Аменун Женева: Когато човек притежава знание и опит, може да остави душата да лети.

Аменун Женева, или харизматичната художничка Яна – винаги ме е вълнувала с пламенната си и богата същност. Тя е от онези хора, които видиш ли, чуеш ли, пуснеш ли ги в себе си, веднага намират място в сърцето ти. Запознах се с нея буквално като дете и много ми се искаше поне малко да приличам на нея – все пак бях едва на 15 години, а тя беше артистичната и красива кака. По-късно, когато се преместих в София, я виждах случайно в града, уловена някъде сред хилядите му неонови усмивки, виждах я и да рисува терасата на апартамент, махайки ми дружески, виждала съм я и в спомените си, когато сме си писали за изкуство.

Видях я, и когато любимата Силвия Петкова ми напомни, че последната изложба на Яна е велика и ще е разкошно да си поговорим повече. А сега, надявам се да я видите и вие, да я прочетете търпеливо и да уловите всеки нюанс от нейната палитра…палитрата на нейната Душа.

Здравей, Яна! Искаме да направим това интервю от много време, защото ти си наш любим артист. Къде те намираме?
Здравей, благодаря! Точно в момента съм с прекрасното бъдеще. Имам уроци с децата, които скоро им предстоят изпити. Та точно сега съм вкъщи, заобиколена от мислещи и емоционални млади хора, много цветя и животни.

Как изкуството те припозна и разбра, че е твоя мисия?
Трябва да призная, че никога не ме е бивало в аналитично-рационалните науки. Още като дете бях съзерцателна и наблюдаваща, много затворена и не чак толкова комуникативна, допринасяше и това, че бях пълничко дете, и както знаем, колко жестоки могат да бъдат децата.
Смятам, че тогава започна да се сформира чрез сънищата ми и тази страст към образа. В комбинация с музика и много, много учене, достигнах до онзи свободолюбив момент, чрез когото мога да нарека, изкуството в моя живот – мисия. Когато човек притежава знание и опит, може да остави душата да лети. Като карането на колело или парапланер, усетиш ли сигурността и започваш да се наслаждаваш. Виж – в друг план бих отговорила на въпроса ти….Когато видях първия купувач как се влюбва в моя картина!

Кой е първият ти детски спомен, свързан с рисуването?
Нямам ясен такъв, от дете много сънувам и всичко превъплъщавам в картини. Споменът, който продължава и до ден днешен е, че искам да ЗНАМ КАК, за да съм свободна да правя всичко това, което правя! Та, просто знам, че това е моето средство, с което мога да покажа светоусещането, което имам. А всичко, свързано с материята, е средство, с което си служа.

Какво обичаш да рисуваш?
Души! Обичам да рисувам Души, ама от онези истинските, оголените, озъбените, грозните в красотата си…затова рисувам предимно жени. Теб кога ще те рисувам ?
Аз рисувам това, което сънувам, или ме вълнува, и тъй като душата ми не е константа, варирам през годините в много различни теми и стилове, но ако мога да обобщя
КРАСИВО – това, от което всеки има нужда, това рисувам!

Разкажи ни малко повече за последната си изложба…
Последният ми проект КЛИШЕ, май ще се превърне в най-емоционално превъплътения и реализиран такъв. Най-хубавото е, че намерих приятел – Христо! Още по-богата съм след този проект.
КЛИШЕ беше изложба, съвместна с Христо Кирилов- скулптор на дърво.
Интерпретациите върху картините на Алфонс Муха, Егон Шиле и Густав Климт, това бяха моите картини, съчетани с изключителното изкуство на Христо. Да разбиеш клишето с клише. Тази изложба аз я оприличих на скъп, хубав парфюм, само че на всяка кожа мирише по различен начин. Умението да видиш отвъд повтаряемостта е изключително. Да преоткриваш и преоткриваш, докато не разбереш, че всичко е и е било и ще бъде едно и също, ти си този който се променя, пораства, премодулира. За това никога не се спирайте да целунете, прегърнете, влюбите.
КЛИШЕ

Каква техника използва при създаването на картините?
Обичам да рисувам с маслени бои, въпреки че последната година предимно съм се гмурнала в туш, акварел, молив. Със сигурност най-големите експерименти и четене, учене е с маслото.
Различни вдъхновения, ме карат да задълбая в различна посока. Когато майка ми почина, започнах да сънувам, всяка вечер, небеса и облаци. До този момент никога не бях навлизала в тази тематика, но това беше и причината близо пет години да изуча всичките видове облаци, колумбоси, сируси…След което изчетох техническите параметри на Да Винчи и Рембранд за създаване на многопластови облаци. Палитрата на Айвазовски и така – започнах да създавам и да експериментирам с моите облаци. Грундовете и лаковете, както и голяма част от боите, си правя сама по ренесансова техника. В последно време се занимавам с различните злата и много ми е приятно да ги имплантирам в картините. Смятам, че рисуването е изключително необятно и има много да се учи, непрекъснато. А знанието е най-голямата свобода, така че не си го спестявам

