Цветан Хаджийски е харизматичният вокал на групата Smallman, но това, което ни направи силно впечатление, е, че освен музикант, Цветан е и страхотен мислител и човек, който увлича със словото си. За пречистващата сила, за „Камък“, и за концерта на 16 януари в Music Jam, научи повече от самия Цветан…
Здравей, Цветане! Можеш ли да се представиш в 3 думи…
Мечтател. Работохолик. Артист
Моля те да ни разкажеш малко повече за „Камък“…
„Камък“. „Камък“ е история за персоналното субективно, потопено в общия океан от обективни реалности. За трудностите по пътя и пречистващата сила, която всеки един от нас носи в себе си. За вярата в настоящето и бъдното. За позитивната дуалност.
За колко време създадохте сингъла?
Основата бе родена през 2016 година в с. Манастир. Претърпя корекции. Работих много по вокалите, месеци… Записите на всички компоненти отнеха няколко часа. Мисля, в края на месец май 2019-а. Смесването и мастерирането – още няколко месеца.
Знаем, че парчето е по текст на Борис Христов, как подредихте думите и музиката?
Това бе лично за мен най-трудната, бих казал, най-отговорната част. Когато решихме, че искаме да направим албум изцяло на родния ни език, спомням си, аз изтръпнах. Българският е в пъти „по-висока топка“ от английския език. Все още съм с буца в гърлото поради тази причина…
И така, Иван (Иван Шопов) дойде в студиото с книга в ръка и каза: „Ето го нашия свят в думи, на български“. Погледнах го и се усмихнах. Книгата бе „Книга на Мълчанието“ от Борис Христов. Прочетох веднага първите два стиха и се втрещих. Иван беше абсолютно прав. През нощта изчетох цялата книга няколко пъти. Веднага намерих трите стиха, които изпълваха темата, която ме вълнуваше и тук започна трудното. Осъзнах, че трябва да се преработят, за да станат песен, но как се преработва Борис Христов?! Не го показах на момчетата, но бях изключително притеснен.
И така, наредих думите, в самолет всъщност. На високо. Пътувахме нанякъде… Но отпевите, мелодията, не идваха и не идваха. Минаха няколко месеца. Записите предстояха, а аз нямах нищо, освен конкретните стихове…
Тогава, точно на Великден (затварям очи – споменът е толкова ярък) над Белово, по баирите, се ИЗЛЯ. Всичко, до най-малкия детайл. Слушах демото в ушите и пеех с пълно гърло на планината. Беше изключително силно преживяване за мен. Спомням си, че се обадих на всички и крещях в слушалките – ДОЙДЕ!!! Тичах и пеех… Несравнимо е чувството на удовлетворение, когато „онази“ неизказана енергия премине и знаеш, че се е родил живот… Недвусмислено. Записите отнеха, по спомен, точно два тейка.
Когато получихме благословията от г-н Христов, спомням си, наведох глава и благодарих… Използвам случая да го направя отново!
На 16 януари имате концерт в Music Jam, освен „Камък“ какво още ще чуят феновете на Smallman?
Песни от всички албуми. Няма да скрия, че продължаваме и успешно записваме нова музика, но целта на концерта е да попътуваме заедно, да се споделим. Решихме да представим новите композиции през годината, когато, вярвам, ще достигнем до реализацията на първия изцяло на български албум. А и нека оставим частица неизвестно – разбира се, че има такова.
Кое е най-малкото голямо нещо, което те промени през 2019 година?
Дадох си шанс. Да съм тих. Да се затворя и да вървя последователно към себе си. Успях да завърша студиото ми във Фабрика 126 – това даде изцяло нови хоризонти както на проекта, така и на мен самия, завърнах се към рисуването и творчеството извън професионалния ми път като дизайнер.
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Личен архив
