Той успява много бързо да те предразположи с непринудеността си, с пленителната си усмивка и с непоправимото си чувство за хумор. Пътят му към сцената започва от родния Бургас с усилените тренировки по киокушинкай карате, преминава през актьорството на аматьорско ниво, вдъхновено от музиката, за да се превърне в един от най-талантливите и харизматични актьори в момента, което, както той самият казва, му дава и „шанса да опита повече бонбони от живота“. Той е Петър Дочев и днес заедно ще надникнем в неговия свят, за да разберем какво е Любовта, как го вдъхновяват пътешествията и какви ще са новите му превъплъщения в театъра и киното…
Здравей, Петър! Може ли да опиташ да ни се представиш така, както би се представил на едно дете например…
С децата винаги се опитвам да разговарям като с връстници. Резултатите са изненадващи.
Къде те намираме в момента?
На пейка под едно цъфнало дърво, но тъкмо ставам, защото не е добра идея за сенната ми хрема.
Какво е актьорската професия за теб?
Шанс да опитам повече бонбони от живота.
Кога за първи път усети, че искаш да бъдеш на сцена?
Когато усещах контрола на внимание на съучениците ми в гимназията. Усещах, че искат още и още, но предимно предлагах аматьорски скечове и тъпотии. След това реших, че мога да ползвам тази способност за нещо по-смислено, например да съм проводник на голям автор и текст.
Кои са най-вдъхновяващите артисти, с които си се срещал?
Ервин Вурм, Шон Бейкър, Владо Пенев, Снежина Петрова, Малин Кръстев, Анди Готс, Иван Вирипаев, Стефан Мавродиев, Цветана Манева…
Кой е най-яркият ти и красив детски спомен?
Една вечер в „Бар Вариете“, Слънчев бряг през 90-те. Сякаш бях в сцена от Goodfellas. Приглушено осветление, лампи с абажури, коктейли, добро настроение, май се пушеше тогава, песни, танци. Тогава мама отговаряше за британските туристи, а аз във вихъра на емоцията се качих на едно по-високо ниво, за да снимам атмосферата и така хубаво паднах. Счупих малко апарата, но тази атмосфера до ден днешен я търся, било то през коктейла, през някоя пура, хубава музика или… Goodfellas.
Как преминава един твой ден от събуждането до заспиването?
О, много различно след 12ч, но преди това задължително с „Преди обед“.
След това или репетиции, или работна среща, понякога среща с приятели, четене, просто мързелуване, а напоследък ходя на езда, за да подобря нивото си, защото ме чака сериозен преход на кон след няколко месеца.
В обобщение: разнообразни дни, за сметка на сутрините ми.
Много се радваме на присъствието ти в сутрешния блок на БТВ „Преди Обед“, как се почувства, когато получи поканата да станеш водещ в предаването?
Поласкан, разбира се. Но помислих сериозно, преди да приема това предизвикателство, защото имах нулев опит в телевизията, а и трябваше да вляза на мястото на човек, който стана част от бита на много хора и семейства през годините – както знаем, една подобна промяна трябва да си понесе първоначалния изблик на неодобрение.
Усети ли съмнение дали ще се справиш, как преборваш тези моменти в живота, когато не си сигурен в себе си, ако има такива?
Ако не бях усетил съмнение, нямаше да приема тази работа. Приех я именно, защото е толкова далеч от мен и със сигурност съм бил ужасен, особено в първите месеци… хаха. А как преборвам подобни моменти – с хубава пура, Том Уейтс, приятели, и напомнянето, че всички ние сме красиви жалки същества на фона на вечността, колкото и претенциозно да звучи.
Кои са най-запомнящите срещи, които си имал в предаването досега?
Определено срещата с легендарния музикален журналист и дългогодишен редактор от списание „Ролинг Стоун“ ще остане в паметта ми. Човекът споделя как като тийнейджър отивал да послуша някаква си банда в някакъв си клуб и се оказва, че е на едни от първите концерти на „Пинк Флойд“. А години по-късно, вече на възраст, излиза на „Уошингтън“ Скуеър, чува случайно една банда, харесва ги и им удря едно рамо на кариерата. Истински обичащ професията си, неспирно търсещ и любопитен човек.
Как приемаш предизвикателствата в живота?
С прегръдка. Друго не остава, щом вече нещо те е предизвикало.
Кой е най-красивият и щастлив момент, който си запечатал в съзнанието си?
Нямам сравнителна система за красивите спомени. Много са и много от тях не са снимани.
Коя е последната книга, която прочете?
„Талмуд за всеки“ от Ейбрахам Коен. Защо? Не знам.
А филм, който те развълнува?
„Perfect days“ на Вендерс.
Как жонглираш между работата си в телевизията, театъра и киното?
Понякога даже ходя по въже, а то често се клати и клати…
Знаем, че си запален пътешественик – къде планираш да пътуваш идните месеци?
Монголия.
Занимаваш ли се още с хобито си – фотографията?
О, да. Започнах да се срещам с професионалисти, за да развия това свое хоби. Много ми е приятно и е чудесно самотно занимание. Разбира се, всеки снима в наши дни, но за мен е важно да намеря своя стил и поглед в това хоби, да ме пали, да се забавлявам и да ми е любопитно.
Къде намираш любовта?
Сякаш ме питате за паролата на сейфа. Ами, няма да ви кажа!
А смисъла?
На някоя пейка.
И не на последно място… Какво ще пожелаеш на всички, които четат това интервю, както и на нас, нещо от сърце?
Гледайте си кефа и ако някой ви закача несправедливо, ми се обадете да го ступаме.
Фотограф: Кайя Христова
