Автор: DJ Zion
The Mena MinstrelsА – Hawaiian
Hawaiiana на The Mena Minstrels не е сред албумите, които ще срещнем в повечето колекции, но именно това я прави толкова интересна находка.
Зад името The Mena Minstrels стои групата Mena Moeria Minstrels – популярна формация, създадена в Нидерландия през 50-те години от музиканти с молукски произход. Групата е свързана с легендарния стоманен китарист Руди Уайрата (Rudi Wairata) и по-късно с вокалиста и композитор Минг Лухулима (Ming Luhulima), чието име присъства като автор на почти всички композиции в този албум.
Макар музиката да звучи автентично хавайска, любопитният факт е, че музикантите всъщност не идват от Хаваите. Те са част от голямата молукска общност в Нидерландия и се превръщат в едни от най-популярните изпълнители на хавайска музика в Европа през 50-те и 60-те години.
Албумът Hawaiiana се появява в средата на 60-те години и събира дванадесет инструментални композиции, сред които „Waikiki March“, „Bongo March“, „Polynesian March“, „Maori March“, „Magic Moon“, „South Sea Breeze“, „Hawaiian Sunrise“ и „Beautiful Aloha Beach“. Всъщност голяма част от тези произведения първоначално са издавани като сингли и EP записи още между 1962 и 1964 година, преди да бъдат събрани в дългосвирещ формат.
Плочата в нашата колекция е издадена от немския лейбъл Metronome в серията Brillant Serie – популярна поредица, чрез която европейските слушатели са могли да се докоснат до музика от различни краища на света на достъпна цена. Именно такива издания са помогнали екзотичните жанрове да достигнат до хиляди домове в Европа през 60-те години.
Музикално Hawaiiana е типичен представител на т.нар. „easy listening exotica“ – жанр, който комбинира романтични мелодии, плавни ритми и характерното звучене на хавайската стоманена китара. Особено впечатляват „South Sea Breeze“ и „Hawaiian Sunrise“, които създават усещането за тропически изгрев над Тихия океан, докато маршовите композиции като „Waikiki March“ и „Polynesian March“ носят по-ведро и празнично настроение.
Днес подобни плочи рядко попадат във фокуса на колекционерите, но именно в това е техният чар. Те са свидетелство за времето, когато винилът е бил не само носител на музика, а средство за пътешествие до места, които повечето хора са познавали единствено от снимки и мечти.
Hawaiiana не е албум на голяма звезда. Той е нещо по-различно – малко парче музикална история от една почти забравена епоха, в която светът е изглеждал по-голям, а всяка плоча е обещавала ново приключение.
Miriam Makeba – The World of Miriam Makeba
Сред плочите, които се завъртяха на грамофона тази седмица, една ни върна не просто към определен музикален стил, а към цяла културна история. The World of Miriam Makeba е компилация, която представя гласа на една от най-влиятелните африкански изпълнителки на миналия век – жената, която светът познава като „Мама Африка“.
Родена в Йоханесбург през 1932 година, Мириам Макеба става първият африкански музикант, който постига световна популярност. Освен певица, тя е и активен борец срещу апартейда в Южна Африка, което я принуждава да прекара десетилетия в изгнание. Именно през този период музиката ѝ се превръща в мост между Африка и останалия свят.
Плочата в нашата колекция е издадена от RCA Camden – бюджетна серия на RCA Records, която през 60-те и 70-те години прави достъпни записи на големи изпълнители за широка аудитория. Макар да не е сред най-известните албуми на Макеба, The World of Miriam Makeba предлага чудесен поглед към богатството на нейния репертоар.
Още първите песни разкриват уникалния ѝ стил – смесица от африкански традиции, джаз, фолклор и популярна музика. Композиции като „Dubula“ и „Forbidden Games“ показват способността ѝ да съчетава африкански ритми със западни аранжименти, докато „Pole Mze“ и „Little Boy“ разкриват по-лиричната страна на нейното творчество.
Особено интересна е „Umhome“, в която се усеща силната връзка на певицата с южноафриканските музикални традиции. В „Wonders and Things“ и „Where Can I Go?“ пък изпъква онзи топъл и разпознаваем глас, който превръща Макеба в световна звезда още през 60-те години.
