В понеделник ви срещаме с Михаил Стоянов, или Мишо Завинаги, който ни е много на сърце! Сигурни сме, че сте попадали на някое от закачливите му видеа, в които обръща живота с хастара нагоре, а, ако не сте – то сега е правилният момент да го направите, защото всичко, което казва, заслужава да бъде чуто. Дами и Господа – Мишо…
Здравей, Мишо! Къде те намираме?
Здрасти, Цветана. В София, в квартирата ми, т.нар. ДОМЪТ НА ДРАКОНА (смее се).
Представи ни се така, както би се представил на дете…
Аз съм, който си поискам. Стига да си повярвам.
С какво се занимаваш?
Актьор. Снимам се във филми, един, от които скоро ще излиза.
От три години насам пиша, с което все още подхождам със страх и известна доза скромност, тъй като имам огромен респект към истинските автори. Аз само преоткривам топлата вода. Пиша списъци, бележки, пиша на момичета, пиша неща, които не искам да забравя.
Интересно ни е да разберем повече за видеата, които записваш в инстаграм – кое те вдъхнови и как се появи идеята да създаваш съдържание, което да провокира, разсмива, натъжава…?
Верно ли натъжавам? Хахаха. Ами аз тия глупости си ги говоря пред приятелите ми. Обичам да карам хората да се смеят. Приятелите ми казаха да ги качвам, за да могат да ги споделят на техните приятели. И така. Нямам някакъв гранд план, цел, амбиция за контент. Като имам какво да кажа – го казвам. Като нямам – си мълча.
Харесва ми хората да ме харесват. Харесвам внимание, но и искам да съм сам.
Старая се да съм откровен всеки ден. Със себе си и с хората около мен. Да съм откровен в действията си. И самото ми писане се старая да е такова. Да идва от някакво откровено място.
Кои са темите, които те вълнуват най-силно?
Любов и Смърт.
И жени.
И самота.
Интересуваш ли се от политика?
Не. Чета новини, горе-долу да знам какво се случва по света и у нас, но гледам да не задълбавам в политика, защото виждам, че, колкото повече се интересуваш от това, толкова повече почваш да гледаш на всичко по политически. Виждам го в хората, в мои приятели, които гледат през това. Къде работиш – политика. С кой си лягаш – политика. Какъв цвят са ти гащите – политика.
Ами не. Животът не е политика. Или поне моя не е.
Засега. Знам ли, то май като поостарея ще си дойде от само себе си. Хахаха.
(И все пак Волен и Копейкин най-вероятно имат малки пениси.)
Ако имаше вълшебна пръчка и можеше да промениш всичко, което искаш, кои щяха да бъдат твоите 3 първи желания?
Нямам вълшебна пръчка и нищо не искам да променя.
Как преминава един твой ден?
Ставам. Оправям си леглото. Тренирам, за да не умра и почвам да наливам литри кафе в главата си, докато ми стане лошо и тогава се сещам, че е обяд. Работя като всеки човек и отвреме навреме спирам. И просто стоя. Дишам. Оглеждам се къде се намирам. Какво чувам. Ако мисля нещо си казвам ‘окей, тва е мисъл’.
Щото мисълта ми е като куршум и се опитвам да съм просто тук и сега.
Къде намираш смисъла?
Във всичко. Иначе ще се хвърля през терасата.
Един от учителите ми, един от хората, които адски са ми повлияли – Стоян Радев, актьорът… Няма да забравя как ми казваше ‘Мишо, гони си смисъла. Няма кой друг да те рита по задника, ти сам трябва’.
Не знам дали намирам смисъла, ама си го гоня, търся си го.
За какво мечтаеш?
Да имам дъщеря. Деца. Да съм мъж на жена ми. Да имаме кучета. Да е шумно в нас. Пълен пакет клише искам. С дъщеря ми да ходим на джиу джицу, сърф, ски; да правим неща заедно и да я науча да мисли сама.
Какво е любовта?
Глагол. Действие.
Малко трудно така общо да говоря за любовта.
Много обичам възрастни хора. Възрастните хора дават най-добри съвети за любовта.
За любовта, баба и дядо ми казват – важното е да се уважавате.
Това е.
Любовта е да се държиш добре с някого.
И не на последно място – пожелай на нас и на себе си нещо…
Ами.. Докато ти отговарям, гледам през прозореца как един мъж си чисти предното стъкло на колата от сняг и се е навел и му се вижда задника.
Мисля си, че тук, сега, този момент е достатъчно добър.
Фотографи: Яна Лозева/Иван Христов
