Днес ви представяме едно изключително талантливо момиче, което си мечтае да достигне „звездите“. От България до Ню Йорк, тя вярва, че с упорит труд всичко е постижимо. Въпреки че е била на снимачната площадка с известни имена като Мерил Стрийп, Стив Мартин, Селена Гомез, както и с изпълнители като Мери Джей Блайдж и Крис Браун, тя не се главозамайва, а продължава да се стреми към своите цели. Мечтае да участва във филм на Кристофър Нолан и определено нищо не може да я спре. А тази година очакваме и първия ѝ пълнометражен филм „Once A Week For Lifetime“. Кой знае, може би тя е новата надежда на България? Тя е Андрея Йорданова и за какво мечтае и какво ѝ предстои, прочетете в интервюто ни.
Здравей, Андрея, кога за първи път разбра, че искаш да станеш актриса?
Преди да започна да се занимавам с актьорско майсторство, като бях малка, исках да бъда ветеринар. Мисля, че приятелките ми искаха същото и всички имахме едно желание. Не мисля, че това издържа дълго. Помня, че след лятото на втори клас една от най-добрите ми приятелки се беше снимала във филм и това отключи нещо моментално в съзнанието ми. От този момент и за една секунда не съм се запитала повторно дали искам да съм актриса, или не. Отговорът ми от този момент нататък винаги е бил „да“.
Как започна твоят път към актьорството?
Започнах да посещавам първата си актьорска школа още същата есен. Още след първия клас бях сигурна, че това е нещото за мен. Изпълваше ме със страх, но и това ми харесваше, защото от този момент насам знаех, че няма да има друго нещо, което да искам да правя.
Каква беше твоята първа реакция, когато беше приета в „Lee Strasberg Theater and Film Institute“ в Ню Йорк, знаейки, че това е твоето мечтано училище?
„Лий Страсбърг“ е една мечта, която имах откакто бях на 16 г. Помня, че бях влязла в една книжарница безцелно и изведнъж попаднах на книгата на самия Лий Страсбър – „Мечта за страст“. Заинтригувах се, купих я и започнах да чета. Така нареченият „Метод“ беше точно това, което аз опитвах да определя до този момент. Това беше стилът на играене, който за мен носи най-голяма достоверност. След като бях приета, не мисля, че можех да осъзная какво ми предстои, нито можех да реагирам по много адекватен начин, тъй като това беше толкова голямо и недостижимо за мен желание. Само знаех, че съм готова, и нямах търпение да замина.
Какви предизвикателства срещна твоят актьорски път в Ню Йорк и как се справяш с тях?
Мисля, че един от по-големите проблеми, който може да се нарече и пречка за чуждестранните актьори в Америка, е акцентът. В повечето случаи, ако не можеш да се справиш с друг американски акцент, изискват да можеш да говориш с неутрален американски акцент. Бих казала, че моят е доста близо до неутралният, тъй като съм взимала уроци. Но смятам, че това е едно и от нещата, което със сигурност ми е попречило да взема роля.
Кои са най-важните съвети, които си получила по време на обучението си в „Lee Strasberg Theater“?
Това училище промени вижданията ми за много неща в актьорския свят и живота, и то по положителен начин. „Методът“, за жалост, има много погрешно схващане от хората. Казано накратко, той дава средства да се използва комбинация от нашето въображение, както и житейски опит, за да представим истината на героя, който играем.
Мисконцепцията е това, че повечето хора, които чуят за „Методът“, веднага си представят как влизат в образ и започват да „живеят“ като героя, който играят. Стават развалина, обсебват се и т.н. Нищо от това, което научих, не ни насърчава да правим компромис с психичното ни здраве, за да въплътим роля. Преподавателите, от които се учих, са едни от най-страхотните и добри актьори, а и учители. Хора, които са били в индустрията много години. Със сигурност един от най-важните съвети, които съм получавала, е „да съм тук и сега, докато играя“. Действието винаги се случва в момента, точно като в живота. Това постоянно напомняне те кара да го усъвършенстваш, което е важно не само за сцената, но и за живота. Моята любима преподавателка Лола Коен постоянно ни караше да правим упражнения, един по един, пред целия клас. Задачи, които са сложни, особено като има 16 други души, втренчени в теб. Първите 3 месеца със сигурност бяха много сложни за мен. Започвах да треперя вътрешно, като знаех, че идва отново този момент, в който ще трябва да изляза пред целия клас и да правя странни неща. Това е нещото, което ме подобри като актриса. Мога да кажа, че след първия семестър на мен вече не ми пукаше, излизах и правих упражненията доста уверено.
Какво е най-вълнуващото изживяване, което си имала като актриса до момента?
Твърде много са. Бях поканена на подиума на „New York Fashion Week“ за страхотните дизайни на „Celeste Victoria“. Това със сигурност беше нещо, което не съм очаквала да направя. Наскоро снимах музикален клип с Крис Браун. Кастингите продължиха около 2-3 седмици, за да се намерят правилните хора. В началото, докато не те изберат и не подпишеш договор, обаче не знаеш кой е изпълнителят.
