Няма да крием, че имаме специално отношение към певицата Мирослава Кацарова. Тя притежава едно особено фино излъчване, което те пленява за секунди, защото е толкова различно от всичко останало, което си виждал! Днес разговаряме за новия ѝ проект – Еlectronic Dreams, който ще представи на 17 април в Sofia Live Club и на 18 април в Bee Bop Café . А какво ни разказа тя, разбери сега от самата нея…
Здравей, Мирослава! За нас е особена радост, че отново си ни на гости. Разкажи ни повече за Electronic Dreams. Как се роди идеята?
Благодаря ви за вниманието и за подкрепата през годините. Чуден и красив сайт създавате!
Винаги ми се е искало да направя подобен проект, в който електроника и акустични изразни средства се срещат и съжителстват с вкус и мярка. В музиката това е тенденция, която през различните периоди се променя. Напоследък се говори за нов и модерен фюжън с фънки груув, бийтове и хипнотични ритми, с различни електрически инструменти и ефекти към тях (китари, барабани, кийборд), както и активно присъствие на компютри, програминг и предварително електронно генерирани звуци, които звучат интересно, различно и някак създават чувството за друг, паралелен свят. Така тази хибридна изказност ме привлече с възможностите си и свободата. А и наличието на нови звуци създава предпоставки за нова изказност, за нови музикални открития, и изобщо – това си е предизвикателство.
Досега спорадично съм записвала песни, които съдържат в себе си и електроника, и акустични детайли, като „Парфюми“, „Летни улици“, „Боса нова за нея“, „Път към безкрайното лято“, „Иронично“ и други. Реших да реализирам цяла програма в тази посока, което е различно от всичко, което съм правила досега. А аз обичам движението и промяната. Така се роди Electronic Dreams: музикална концертна програма в електронно-акустична стилистика. Стари песни с нов прочит, както и съвсем нови, специално създадени за случая, но силно белязани от електроника.
Какво да очакваме на 17 и 18 април?
Два концерта: На 17 април от 20 ч. в Sofia Live Club и на 18 април от 21 ч. в Bee Bop Café в Пловдив. Подбрала съм внимателно песните си. Повечето от авторските са от старите ми албуми, но всяка от тях има потенциала да зазвучи по нов начин насред електронни изразни средства. Такива са „Летни улици“ на Еко, „Музика, мартини и дим“ на Румен Тосков – Рупето, „Иронично“, която направих с Явор Димитров, както и „Път към безкрайното лято“ – съвместна с Младен Димитров. Те ще звучат на концертите в нови версии. Към тях сме добавили две нови композиции на Мирослав Турийски, по мои текстове: „Пробуждане“ и „Теменужена“, а другите песни са известни теми от песенната традиция на 20-и век. Има песни на „Бийтълс“, на Ленард Коен, на Есбьорн Свенсон и на Луис Бонфа. Опитах се да създам вътрешни драматургични връзки между песните, както и чисто музикантски такива, за което допринесе Миро Турийски.
С кои музиканти работиш по проекта?
За седма поредна година до мен като важен мой сценичен партньор е пианистът и композиторът Мирослав Турийски. Той е автор на аранжиментите на песните, които избрах. Получи се хубава и жизнеутвърждаваща програма, със заразяващи бийтове, дискретна носталгия по старата музика, но и модерни детайли. Младен Димитров, който е барабанист и DJ, също се включи в обогатяването на звучността с поетични и мечтателни звуци, предварително програмирани. До нас е и един много талантлив музикант и композитор Александър Леков, който свири на басет и на баскитара. Той притежава също това любопитство и внимание към тона, който претърпява метаморфози, през ефекти и електронни филтри. Тъй че ще се чуе и неговата специфична звучност, втъкана с мярка в цялото. Изобщо, имам късмет да работя със забележителни хора и артисти, с богата и дълбока музикална култура.
