Празникът на детето идва с усмихнатата Радостина, която разказва красиво и ни връща в света на безгрижното детство…
Здравей, Радостина! Опиши ни се, както би се описала на дете…
Здрасти, ти на колко години си? Сериозно! И аз съм на толкова! Честна дума, нищо, че съм по-висока от теб. Не ми ли вярваш? Добре, да видим какво обичаш да правиш. Да рисуваш? Аз също. Да четеш? Да, и аз! Да танцуваш? Обожавам! Да играеш? Само ако знаеш колко хубави игри измислям! Ей, ей, а, чакай малко. Знаеш ли в какво съм също толкова добра? Сто на сто не правиш толкова пакости, колкото мен… Сега повярва ли ми, че сме на една възраст? Супер! Хайде да играем тогава!
Обикновено срещите ми с деца започват по този начин, с което моментално стопяваме бариерата, която те са свикнали да си поставят при общуването с непознат възрастен. А в комуникацията си с децата аз не се чувствам нито непозната, нито възрастна. Опитвам се да съм такава и в отношенията си с възрастните. Да бъдеш честен и открит преди всичко със себе си, а после и с всички останали, дори да грешиш, това е нещото, което се старая да ме определя като човек и писател.
Кога с писането се срещнахте за първи път и имаш ли конкретен спомен, който си запазила в съзнанието си?
За съвсем първи път с писането се срещнах в начален курс. Не помня кой клас съм била, но помня първото си стихотворение, което написах. Беше посветено на пролетта и все още стои заключено в един розов дневник в дома на родителите ми. Мисля, че оттогава се разви страстта ми към дневниците. Когато пораснах и влязох в гимназията, намирах утеха в това да разказвам на страниците как се чувствам в новата среда, какво мисля за съучениците си и колко самотна се чувствам. Бях тъжен тийнейджър, затворена в себе си и доста комплексирана.
Как се роди идеята за „Приключенията на мотовете“?
От малка много исках да работя „някаква важна“ работа и посветих години от живота си на стремглаво препускане в търсене на кариерно израстване. В крайна сметка успях да си извоювам позиции на престижна работа с доста перспективи. И точно тогава, насред цялата тази въртележка, се появиха мотовете. За първи почукаха на главата ми една вечер под формата на приказка, която съпругът ми ми разказа. На следващия ден изпитах непреодолимо желание да я напиша на хартия. Оттам това ме увлече толкова много, че „важната“ работа започна да изглежда по-малко важна. Пишех във всяко свободно време, денем и нощем. Днес, години по-късно, когато някой герой се загнезди в съзнанието ми, ме обзема същата лудост. Мога да пиша денонощно, без да мисля за нищо друго. В един момент напуснах сериозната си работа. Вече не виждах в нея същия смисъл. Посветих се на писането, а впоследствие – на търсенето и издаването на книги, които смятам за важни.
Каква емоция искаш да предадеш на най-малките?
Когато пиша, не искам да предавам нищо съзнателно. Историята се развива и тя ме навигира как да бъде разказана, а не обратното. Съответно, ако в нея се появят случки, които биха се сметнали за неуместни за ушите на едно дете, но биха осакатили историята, аз не ги махам. Напротив. Винаги съм твърдяла, че ако докато пиша, нещо може да учуди, уплаши или изненада мен, значи ще има същия ефект и върху децата. Следователно се старая да им предавам целия спектър от емоции – и хубавите, и лошите. Това е важно. Емоционалната интелигентност, придобита и оформяна от най-ранна възраст, ще работи за това какви хора ще са в бъдеще.
Ти си и създател на издателство „Мармот“, как и кога се случиха нещата там?
Случиха се и се развиха като логично продължение на страстта ми да чета и търся книги, които да са близки до децата. Колкото повече общувах с тях през годините като писател, който пътува из страната и се среща с деца, толкова повече виждах какво им дава една добра книга, какъв ефект има върху тях и как това ги настървява да четат още. Добавям цялото ноу-хау, придобито през годините, когато самопубликувах своите книги – работа с печатници, редактори, илюстратори, разпространение и маркетиране. Комбинацията от тези две неща постави основата, върху която започнахме да градим портфолиото си от чужди заглавия. Всяка книга вътре не е случайна. Всяка книга в издателството получава грижите, които са ѝ необходими, за да достигне до правилната аудитория. Затова и почитателите ни ни имат доверие вече толкова години.
Какви са книжките, които издавате и които имате желание да издавате и занапред?
Книги, които провокират децата да мислят извън кутията, да се забавляват, които събуждат любопитството им и ги провокират да вярват в невъзможното и да мечтаят. Държим да бъдат на хубава хартия, с хубави илюстрации, за да доставят удоволствие още от пръв поглед. Толкова години детските книги се смятаха за втора ръка книги… Сега пред нас като издатели и родители стои предизвикателството да преобърнем това схващане. Добрата детска книга – и като текст, но и като полиграфическо изпълнение, е важна стъпка в приучването на детето да търси и разбира естетиката във всичките ѝ форми. А това е добра основа за изграждане на критично мислене.
Днес е 1 юни и Денят на детето се усеща като прилив на нова енергия, макар и в тези смутни времена. Какво ще пожелаеш на най-малките?
Ще им пожелая да продължават да правят това, в което са най-добри – да играят, да откривателстват, да бъдат любопитни и да фантазират! Завиждам им малко за тази свобода на мисълта и бих искала да им пожелая никога да не я губят.
Автор: Цветана Бонева
