Те са Оля Малинова, Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова. Те са „Три жени на микрофона“ и за пореден път ще изчервят публиката, използвайки хумора като естествен антидепресант, в най-новия си стендъп Hell of a Night. Мястото на срещата е Joy Station, датата е 27 ноември, а шоуто е с експлицитно съдържание и лица под 18 не се допускат. Такива с особено строг морал и предразсъдъци – също. Какво споделиха с нас за своята премиера на страха? Прочети тук…
Премиерата на Hell of a Night първоначално трябваше да се случи навръх „Хелоуин“. Сега шоуто се мести на ново място, с нова дата, но символиката на страха като че ли остава в контекста на пандемията, която влиза в есенен промоционален сезон и пак обръща живота ни…Така ли е?
О: Това не е първото отложено представление, като гледам ситуацията, може би няма да е и последното. Заедно с нашите партньори от Joy Station държим всичко да се случи в максимални условия на безопасност. Специфичното при нашите спектакли е, че те не могат да се гледат онлайн, не могат да се гледат и на запис и това ги прави много търсени. За премиерата имаме толкова много продадени места, че от една дата станаха две, сега се местим в два пъти по-голям клуб и въобще символиката на цялото нещо е, че хората много искат да гледат това, което им готвим, и са готови да си пазят билетите и една година. Искрено се надявам да имаме възможност да играем този спектакъл, той е много специален за нас.
Къде е емоционалният център на това шоу – в различните вариации на страха, в здравите топки, с които го преодолявате, или в нещо трето, за което ще се говори само пред публиката в Joy Station?
К: В нас самите. В това, че говорим за нещата, които хората си мислят или носят в себе си, но не смеят да изкажат на глас.
Нощта е сред главните герои в този стендъп. Време за какво е тя за вас?
Е: Ами, за всичко, за което си струва да се живее. За размисли, за секс, за пиене, за тъга, размишления, книги, филми, паранои, ужаси, радости, тайни. За тайнства. Но и да не се заблуждаваме – като се уморим от предходно изброеното – за сън.
Ако трябва да опишете с три изречения личния си ад под формата на място или ситуация, как ще звучат те?
К: Ад е да зависиш от някого.
О: Ад е да не ядеш въглехидрати.
Е: Ад е да живееш със себе си и никога да не можете да се разделите. До смъртта.
Имате ли универсална рецепта за справяне със страха?
К: Обсъди го с терапевт, с приятелка, или просто си го остави на мира да си живее. Не разбирам тази мантра как трябва да преодоляваме страховете си. Защо? Не държа да ги преодолявам. Достатъчно ми е да ги разбера, пък ако взема, че се отърва от тях, супер. Но няма да се хвърлям с бънджи от някой виадукт, за да си доказвам нещо си, защото най-вероятно нищо няма да докажа освен Закона за гравитацията.
Какво ви помогна да запазите доброто състояние на духа си в тази година с коронавирус?
Е: Ох, много тъпо ще прозвучи, ама любовта ми помогна. Да те обичат, докато ревеш в истерия и не можеш да спиш с месеци, не е лесно. После ми помогна спортът и най-вече нощните разходки сама. Да изляза и да съм сама помага винаги. Затова и мисълта, че ще има вечерен час, ме докарва до истинска предварителна психоза, от която никой няма нужда.
Добра основа за приятелство ли е любовта към комедията и виното, или има и нещо друго, което ви държи заедно?
К: Добра основа е да си даваш сметка кой си и какви са другите. Липсата на преструвки и възможността да си себе си е нещото, което много може да държи хората заедно. И оттам идва и смехът, и другите работи.
Към кои места в София, а и в други градове имате сантимент и защо? Разкажете ни за тях.
К: Обичам стария център на София (района около „Мария Луиза“ и Лъвов мост) – живях там малко, няколко години, а го помня и от дете.
О: Обичам местата в София, в които не се губя и не ми трябва навигация.
Е: Аз съм кралицата на елитния столичен квартал „Лозенец“, така че няма спор кое е любимото ми място – улиците на „Долен Лозенец“, въобще тази част на София, както и другата страна на реката, улица „Раковски“, НДК и „Витошка“, до „Солунска“. Инак, обичам цяла София. Много си обичам града. Дори крайните квартали. Чудесен е.
Пожелайте нещо на читателите ни, но да не звучи като попълнен в тоалетната лексикон от началото на 90-те.
К: Да изкарат Ковид-19 безсимптомно.
О: Да ядат колкото си искат въглехидрати.
Е: Не съм попълвала лексикон в тоалетната. Идея нямам как звучи нещо, написано в тоалетната. Пожелавам на читателите ви да живеят що-годе нормално и когато дойде сетният им час, да умрат внезапно, без да се мъчат.
Автор: Надежда Попова
Снимки: Личен архив
