Нашият heavy metal explorer от мястото на събитието, Момчил Николов, споделя своите емоции след концерта на ACCEPT & Orchestra в Пловдив.
Да обяснявам кои са Accept е като да ви обяснявам, че виното е напитка, която се прави от ферментирало грозде. Според мен ако си метъл фен и не си чувал поне една тяхна песен, трябва да си прекарал последните четиридесет години дълбоко в някоя пещера без връзка със света. Лично аз не ги бях гледал от доста време (2005 г. когато беше последното им шоу с Удо Диркшнайдер като вокал в Каварна) и бях меко казано доста развълнуван.
Нарочно изчаках малко емоциите да поутихнат, да си събера мислите за да мога да напиша нещо. А истината е че, Accept РАЗКЪРТИХА, РАЗБИХА, СМАЗАХА и каквото още се сетите…
Античният театър в родния ми Пловдив е прекрасно място с аристократична атмосфера, подходящо за това което щеше да се случи на 18.05 и 19.05 . Без излишни подгряващи групи, малко след 20:00ч. интрото прикова вниманието към сцената. След това големият транспарант се свлече ииииии… дами и господа, АКСЕПТ!
Хер Волф Хофман в типичната за него поза (изглежда най-много на 40г.) и компания плюс симфоничния оркестър на Пловдив вдигнаха на крака всички още с първото произведение – “Night on Bald mountain” на Modest Mussorgsky. Няколкото класически произведения в началото се превърнаха в стадионни метъл химни, а публиката пригласяше на всяко от тях. “Новият” вокал (все пак е в бандата от само от 2010 г.) Mark Tornillo вече има запазено място в сърцата на феновете и при появата му в началото на „Princess of the Dawn“, публиката щеше да срути театъра. През цялото време Accept умело редуваха класически произведения и техни стари и нови парчета.
Звукът беше страхотен, оркестър и група се чуваха прекрасно, диригентът постоянно подканяше публиката да пее, а двама от оркестрантите му помагаха със светлинките от телефоните си (къде отидоха запалките… огънчета, романтика). Съществен принос към малко по-различната атмосфера имаше и цигуларката Ava-Rebekah Rahman, която със свирене и присъствие добави щипка класическа магия на сцената. Не усетих кога минаха тези два часа. Задължителният финал с „Balls to the Wall“, публиката почти успя да надвика бандата и след това… довиждане!
Автор: Момчил Николов
Снимки: Цветелин Кръстев