Любопитен факт е, че по това време нейният музикален и житейски път е тясно свързан с южноафриканския тромпетист Хю Масекела, който дирижира оркестъра в част от записите и също се превръща в един от най-важните посланици на африканската музика пред света.
Слушана днес на винил, тази плоча звучи изненадващо актуално. В епоха, в която все повече хора откриват музика от различни култури, записите на Мириам Макеба напомнят, че тя е проправила този път десетилетия по-рано.
The World of Miriam Makeba не е просто сбор от песни. Това е среща с артист, който успява да превърне музиката в послание, а гласа си – в символ на свобода, достойнство и културна идентичност. Именно затова, повече от половин век по-късно, Мириам Макеба остава една от най-важните фигури в световната музикална история.
Ella Fitzgerald Meets Louis Armstrong
Някои плочи са ценни заради рядкостта си. Други – заради музиката, която съдържат. А когато на една обложка стоят имената на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, това е достатъчно основание да спрем за момент и да обърнем специално внимание.
Ella Fitzgerald Meets Louis Armstrong е европейска компилация, събираща част от най-красивите записи на двама от най-големите артисти в историята на джаза. Макар изданието да не е оригинален американски албум, то предлага чудесен поглед към музикалната химия между двамата изпълнители – химия, която превръща съвместните им записи в истинска класика.
По времето, когато тези песни са записани през 50-те години, Ела Фицджералд вече е утвърдена като „Първата дама на песента“, а Луис Армстронг е една от най-разпознаваемите личности в световната музика. Срещата между нейния кристално чист глас и характерния дрезгав тембър на Армстронг създава контраст, който малко джазови дуети успяват да постигнат.
Още с „I Won’t Dance“ става ясно защо тези записи са издържали изпитанието на времето. Двамата си разменят реплики с лекота и чувство за хумор, превръщайки песента в истински разговор между приятели.
Сред най-красивите моменти в компилацията е „Autumn in New York“ – романтична и елегантна интерпретация на една от най-обичаните американски песни. Тук Ела и Луис демонстрират не само вокално майсторство, но и изключително чувство за настроение.
По-суинг настроението идва с „Stompin’ at the Savoy“ и „Don’t Be That Way“, където оркестърът създава усещането за големите танцови зали на Америка от златната епоха на джаза. В същото време „Gee Baby, Ain’t I Good to You“ и „Comes Love“ разкриват по-интимната страна на техния репертоар.
Финалните акценти са „Let’s Do It“ и „Makin’ Whoopee“ – песни, в които очарованието на двамата изпълнители блести най-силно. Дори десетилетия след записването им те звучат непринудено, живо и изпълнено с настроение.
Тази плоча напомня защо джазът остава вечен. Не заради сложните хармонии или техническото съвършенство, а заради човешкото присъствие в музиката. А малко артисти са успявали да предадат това усещане по-добре от Ела Фицджералд и Луис Армстронг.
Ако Weekend in L.A. ни показа блясъка на концертния джаз от 70-те, то Ella Fitzgerald Meets Louis Armstrong ни връща към самите корени на американската популярна музика – мястото, откъдето започва всичко.
Тази плоча е истинска капсула на времето.
