ползва яхтата (смее се)! Извън всякаква шега достатъчно време прекарах, живеейки, не просто работейки на яхта, за да си помечтая за старини, в които продавам цялото си имущество и апартаментът ми става плаващ. С бабето до мен да разцъкваме океаните. Три месеца на това пристанище, три на друго, според климата – ще гоним лятото!
Каква е философията ви за един добър живот, както се пееше в едно ваше парче?
Венци: Хубава храна, истински дълбоки връзки с всички, които наричаш семейство, много секс и поглед в бъдещето с всички тези хора!
Павел: Да си обграден от правилните хора, да си позволиш лукса да работиш това, което обичаш, и да умееш да се самосъхраняваш.
Автор: Надежда Попова
Фотограф: Sonya La Mar
