Познаваш Светла Иванова съвсем добре от страниците на „Лицата на града“, защото талантливата дама ни е била на гости и преди, за да ни разкаже за детската книжка, която написа. Днес я виждаме в едно друго нейно амплоа – това на йога инструктор. Какво ни разказа? Разбери от следните редове…
Светла, здравей! Къде те намираме в момента?
В Salt&Art солни стаи и йога студио, в което са добре дошли и големи, и малки търсачи на чист въздух в София, както и всички, които оценяват личното отношение, уюта и обичат да се грижат за себе си. Създадохме това пространство за релакс с Антоанета Илиева с много любов. Тук провеждам голяма част от йога практиките си, различни събития, първата въздушна йога със солна инхалация и репетициите на детската ми вокално-творческа група „Светлина“.
Разбрахме, че работиш активно върху третата си детска книжка. Какво можеш да ни разкажеш за нея на този етап?
В момента завършвам кратки релаксации за почивка и лесно заспиване за децата, които, като майка и учител, съм сигурна, че ще бъдат от голяма полза във всеки дом, а и за много мои колеги – учители. Те ще се появят преди третата ми „Вълшебна книжка“ от поредицата, в която забавлението е поделено между приказка, песнички и йога упражнения заедно, и по традиция излиза на всеки 1 юни.
През последните години се фокусираш повече върху йогата, имаш и собствено студио. Доколко и под каква форма музиката продължава да бъде фактор в твоя живот?
Ритъмът на музиката често определя дори и ритъма на йога практиките ми. Харесва ми да поддържам този ритъм само с хора, които са ми приятни и с които сме от една кръвна група. От музикалните среди това са композиторът Момчил Колев и поетът Александър Петров. Професионалисти и вдъхновители, които ценя не само в качеството им на талантливи автори, а и в качеството им на хора. С тях направихме миналата година третия ми албум – „По пътя“.
С децата от вокалната ни група работата също е много зареждаща и продуктивна. След коледната ни песен „Коледа е в теб“, ще запишем и нови песнички за раздвижване, като освен в пеенето и упражненията, те се включват и като автори. Това е и различното при нас – освен малки изпълнители с голям потенциал, си отглеждаме и автори. В това приключение сме заедно с Константин Кучев, който свири на почти всичко, до което се докосне. С него заедно създадохме и проекта „Тананикаща йога“, както и два албума с „Вълшебни песнички“ към книгите ми. Вече половин година с него сбъдваме и тази мечта – да творим заедно с децата от вокалната ни група.
Ако имаше шанс да дадеш съвет на Светла Иванова от периода на „Обичам те дотук“, какво щеше да ѝ кажеш? С какво да внимава по пътя си като артист и в кои стъпки да бъде по-смела?
„Всяка турбуленция „По пътя“ е урок, вземи най-доброто от него и продължавай напред!“ Бих я посъветвала да се доверява изцяло на интуицията си и по-малко на хората, които виждат изкуството само в цифри, „участия“ и класации.
Сега животът ти е по-спокоен, защото не си нонстоп под светлината на прожекторите. Липсва ли ти нещо от периода на широката медийна популярност и какво?
Привидно може да изглежда, че животът ми е по-спокоен, и това се дължи на факта, че не пускам по три сингъла на година и клипове с качество на минифилм към тях. Но ежедневието ми е много по-вълнуващо, защото винаги правя това, което ми е на сърцето. Ежедневно общувам с толкова много приятни хора, с които споделям практиките си, които няма как да познавам, дори и всеки ден да пея на различно място, заради дистанцията между публиката и сцената. Да, и в двата случая има магия, но сякаш повече ми харесва тази сцена, която не е осветена с прожектори.
Кога един артист решава да пренасочи потенциала си в друга посока? Болезнен ли беше за теб преходът от попзвезда към човек, който помага на другите с йога и намира вдъхновение като автор на книги?
Този избор е осъзнат и желан. Случи се по време на първата ми бременност, която е трансформиращ период за всяка жена. За мен правенето на музика не е манифактура, поточната линия да работи от 9 до 17 ч. Когато имам желание да запиша песен, го правя.
Кое е най-нелепото нещо, което си чувала за себе си?
За мен всички неща, които чувам за себе си и не отговарят на истината, са нелепи. Те не са били никак малко, особено по времето, когато се занимавах с музика. Не съм им водила класация за по-нелепи или по-малко нелепи, но се радвам, че времето и опитът ме научиха да не се дразня и да не съм злопаметна. Напротив, когато и сега чуя нещо такова, винаги е повод за усмивка и нещо, над което да се посмеем с приятели.
Една от най-хубавите ти песни е „Любов и кафе“. Какъв вкус трябва да имат и двете, за да си щастлива?
Да са споделени.
Най-ценният урок, който научи през изминалата година?
Въпреки че напоследък имам усещането, че повече преподавам, отколкото уча – дали на студентите ми, на групите ми по йога, или на децата ми, всеки ден научавам нови уроци и аз от тях, и не спирам да бъда любопитна. Защото ако самият ти спреш да учиш, не можеш дори да си мечтаеш да бъдеш добър учител.
Пожелай ни нещо!
Пожелавам на сайта и на хората успех, но да не забравят никога, че истинският успех е силата и желанието да извървиш пътя между два неуспеха.
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Кайя Христова