Jo Basile and His Orchestra – Rome with Love
Сред плочите, които се завъртяха на грамофона тази седмица, една ни пренесе директно в Италия от края на 50-те години. Rome with Love на акордеониста Джо Базиле е не просто музикален албум, а своеобразна туристическа картичка от Рим, създадена във време, когато пътуванията до Европа все още са били мечта за мнозина американци.Издадена от американския лейбъл Audio Fidelity Records около 1959–1960 година, плочата е част от периода, в който звукозаписната индустрия активно популяризира новата стерео технология. Audio Fidelity е сред първите компании, инвестирали сериозно в стереофонични записи, а много от техните албуми са били използвани за демонстрация на възможностите на модерните тогава Hi-Fi системи.В центъра на този запис стои Джо Базиле – американски акордеонист от италиански произход, който през 50-те и 60-те години се превръща в едно от най-разпознаваемите имена в популярната инструментална музика. Неговият стил съчетава традиционни италиански мелодии с лек оркестров съпровод и характерното романтично звучене на акордеона.Албумът е изграден около музикални образи на Италия. Още с „Luna Rossa“ слушателят попада в атмосферата на неаполитанските вечери. Следват „Tango Chitarra Romana“ и „Non Dimenticar“, песни, превърнали се в класика далеч извън границите на Италия.Сред най-интересните моменти са „Arrivederci Roma“ и „Piccinina“, композиции, които носят онзи характерен следвоенен италиански романтизъм, познат от киното на 50-те години. Особено впечатляваща е и традиционната „Tarantella“, където оркестърът добавя повече ритъм и настроение към иначе спокойния характер на албума.Това е музика от епохата на големите оркестри, елегантните ресторанти и семейните грамофони в хола. Слушана днес, тя носи особен чар именно защото не се опитва да бъде модерна. Напротив – тя ни връща към време, когато музиката е била свързана с мечтата за пътешествия, романтика и далечни места. Rome with Love предлага не просто песни, а преживяване. Това е Рим, видян през очите на американската звукозаписна индустрия от края на 50-те години – малко идеализиран, малко филмов, но безкрайно очарователен.Шест десетилетия по-късно плочата остава приятно напомняне за времето, когато един грамофон и няколко бразди върху винил са били достатъчни, за да обиколиш света.Между другото, тази плоча е доста по-интересна исторически от много масови поп издания от същия период, защото е част от първата вълна стерео демонстрационни LP-та. За колекционерите на ранни Hi-Fi записи Audio Fidelity е име с особена тежест.
The Pogues – Rum, Sodomy & the Lash (1985)
Има албуми, които определят кариерата на една група. Има и такива, които определят цял музикален жанр. Rum, Sodomy & the Lash на The Pogues е от втория вид – запис, който и днес се смята за един от най-важните албуми в историята на келтския пънк и британския фолк рок.
Издаден през август 1985 година от лейбъла Stiff Records, албумът е вторият студиен запис на ирландско-британската група The Pogues. Продуцент е не кой да е, а Елвис Костело, който успява да улови суровата енергия на групата, без да жертва богатството на традиционните ирландски инструменти и мелодии.
Още обложката привлича вниманието. Тя представлява адаптация на прочутата картина „Салът на Медуза“ на френския художник Теодор Жерико. Лицата на корабокрушенците са заменени с тези на членовете на групата – образ, който отлично отразява хаотичния, романтичен и понякога самоунищожителен дух на The Pogues.
В центъра на всичко стои Шейн Макгоуън – поет, разказвач и един от най-разпознаваемите гласове в британската музика. Неговите текстове превръщат традиционните фолклорни мотиви в истории за емигранти, моряци, пияници, разбити мечти и изгубени любови.
Сред най-силните композиции в албума е „The Sick Bed of Cúchulainn“, която открива записа с неудържима енергия и поставя тона за всичко, което следва. „A Pair of Brown Eyes“ показва по-лиричната страна на Макгоуън и често е определяна като една от най-добрите песни, писани някога от групата.
Особено впечатляваща е и „Dirty Old Town“ – интерпретация на класическата песен на Юън Маккол, която в изпълнение на The Pogues се превръща в една от техните запазени марки. Сред любимите на феновете са още „Sally MacLennane“, както и епичната „Navigator“, посветена на ирландските работници, изграждали железопътната инфраструктура на Великобритания.
Това, което прави Rum, Sodomy & the Lash толкова специален, е начинът, по който съчетава две на пръв поглед несъвместими традиции. От една страна са ирландските народни мелодии, акордеонът, тенекиената свирка и банджото. От друга – суровата енергия и бунтарският дух на пънк рока. Резултатът е музика, която звучи едновременно древна и напълно съвременна.
При излизането си албумът достига високи позиции в британските класации и бързо се утвърждава като най-значимото произведение на групата. Днес той редовно присъства в списъците с най-добрите британски албуми на 80-те години и продължава да влияе на поколения музиканти.
Слушан на винил, Rum, Sodomy & the Lash разкрива всички свои качества – от суровите вокали на Макгоуън до богатите инструментални аранжименти и атмосферата на старите ирландски кръчми. Това не е просто албум. Това е колекция от истории, събрани между няколко бразди винил, които почти четиридесет години по-късно продължават да звучат живо, честно и неподправено.
За мнозина това е най-добрият албум на The Pogues. А след едно внимателно слушане е трудно да не се съгласим.
