Срещаме се в един от най-топлите дни на октомври, времето е истинска пролет и се чудим дали случайно не е през април и сме се объркали. Христо идва с усмихнатата си съпруга Виктория и малката им дъщеричка Михаела. И тримата сияят! Днес го разпитваме за живота на музиканта, за детските спомени, и за концерта на P.I.F. на 2 ноември в любимия Терминал 1…
Здравей, Христо! Представи ни се…
Здравейте, Лица, Казвам се Христо и съм артист.
Как започна денят ти?
Денят ми започна подобаващо, с детски вик, най-вкусното кафе и струните на баса под пръстите ми.
Кой е първият ти музикален спомен?
Сещам се за момента, в който направих първата си крачка към правенето на музика. Прибирах се от училище (бях 14-годишен, което е точно преди 14 години) и видях много як постер за уроци по китара. Тогава се сетих за Кремоната на баща ми, зарязана на тавана и обстоятелствата ми подсказаха, че няма причина да не се обадя. На първия си урок бях с нея, който беше и последен с нея.. След една година свирене на класическа китара и „плуване“ в дълбоките води на музиката и нейните стилове, бях рязко привлечен от тона и функцията на баскитарата. Дължа огромна част от вдъхновението си на Джако Пасториъс и Виктор Утън!
Разкажи ни малко повече за концерта на P.I.F. в Терминал 1 на 2 ноември. С какво той ще е по-различен от останалите събития досега?
Концертът на 2 ноември ще е различен по много начини. Тогава ще представим нова концепция, с нови аранжименти и различни инструменти. Прозвуча като реклама по радиото! Сцената ще изглежда по различен начин, и добре познати песни на P. I. F. ще звучат още по-внушително, въпреки по-минималистично ориентираните новости в проекта. Ще свирим и такива, които не са свирени от години. За нас също ще е различно като усещане, защото излизаме от зоната си на комфорт, свирейки на клавишни инструменти. Развълнувани сме и нямаме търпение да го споделим с нашите фенове!
Освен в P.I.F. свириш и в една друга любима наша банда Dead Man’s Hat. По както си приличат музикално и по какво се различават двете групи?
Затрудняващ въпрос… Може би си приличат с това, че и двете банди са адаптирани към „модерното“, или по-скоро адекватно с времето звучене и постоянно се експериментира. Различават се стилово. С Dead Man’s Hat сме някак си по-меланхолични, докато с P.I.F. обръщаме повече внимание на мощният звук и мелодичните рифове. Така или иначе, всички сме различни, но целта е една и тя е да изразим себе си.
Знаем, че това лято се ожени, а вече имаш и малко дете. С какво дните ти се промениха?
Да, не съм вярвал, че ще ми се случи, но аз в много неща не вярвах. За мен всичко това е една магия, в която просто попадаш. Благодарен съм на Вселената, за срещата ми с Виктория и огледалото на нашата любов, Микаела! Дните ми станаха по-интензивни и по-кратки. Мога да кажа, че дори в професионален план нещата се засилиха. Нуждата от това да творя се изстреля в небесата, и вдъхновението, което ми дават моите момичета, е незаменимо! Когато има с кого да споделяш всичко, особено нещата, които ти тежат, някак си освобождаваш място в себе си за истината. Обичам ги безкрайно!
Кои са любимите ти места в София?
София е прекрасен и шарен град! Цялата ми е любима. Обичам да пия кафе в централните паркове, да се разхождам из малките улички и да черпя вдъхновение от усещането, което придават за миналото време. Обичам да ходя и в кв. „Младост“, защото там съм отраснал.
Пожелай ни нещо!
Пожелавам ви да продължавате да свързвате хората, да обичате, и да бъдете вдъхновени от живота!
Автор и фотограф: Цветана Бонева