Как се променяш стилово с музиката и времето?
Аз обичам движението и промяната. Стиловете отдавна не са чисти, претърпяват своите развития, а аз съм любопитен към света и процесите човек. Моят вътрешен свят е отражение на феномените наоколо: и екзистенциални, и духовни, и идейни. Интересно ми е да наблюдавам какво се случва с музикалния свят, следя тенденциите и новостите в музиката, особено в тази, производна на джаза. За седем години направих седем различни тематични концертни програми, а с тях и аз се промених, обогатих, освободих. Мисля си и се надявам, че през тях срещнах много нови приятели и публика, която се припозна в историите, които разказвам, защото преди всичко съм разказвач. Хората, които идват на концертите ми, знаят, че това правя и чрез песните, и чрез музиката, и чрез моите словесни интермедии, в които се старая да кажа нещо интересно за песента, композитора, артистите. Това отваря нов и различен излаз към песента, открива нови смисли, перспективи и значения на музиката, хората си тръгват вдъхновени от истории, с които по малко си приличат, или пък откриват отговори на въпросите си. Музиката понякога действа като невидим психоаналитик, утешава ни и ни възвисява.
Какво ти предстои през пролетта?
В момента приоритет ми е програмата Electronic Dreams, тя е като начало на нещо ново и ме кара да преосмисля много неща, свързани с пеенето, минимализма и хипнотичното повтаряне на музикални фрагменти, което също е изразно средство – мощно и въздействащо, стига да е реализирано в адекватна среда. А аз казах вече, че съм късметлийка по отношение на екипа, с който работя в момента. После ще подготвя и лятното си турне.
През май влизам в студио да запиша новите пиеси, а успоредно с това довършвам работата си и по тазгодишното издание на Пловдив Джаз Фест. Фестивалът, който за кратката си четиригодишна история доведе в Пловдив някои от най-влиятелните съвременни джаз музиканти: Джошуа Редман, Ян Гарбарек, Крис Потър, Елиане Елиас, Майк Стърн, Дейв Холанд, Кърт Елинг, Дейв Уекъл, Дони Маккаслин, Джейсън Моран, Ричард Бона, Влатко Стефановски и др.; реализира български джаз концерти и даде сцена на млади джаз артисти. Тази година изданието ще се проведе от 31 октомври до 2 ноември и през май ще съобщим хедлайнерите си. Тъй че работя усилено и в тази посока.
Освен това продължавам да подготвям своите предавания по Jazz FM радио и новата си рубрика в Култура.бг (БНТ) за джаз. Предстои ми и да подготвя откриващия концерт на едно от най-силните културни събития в града ни „Пловдив чете“. Той ще се проведе на 11 юни в Античния театър с джаз трио, струнен квартет и в компанията на Орлин Павлов. А в момента подписахме договор с една от най-добрите съвременни джаз певици – американката Лиз Райт, която ще изнесе концерт с оркестъра на Опера Пловдив на 16 юли в Античен театър Пловдив, в рамките на фестивала Opera Open. По покана и на Пловдив Джаз Фест тя ще направи летен уъркшоп по вокално изкуство. Така че, ето такива работи ме вълнуват насред тази приказно разцъфтяла пролет.
За какво мечтаеш?
За много неща, повечето лични. Най-много за спокойствието на планинската ни къща, за глициниите й, за розите, двора и ароматите на прясно окосена трева, на розмарин, мащерка, лавандула… Мечтая да прекарам там с най-близките си Великденските празници, а после да попътувам с любимия мъж, където ни видят очите. Обичам далечни градове, харесва ми да скитам из улиците им по интуиция, без планове и карти. Мечтая да откривам малки местенца, в които да се изгубвам, не за дълго, но е възхитително после колко благодарен ставаш за малките и обикновените неща. Всъщност все повече ме привлича простотата, и тя, като лекотата, не е лесна работа.
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Соня Тракийска
