Тя е любимка на тийнейджърите и един от най-успешните артисти в съвременния БГ поп. Дарина Йотова-Дара премина с космически скок от статута на „певица“ към този на автор на песни. Като такъв тя прегърна каузата „В час по интелектуална собственост“ на Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП) и заедно с музикалния продуцент Саня Армутлиева се срещна с възпитаниците на Италианския лицей. Какво я мотивира да се включи в разговора за защита на авторските права и смисъла да печелиш от всичко, което създаваш с ума си, четете сега…
Здравей, Дара! Кое те привлече да вземеш участие в инициативата „В час по интелектуална собственост“?
Започнах да разбирам колко са важни правата за мен и бъдещето на всеки артист, когато освен парите от участия започнах да получавам отчисления от всички видове ползвания на мои песни и изпълнения – от дигитално разпространение, от продажба на дискове, от публично изпълнение и излъчване. Има много талантливи деца, които мечтаят да се занимават с музика, както аз мечтаех. Тук съм да им кажа да си гонят мечтите и да не се отказват, но и да им дам знак, че невежеството не води до никъде.
Защо е важно един тийнейджър, който е добър във фотографията или в рисуването, да речем, да бъде в час с правата си?
Това е задължително познание на всеки уважаващ себе си артист. Във всяко изкуство създаването на творба има авторски права. Например правят ми фотосесия. Правата на снимката (творбата) са на фотографа (автора), ако искам тези снимки да бъдат публикувани в списание, ще ми трябва разрешение от автора за използването им. Друг пример: ако видите, че някой е копирал картина от социалните мрежи и си я е поставил в списание, в хотел, в реклама – това си е кражба. Не можеш да използваш графита на някой стрийт артист за билборд кампания на моден бранд, без да си получил благословията му за това и да си платил.
Освен като изпълнител, ти се развиваш успешно и като автор на песни. Колко важно е артистът да може това – да не бъде само красивото лице, което представя песента, а да бъде душата ѝ като създател?
Затова се наричам артист, а не само певица. Не всеки има дарбата да пише и създава музика. За мен да пиша и да участвам в създаването на проектите си е задължително, няма ли ме в студиото, няма моя песен, точка.
„В час по интелектуална собственост“ те връща в класната стая. Какъв ученик беше Дара? Кой беше най-любимият ѝ и най-скучният ѝ предмет?
Бях щуро, но будно и любознателно дете. Много ми беше важен учителят като личност – един вдъхновяващ човек може да превърне и най-скучния предмет в приключение за ученика. История и Български език ми бяха фаворити, а математиката ми беше откровено досадна.
Казваш, че писането на песни е единствената специалност, която може да те вкара в университет. Практиката в живия живот, или академичното образование оформят истинските професионалисти?
Ще е много интересно да видя някой, който да седне и да ми обяснява как се правят хитове на теория, като вече съм го създала чрез практика. Не ме разбирайте грешно, но смятам, че да си музикално грамотен е от важност. Практиката те разчупва и те прави по-гъвкав в това да можеш да правиш всякакви експерименти със себе си.
Сестра ти и брат ти интересуват ли се от музика? Коментират ли успехите ти, всяко ново парче?
И двамaта обичат музика, и музиката ми, но брат ми със сигурност няма да стане рокзвезда, а за сестра ми – не знам, все още е на 10, може да ѝ хрумне. Ще се радвам.
Рисуваш ли все още скици на сценичните си тоалети? Мислила ли си да създадеш своя модна линия?
Не съм спирала, с майка ми правим доста дрехи, скоро ще може да ги видите.
Кои са любимите ти места във Варна и защо имаш сантимент към тях? А в София къде обичаш да се мотаеш и почиваш най-често?
Във Варна обичам морската градина, приказна е. В София обичам да се разхождам по тесните улички и в парковете.
Пожелай ни нещо.
Любов, любов, любов.
Автор: Надежда Попова
Снимки: Личен архив
