Стенли е един от най-харизматичните артисти у нас, магнетичен и стрелящ директно в сърцето с музиката си. Днес говорим с него за новия му албум „Чужди тела“, за предизвикателствата в живота на музиканта, за предстоящия концерт в Music Jam на 1 ноември, и за още…
Здравей, Стенли! Къде те намираме?
Здравейте, в офиса съм на „Вирджиния рекърдс“, които ще бъдат издател на албума и се грижат за всичко по неговата комуникация и разпространение. Моят голям приятел Любо Киров направи връзката с екипа на Станислава Армутлиева и съм много щастлив от факта, че толкова млади хора повярваха в проекта и искрено му се кефят.
Всеки творец има муза, която го дърпа силно, коя е твоята муза за „Чужди тела“?
Желанието ми да създавам качествена музика без компромис. Не съм пускал албум от 17 години, след „Обсебен“ от 2002-ра. С времето сякаш станах много претенциозен към песните, които създавам сам, и автоматично взех да отхвърлям една по една всички, набелязани за албума. Тогава реших, че трябва да намеря правилните съмишленици. Срещнах Благо от Hayes & Y миналия август в София, бяха си дошли цялата банда от Англия за една седмица. Запознахме се на мой концерт и му предложих да направи няколко трака за мен. Това, което чух, беше изключително, и ме жегна до толкова, че му предложих да напише всичките десет песни в албума. По същото време си намерих и китарист, Станислав Вълчев. Препоръчаха ми го, а като се чухме, той директно каза „Стенли, аз съм твоя човек!“. Оказа се добър пророк и смени Иво Чалъков от Gravity Co., с който се разделихме в супер отношения. Стефан Попов реши да свири по кораби и така се сдобих с нов барабанист, Николай Николаев. Ако има нещо, което може да ме изуми, това е той, на 23 години, а е на световно иво! В душата му е прогресив метълът, гледаш колко технически прецизен е и ставаш разноглед от бързината, с която задава тоя извънземен ритъм.
Знаем, че талантливата ти дъщеря Никол вече върви уверено по стъпките ти. Разкажи ни повече за нейното участие в албума…
Никол ходи на уроци по пеене от години, но не се отпуска да пее пред мен. Трябваше ми нежен женски вокал за едноименното парче от албума „Чужди тела“ и реших да я пробвам. Записва на два пъти частта, със Светльо Къслев, с които работихме по част от аранжиментите, се спогледахме в студиото. Тя беше съвършена!
Знаем, че си работил по албума си цяла година, как минаваха записите?
В непрекъснато обмен на звукови файлове между три държави. Аз ползвам само Viber, там Станислав ми изпращаше да слушам китари, а Благо от Манчестър музиката. Звукът го работи Янко Генов от група „Лора“, понастоящем Amoric, те отдавна живеят в Дъблин. Сигурно съм провел над 500 разговора с Англия и Ирландия за тази година, връщах много пъти звука на Янко, с риск дори да изглеждам малко лош. Просто търсех друго ниво и го постигнахме.
Разкажи ни малко повече за песните в албума, какъв заряд носят?
В тях има доста синт звуци от 80-те, когато работихме с „Тангра“, една зарибяваща спойка на китари и електроника. Какъв заряд носят ще каже публиката на 1 ноември, когато ще представим и десетте песни. Възприятието на музиката е супер лично усещане, не се наемам да давам дефиниции и прогнози. Вложил съм душата си във всяка фразичка и звук и се надавам хората да го усетят.
Кои са музикантите, с които работиш?
Вече ги споменах, ще добавя само и името на Димитър Ковачев-Фънки, който е басист в бандата ми. Той свири с изключителен кеф новия материал, все се шегува и казва „Стенли, най-накрая малко светлина да има и в твоето творчство!“.
На 1 ноември в софийския клуб Music Jam предстои и представянето на албума ти, какво да очакваме от вечерта?
Десетте нови песни, плюс обичани парчета като „Обсебен“, „Пътят към храма“, прекрасната песен на група „Остава“ „Поля от слънчогледи“, към която имам сантимент.
Плануваш ли турне?
Да, през пролетта догодина.
Как минава един твой ден?
Когато не пътувам, гледам телевизия или разхождам кучето си с часове. Музика в къщи почти не слушам.
Не бихме могли да завършим интервюто, без да те попитаме – кои са любимите ти места в София през есента?
Градинката пред Народния театър, Южния парк, до който живеем. Макар и да не е същият, обичам „Кравай“, където се събирахме навремето всички цветни птици извън матрицата на соца. От там тръгна псевдонима ми, някой просто ме нарече Стенли и така си остана.
Автор: Цветана Бонева
Снимки: „Вирджиния Рекърдс“