Като ми казаха, че съм избрана, аз даже мислех да откажа. Не за друго, ами защото напоследък снимах много музикални клипове, а те ангажират целия ден. Накрая потвърдих и като разбрах с кого ще работя, останах без думи. Аз израснах, слушайки неговата музика и със сигурност беше доста вълнуващо да се запозная с него. Мога да споделя, че беше доста мил и забавен. Много са вълнуващите изживявания, особено когато правиш неща, които никога не си мислил, че ще правиш, или, когато се срещнеш с хората, на които се възхищаваш.
Можеш ли да споделиш кои са най-големите трудности, с които си се сблъсквала в своя
път в Америка, и как си се справила с тях? Трудно ли е да си един
талант в море от таланти?
Една от най-големите трудности като чуждестранен актьор в Америка със сигурност е
намирането на агент, който ти е необходим, ако искаш да можеш да достигаш до по-големите кастинги. Не е невъзможно, но определено е по-трудно. Това не значи, че без агент не можеш да работиш, разбира се. Тук има толкова много кастинг платформи, които се трупат с проекти всеки ден. В тях можеш съвсем свободно да кандидатстваш. И, да, тук е Меката на актьорството и е препълнено с актьори, особено в Лос Анджелис, където живея сега. В същото време обаче има толкова много работа и стига да не се отказваш, да вярваш в себе си и да продължаваш да работиш над изкуството, тогава възможностите са предостатъчни. Както се казва: „Ако има желание, има и начин“.
Каква е твоята перспектива относно ежедневието на снимките и кастингите в Ню Йорк и какви са твоите стратегии за успешно преодоляване на това предизвикателство?
По отношение на кастингите, както в Ню Йорк, така и в Лос Анджелис, има стотици на ден. Разбира се, не получаваш всяка роля, за която пращаш селфтейп, но шансът да получиш call back за поне един от проектите, за които си кандидатствал, не е малък. Освен с актьорство, аз се занимавам и с моделство, което мога да кажа, че има в изобилие тук. Особено в ЛА има много музикални клипове и реклами, които се снимат. Не бих казала, че имам някаква стратегия. Кандидатствам за проекти, които биха ми доставили удоволствие да снимам. За щастие, харесвам много неща. Както повечето хора в тази сфера знаят, първата стъпка е
кандидатстването за проект – изпращане на снимки и showreels. Това, което бих препоръчала, е добавяне на ваше видео, в което се представяте и казвате малко за себе си. По този начин кастинг режисьорът ще може да види малко от вашата самоличност. Никога не знаете, може и да ги очаровате. Относно снимачния процес тук, ако го сравня с този в България, бих казала, че е по-лежерен и не толкова припрян. Както споменах, била съм на снимачна площадка с велики актьори като Мерил Стрийп, Стив Мартин, Селена Гомез и изпълнители като Мери Джей Блайдж и Крис Браун. Всичко беше много спокойно, можеш да си говориш с тях, те си говорят с теб, и никой не те спира. Хората от екипа, както и актьорите отделят време да свършат работата си, наслаждавайки се на нея. Това, което ми прави впечатление, е, че наистина харесват това, което правят, и не чакат с нетърпение да се приберат у дома.
Кои са някои от най-големите успехи, които си постигнала като актриса до момента?
Ако трябва да съм честна, аз гледам на всички възможности, които приемам, като успех. Фактът, че правя това, което обичам, ме изпълва отвътре.
Преди няколко месеца снимах първия си пълнометражен филм, който се казва „Once A Week For Lifetime“ и би трябвало да излезе до края на годината. В него участват актьори като John Fiore („The Sopranos“, „CODA“), Al Sapienza („Suits“, „House Of Cards“, „NCIS“), George Zouvelos („Bull“, „Instinct“), който е и режисьор на филма. За мен беше чест и удоволствие да бъда част от този проект, редом с всички тези страхотни и успешни актьори. Тъй като бях работила по друг проект с George Zouvelos, той ми се обади да ме попита дали бих искала да участвам в новия му филм. След като ми прати сценарий и се запознах с екипа, веднага му дадох отговор. Филмът ще има своята премиера в „TCL Chinese Theater“ и нямам търпение да видя какво сме сътворили. Последните няколко месеца снимах няколко късометражни филма. Такива, които отгръщат много дълбоки житейски теми. Два от тях са: „The Water“, режисиран от Emmet Luciano, а другият: „Not In This World“, режисиран от Dip Patel. Toва са типовете филми, по които обичам да работя. Дълбоки, в които хората могат да се припознаят.
Какво искаш да постигнеш в бъдеще?
Още от малка се стремя към „звездите“. Колкото и невъзможно да изглежда нещо, с желание и отдаденост всичко се постига. Не обичам да споделям целите си, но един от режисьорите, на когото се възхищавам, е Кристофър Нолан. Мисля, че той е гений и мозъкът му работи на друго ниво. С голямо удоволствие бих участвала в негов филм.
Както споменах, обичам да правя филми, които са истински и с посока.
Автор: Мариана Станчева-Славчева
Снимки: Личен архив
