Тази седмица гостите ни са различни, колоритни…и много талантливи! Днес ви срещаме с една млада дама, която обиква писането още от ранна детска възраст и тази литературна любов продължава да я следва и да се развива с всеки изминал ден. Срещаме ви с Александрина Валенти, която съвсем скоро издаде втората си поетична стихосбирка – „Бривидо“…
Здравей, Александрина! Разкажи ни малко повече за себе си…
Усещам се щастлива – това е възможно най-много от „малко повече“ за човек с любопитство и стремеж непрестанно да търси, променя, надгражда.
Кога усети, че поезията е „твоето нещо“?
Искрата пламна в гимназията, когато открих испанската литература, а и българската съвременна поезия, сред чиито имена бе Елин Рахнев, и ето – няколко случайни неслучайности по-късно имам радостта тъкмо той да бъде редактор на втората ми поетична стихосбирка „Бривидо“. Но като „моето нещо“ отъждествих поезията по-натам, в началото започнах да пиша проза, после дойде лириката, публикувах в блог и виждах как доста хора се вълнуват от думите ми, припознават се в тях и ги вдъхновяват. Това респективно означава, че си на прав път. Винаги съм предпочитала да се изразявам в писмена форма, със сигурност мога да нарека писането своя страст, също сила.
Спомняш ли си кое беше първото нещо, което написа? Каква беше темата?
Още от детска възраст пиша разкази. Спомням си, че тогава в ранните класове в училище не вярваха, че едно дете може да напише такива съчинения и считаха, че майка ми ги е писала у дома, а аз само ги представям.
Живеенето ме вълнува, интеракциите, любовта, усмихването, липсата, носталгията, смъртта. По-интересното (поне лично за мен) е наблюдаването на амплитудата на тона в писането на дадения писател във времето. Открих къс стих отпреди петнайсетина години, специално за вашия сайт, като естествено бих препоръчала да се обърне внимание на по-актуалните ми творби…
Искам с пръсти да играя по платното,
искам тази нощ да не се взра в креслото…
Искам цялата ти същност да рисувам,
с маслени бои твойта прелест да продумам…
Накрая рожбата ми да играе
танго в жарта и да сияе..
Но уви таланта ми не липсва,
липсваш само Ти, платното и боите…
А животът поезия ли е? Къде намираш поезията във всеки ден?
Разбира се, преплетена с метафори, ритъм и неочаквани обрати, криеща се във всеки дребен детайл от картината на ежедневния ни път.
Повярвах в
тялото ти,
толкова голо,
колкото поезия.
Взех го назаем
от тъгата,
сега съм му
слуга.
От „Бривидо“ 2024г., Александрина Валенти
www.brivido.eu
На 14 февруари беше представянето на твоята стихосбирка „Бривидо“ в София, а малко по-късно и във Варна. От италиански „Бривидо“ значи тръпка – къде намираш тръпката?
Тръпката е във всяка изваяна форма на природата, всяко изящно представяне на човешкия гений. За мен главно е в изкуството и в този мощен мост между сърцето на твореца и душата на зрителя.
Как се роди идеята за тази любовна стихосбирка?
От цялото ми същество, което бумтеше и преливаше във вулканични емоции, буря от мисли, сбъдвания, които се разбиха в разпалените аспекти на любовта, за да разсеят сенките и да осветя пътя си. Сама се написа със случването на сетивата, аз просто й помогнах с творческото оформление да придобие красив вид, какъвто определено си заслужи.
Имаше ли съмнения или страх дали си готова да издадеш книга?
В пълно доверие съм към себе си и своите идеи, не съм познавала страх за тях, нито съмнения. Пламтят вътре и ръководят случването, следвам ги и никога не бих ги предала, това означава да предам същността си.
Вярвам и съм убедена в потенциала си, обезверяване идва от трибуната, пред която сме поставени у нас и която често стопира да се разгърне един качествен човек, но в крайна сметка ако извира от теб и имаш сила на характера, невъзможно е да се пречупиш.
Кои са хората, които те подкрепиха в сбъдването на тази твоя мечта?
Отдавна нямам нужда някой да ми каже „Давай, направи го!“, само каквото не съм поискала истински, не съм го сторила. Сърцето ми е пълно от уважението на хора, които са до мен и в трудностите, и в успехите, това е едно от най-ценните неща за мен в живота и съм истински признателна. Сами ще се разпознаят в редовете.
С какво се занимаваш, отвъд творенето на лирика и проза?
С какво ли не, непрестанно тече творчески процес. Професионално с графичен и уеб дизайн, работя с доста чужди клиенти по създаването и поддържането на брандовете им, също и с български такива.
Как преминава един твой ден?
Обикновено доста динамично, придружено с дълъг списък от задачи за изпълнение, креативна работа и комуникация с безкрайно различни един от друг хора. Умея да приоритизирам и се старая да намирам време за всичко, от което имам нужда.
Къде намираш любовта?
Навсякъде, тя не е просто емоция, а философия, която прониква в ъглите ни и ни наставлява как да бъдем по-добри, по-смирени и по-разбирателни един към друг и към себе си.
Нощем сънувам, че все още
съм твоето място за оставане,
че е твърде рано да те напусна.
Има само още няколко часа
преди да се вдигне меката нощница на зората.
Чуй бърборенето на дъжда –
целувките ни се стичат
по замъглените прозорци.
От „Бривидо“ 2024г., Александрина Валенти
www.brivido.eu
А смисълът?
В добрината, на която сме способни.
Пожелай ни нещо…
Пожелавам сред целия уличен шум да бъдете артистите на градския пейзаж, които продължават да откриват и отразяват смисъла зад лицата на този бетонен лабиринт.
Фотограф: Георги Алексиев
