Те са млади, различни и талантливи. Днес ви представяме AmRose, или Сирма и Рости, които се срещат в изкуството…
Здравейте, бихте ли ни се представили…
Може би чисто и просто за нас сме си Сирма и Рости.
Къде ви намираме в момента?
В София, в една пълна с багажи, от събирани животи в други домове, стая.
Как се роди идеята за AmRose?
То всичко беше отзад напред. Първо започнахме да правим музика заедно, после цял албум, и някъде там осъзнахме, че сме нещо като група, ама не съвсем, защото сме си само двамата. Затова и си се наричаме музикално дуо. Струва ни се най-подходящо.
Разкажете ни малко повече за дебютния си албум „Самотните хора“…
Започнахме да пишем песните през едно топло лято на 2018 година в морската градина във Варна. Тогава все още нямахме идея, че ще се роди цял албум, но постепенно се раждаха нови и нови песни. В един момент знаехме, че това е голям проект за нас и трябва да го довършим. Решихме да си направим домашно студио и така записахме целия албум вкъщи, като това ни даде много голяма свобода да експериментираме. Благодарни сме, че се случи по този начин, защото крайният резултат се превърна в нещо много лично за нас. Надяваме се хората да чувстват това, което сме чувствали и ние, когато сме създавали песните, и да се превърне в личен и за тях. Този албум е за всеки един човек, който понякога се чувства самотен и има нужда да бъде споделен в самотата си. Темата за самотния човек е нещо, което ни преследваше чрез тези песни. В началото не знаехме, че ще бъде за това, но когато всички песни бяха готови, беше ясно. Всяка една по някакъв начин разказваше за самотата, за отделните хора, които са сами и търсят друго човешко същество… Затова си казахме: „Самотните Хора”, за хората като цяло. Всеки е сам понякога. Та, това се оказа тема, която доста ни вълнува като артисти.
Кога и как се запознахте?
Запознахме се в една гримьорна на НАТФИЗ почти една година преди да бъдем заедно в един клас там.
Как музиката ви срещна?
Тук ще се наложи да отговорим поотделно.
Сирма: След като завърших гимназия, така се случиха нещата, че се озовах в Италия за почти една година. В апартамента, в който живеех, имаше китара и тъй като имах доста самотни дни, някакси това беше единственото нещо, което ме привлече. После семейството ми подари китара за Коледа и лека-полека се мъчих да свиря, защото доста ми харесваше. После в НАТФИЗ попаднах на много музикален клас, който определено разпали любопитството ми още повече. Много хора свирят, пеят, вече има няколко човека, които създават собствена музика също. И така… Купих си и лира, после и укулеле, почнах да пея постепенно, ходих и на уроци по класическо пеене, които доста ми помогнаха. Като цяло музиката се превърна в част от живота ми, въпреки че има много накъде да ходя още.
Ростислав: Когато бях малък, гледах един цигулар и ми направи много силно впечатление с каква наслада и лекота свиреше. Казах на нашите, че искам като него, и те ме записаха на уроци, но след няколко години се отказах, защото не бях достатъчно постоянен и нямаше смисъл да продължавам. На 16 започнах да свиря на китара и да се уча сам (беше трудно и бавно). И после съвсем естествено започнах да пиша песни, без да съм го планирал, в миговете на самота текстовете и музиката озвучаваха чувствата ми и ми действаха успокояващо. Пишех най-вече за себе си, но сякаш тези неща резонираха и в другите хора, и реших да не спирам да го правя.
Знаем, че любим наш артист е създал корицата на албума ви, а именно талантливата ТОЧКА. Разкажете ни повече как се случиха нещата…
Честно да ви кажем, беше някаква интуиция, въпреки че харесваме работата ѝ много отдавна. Следим я в платформите и често обсъждаме нещата, които качва. Наистина са вдъхновяващи! Но някак в ситуацията отново нещата се случваха без много мислене. Трябва ни корица, искаме илюстрация, кой да бъде, нека бъде ТОЧКА, защото наистина рисува уникални илюстрации. Смятахме, че стилът ѝ много ще подхожда на нашият свят. И в крайна сметка се получи нещо, което наистина е от нашия свят.
Сами ли пишете музиката и текстовете?
Пишем всичко сами. Текстовете са по наши лични истории, които са ни вдъхновили или са задействали нещо в нас. Има и едни три песни в албума, които са вдъхновени от литературни творби, в които сме се припознали силно, но ще оставим на слушателя да разбере кои са те.
Кои са творците, от които се учите?
Опитваме се да се учим от творци, които предлагат алтернативи. Такива, които са себе си и правят различни неща, но на актуални теми.
Ако трябва да споменем имена, те биха били: Tamino, Alice Phoebe Lou, Radiohead, Pomme и други.
С какво се занимавате освен с музика?
Занимаваме се с театър и кино. Организираме и помагаме на проекти, които помагат на млади артисти да продължават да творят в България.
Как преминава един ваш ден?
Дните ни преминават в правене на смутита, йога, четене, свирене на различни инструменти. Напоследък работим по разнообразни проекти. Когато имаме повече свободно време, се разхождаме на чист въздух.
Какво да очакваме от вас през идните месеци?
Идните месеци ще имаме няколко концерта. Първият ще бъде на 29 септември в контейнера на VOX POPULI.
Също така работим по един интересен проект за танцов филм, на който правим музиката.
Надяваме се скоро да започнем работа по идеята ни за EP, която чака да имаме малко повече свободно време.