Кои са твоите вдъхновители и твоите вдъхновения?
Животът! Хайде, пак да си послужа с Клише. Но да – колкото и тривиално да звучи…е факт.
Много възможности, изпитания, предизвикателства и то най вече със самия-себе си, страшно търкаляне, пиене, пушене, блъскане и възкресение, секс, музика, две очи срещнати, допрени устни, запалили слънчевия сплит, после пак бос по горещ пясък… и всеки ден ново, но не онова новото, просто ти си нов. И В ДЪХ/ДУХ НОВен!

Твоят брат е мой скъп приятел и зная, че и той рисува – изкуството предава ли се по кръвна линия в рода ви?
Виж, за мен това да се занимаваш с изкуство и неминуемо свързано с интелекта, а това е ген – да! Разбира се. не съм крайна в това си разбиране, всяко нещо има своето изключение. Но ако говорим за талант, той винаги се появява изискващ да си хванат за ръка с една къртовска работа и всеотдайност, две дами, които ревностно искат цялото ти време и внимание. Това е изкуството – „кучка“, която те желае само за себе си, за това ти е нужен интелект!
В нашия род има много артисти, художници са Коко Георгиев-един от създателите на ДЪГА и Вера Лукова-изключителен български художник от миналият век.

Как съчетаваш рисуването и призванието да бъдеш майка?
Това да имам дете е най-хубавото в живота ми. Бури е мой много добър приятел и наистина разбирам и виждам резултата от това да си „първите седем“ с детето си. Има моменти, в които наистина е по-трудно, но дали си с дете или не, животът е така устроен. Така, че съчетанието ни е разкошно. Когато подходиш с любов към всяко ново, всичко е наред!

Твоето дете рисува ли?
Да, разбира се! Баща му също е художник, един от най добрите графични дизайнери-Стефан Чинов. Струва ми се неминуемо, след като е заобграден с толкова много боички, четки и т.н.

Разкажи ни как преминава един твой ден…
Душ, Кафе, цигара-така се възкръсва всеки ден, цветята, кучето, оправям къщата, закуска, детето се събужда, игра, четем, пазар, разходка…рисувам, готвя, оправям, приятели/любимите ми/, кучето, цветята, приказка, детето заспива, а аз рисувам…после сънувам /любимото ми/.
Но дни има всякакви…

Градски човек ли си или по-скоро човек на природата?
Обожавам да съм сред природата и да ходя боса и да мирише на билки, да слушам море, река…! Но аз съм, категорично градски човек, пето поколение софиянка, това е моето място! Много обичам града! Не само София, по принцип обичам да се разхождам, да се губя в нови градове, да се запознавам с хора, да откривам малки кафенета, където просто сядам с цигара и кафе или вино, и ето така…тишината на шума ме успокоява!

Кои са любимите ти места в града?
София, любима моя! Ех, този Кристал! Борисовата градина около лилиите, Шишман-заради уюта, Оборище-кестените, Седмочисленици- ра баба ми, разбира се Билкова ул.Шипка-Докторска… Но най най-любимото ми място е там, където са моите приятели!
Какво да очакваме от теб през идните месеци?
Имам няколко проекта в главата си, но самата аз не зная на къде ще ме отнесе сърцето. Успоредно правя много неща. Обещавам, че, като съм готова, ще разберете

Как искаш да прекараш лятото?
Ако трябва да говорим как искам да го изкарам – в къща на брега на морето, която в диапазон тридесет километра, минимум, без никакви хора, с детето ми и кучето ми и материали за писане и рисуване.
А как ще изкарам е съвсем друг въпрос.

Пожелай ни нещо, както и на всеки, който чете това интервю…
Пожелавам, да не робувате на общоналожените норми, да си позволявате по-често да се смеете и плачете. Пожелавам да оценявате всяко мъничко нещо, което е около вас, пазете приятелите си и се грижете за родителите си. Не се страхувайте да обичате и да се разочаровате. И най-важното – когато чувствате, не мислете, и когато мислите, не чувствайте.
Сърцето за меч – умът за щит!
Бъдете здрави!

Фотограф: Божидар Стоичков