Представяме Ви една екзотична и във висока степен творчески ориентирана жена. Тя танцува и преподава африкански танци, а причината, поради която Ви я представяме, е ангажирането ѝ във вълнуващ проект, в голямото бъдеще на който не се съмняваме. Той е посветен на африканската култура и на още много други неща, които ще ни приближат към тайните на Горещия континент и ще ни помогнат да го разберем по-добре. Какво ни сподели Мария и защо ентусиазирано подкрепяме нейното начинание – прочетете в интервюто.
Здравей, Мария! Как започва един твой ден?
Здравейте! Случва се понякога, когато се събуждам, да не ми се става от раз, но започвам да се самонавивам… и така! После правя сутрешни упражнения, медитирам, пия чай и, ако съм с децата (обикновено те стават след мен), приготвям закуска.
За какво мечтаеше като малка?
Мечтаех да стана астронавт и да бъда на сцена. Представях си, че съм в готварско предаване и постоянно говорех на въображаема камера (Смее се). – упражнявах се да давам интервюта.
Преподавател си по африкански танци. Разкажи ни как реши да започнеш да преподаваш и съществува ли у нас голям интерес към африканската култура?
Да, определено има интерес. Аз съм преподавател и изследовател: търся моя начин да предавам африканския танц. Започнахме преди около 6 или 7 години с Харита Асумани. Тогава водихме Afro-Dancehall в Studio Dance Zone или, както си го знаем помежду си – „при Петката“. Когато започнах, бях твърдо решена повече да нямам шеф и да правя пари от това, което обичам. В някакъв момент Хари се концентрира повече върху развитието си като сценограф и художник, а аз се насочих само към африканския танц. За моя радост има интерес на световно равнище и българите никак не отстъпват на тази тенденция. Мисля, че през определени периоди „модерното“ се изчерпва и на цикличен принцип търси ново вдъхновение. Един интересен подход да го направи е като трансформира характеристики на различни култури. Сега на мода отново е Африка – и в модата, и в танците, и в музиката.
Кое те впечатлява в хората, които идват да танцуват при теб?
Впечатлява ме техният стремеж към свободен изказ, към търсене на различното, топлото и също – колко богата душевност имат те самите! Също така желанието им за открито общуване и споделяне. Те не подозират, но аз постоянно се уча от тях .
Заела си се с една кауза: да създадеш център за Африканска култура и танц. Каква е идеята на този проект и какво трябва да се случи, за да се реализира?
Да, точно така. Центърът се казва AfriKaia („Аfri” – африкански или слънчев и “Kaia” – дом) и е уникален проект за България. С нашия екип бихме желали да създадем място имено за споделяне и творчество, за обучение и комуникация. Пространство, което да среща африканските култури с българската култура в един динамичен диалог. В АфриКая ще се провеждат уроци по различни видове африкански танци, по свирене на джембе, на мбира. Ще се изучават характерни песни от Горещия континент, както и местни езици. Искаме веднъж в седмицата да се прожектира филм, свързан с Африка или създаден от африкански режисьори, или с участие на африкански актьори. Също така ще представяме африканска литература, театрални постановки. Отскоро имаме идея да се даде възможност на африканци да изучават български език. Ще каним гости от чужбина за семинари, лекции, работилници. Също така ще провеждаме занимания за деца и за родители с деца.
Това е моя дългогодишна мечта. Много от дейностите през годините сме провеждали на различни места, а сега събираме всичко в едно пространство, като прибавяме и някои новопоявили се дейности.
Говорихме си, че за много деца от смесени бракове между българи и африканци у нас съществува проблем, защото нямат възможност да опознаят по-задълбочено африканските си корени. Мислиш ли, че този проект би им помогнал и би накарал и други хора да се заинтересуват от африканската култура и да започнат да я приемат без предубеждение?
За мен това е много лична тема. Като жена със смесен произход съм претърпяла доста личностни кризи: първо, за да дефинирам коя съм аз и да се приема, второ, за да намеря своето място в заобикалящия ме свят. Определено е голямо предизвикателство да израснеш в среда, в която се знае толкова малко и често много неточно за твоя корен. Ако аз имах възможност да посещавам едно подобно място, щях доста по-рано да разбера себе си. Мисля, че най-често ни е страх от онова, за което не знаем нищо или знаем твърде малко. Ще се постараем AфриКая освен да информира, да даде и поле за диалог.
Какво трябва да направим, за да подпомогнем проекта и каква е сумата, която е нужна?
В момента тече ремонт на пространството, което наехме за целта, а за да го довършим се обръщаме към нашите съмишленици за подкрепа. Отворихме дарителска кампания, чието мото е: „1000 човека правим промяна“, защото точно толкова е нужно да дарят по 40 лв, за да съберем сумата, която е необходима да заработи Афро центърът. (Разбира се, надяваме се и на промяна в епидемиологична ситуация) Тук можете да научите повече за кампанията: https://gogetfunding.com/AfriKaia/
Кога очаквате да се реализира този проект?
Живот и здраве, при събиране на цялата сума ще можем да отворим още през февруари.
Пожелай си нещо за Новата 2021 година.
Пожелавам на всички здраве, но не само на думи – здрави отношения, здраво тяло, здрави мисли, здравословна любов. Да останем с бистро съзнание, отворени един към друг. Много силно си пожелавам през февруари да можем да танцуваме заедно в АфриКая! 😊
Снимки: Филип Михайлов – Next Level Photography и личен архив
