Семейна история, превърната в бранд за книги
Историята на Анелия Тавитян е пъстър път, в който нишката винаги е била свързана с красотата, дизайна и създаването на стойност. Първо тя създава бранда за дамски дрехи Alenia и става позната като „момичето с романтичните рокли“. Следва бутикът „Дрешника“ в Капана, Пловдив – място за мода и идеи, откъдето се ражда и конкурсът „Моден капан“. Всички тези опитности са стъпки, които подготвят появата на нейния най-смислен проект – Anegami Bookish Boutique, семеен бранд за устойчиви аксесоари за книги и ученици, който вече печели признание и в Европа.
Как от модния подиум стигна до света на книгите?
Всъщност именно книгите ме доведоха до модата. С тях пораснах и благодарение на тях си позволих да мечтая мащабно. Трудните неща никога не съм възприемала като досадни – напротив, бяха ми любопитни и интересни. Точно както в книгите, един герой преминава през трудности и метаморфоза, за да натрупа нови умения. Те ме научиха, че всяка история – независимо дали е за човек, събитие или за създаването на бранд – има увод, изложение и заключение… и след това започва нова глава 😉
Моят път в модата започна с бранда ми за дамски дрехи Alenia, когато бях позната като „момичето с романтичните рокли“. Това беше първата ми голяма школа в дизайна и работата с клиенти. Времето там ме научи да изразявам емоция чрез дрехите – умение, което днес пренасям и в аксесоарите за книги.
Участвала си в конкурса „Моден капан“ и си правила колекция за Ирена Милянкова. Как този опит повлия на бранда ти?
Не само участвах – аз го организирах. Идеята дойде от моя бутик „Дрешника“ в Капана, Пловдив, който тогава беше средище за млади дизайнери и модни идеи. Оттам се роди и „Моден капан“ – като игра на думи, но и като истински творчески капан за таланти.
Това беше великолепно предизвикателство, което ми доказа, че всяка дейност може да бъде изкуство, стига да обръщаме внимание на детайлите. Организацията на „Модния капан“ беше детайл в детайла, отвъд чисто организационните отговорности и препятствия. И за да подчертаем артистичния дух, вместо традиционни манекени, колекциите бяха представени от балерини, които дефилираха по подиума – с движение, лекота и ново усещане за мода.
Относно колекцията – винаги е огромно вдъхновение, когато създаваш нещо и работиш с човек, на когото се възхищаваш. В случая бях вдъхновена от една силна жена и майка, каквато е Ирена Милянкова, и това придаде на проекта допълнителна стойност и смисъл.
Какво те вдъхнови да създадеш Anegami Bookish Boutique?
Идеята за Anegami се роди като общ проект между мен и съпруга ми по време на ковид, когато бяхме разделени – аз в България, а той в Америка, без възможност да се върне. Всеки ден споделяхме по телефона идеи, а аз ги превръщах в реалност със шевната машина.
Израснала съм сред шевните машини и семейния бизнес на родителите ми, но още тогава реших, че искам да тръгна по свой път. Времето с Alenia, „Дрешника“ и „Моден капан“ беше моето учене и експериментиране в модата. С Anegami вече усетих, че всичко се събира в едно – опитът, любовта към детайла и желанието да създавам нещо значимо.
Името Anegami – каква е неговата история?
Докато експериментирахме с форми и материи, работех много със сгъвания и необичайни геометрични структури. Един ден съпругът ми влезе в ателието и с усмивка попита: „Какво правиш? Аnegami?“ – игра на думи между Анелия и оригами. Така името остана с нас и стана символ на общия ни проект.
Как избираш десените и материите за аксесоарите?
С намерение. За мен е важно не само да са красиви, а и природосъобразни, ежедневни и практични. Избягвам пластмасата, защото вярвам, че децата трябва да растат с продукти, които пазят природата и им показват, че устойчивото може да бъде и красиво. Вниманието към детайлите, особено към качеството на изработка, е задължително. Изборът на десени отнема време – всеки носи символика. Имам десен с риби кои – в азиатската култура те олицетворяват късмет, издръжливост и благополучие. Легендата разказва как кои плуват срещу течението и на устието на реката се превръщат в дракони. Някои десени са по-буквални, но винаги искам да носят енергия и символика – елемент, който да придава радост дори на най-обикновеното ниво.
В колекцията ти има и папки за ученици – какво те мотивира да създадеш продукт именно за училище и какво искаш да дадеш на децата чрез него?
Животът е истинско чудо, а децата са най-голямото му проявление. Ако бъдат стимулирани по правилния за тях начин, тяхното безкрайно въображение е началото на ново бъдеще. Колкото и клиширано да звучи – това е факт. Всичко около нас е плод на идеи. С Anegami се стараем да помогнем тези идеи да се съхраняват и развиват по най-разнообразния, цветен и интересен начин. Често виждам как децата не винаги обичат учебниците си, но папките си галят с обич – като към домашен любимец 🙂
За кого е Anegami? Кой е твоят клиент и как би описала аудиторията, която се влюбва в твоите продукти?
С времето постоянно разнообразяваме и надграждаме артикулите. Всяка част искам да бъде изпипана лично от мен. Това отнема време, но така Anegami може да носи радост на все повече хора – ученици, студенти, родители, читатели и любители на красивото и устойчивото.
Радвам се, че Anegami вече излезе извън границите на България. Вече две години участваме в най-престижното книжно събитие в Европа – Salone del Libro в Торино. До края на годината планираме участие в още няколко държави, така че Anegami ще бъде представен в Румъния, Хърватия и отново в Италия. Мечтата ми е постепенно Anegami да се превърне в европейски семеен бранд, който да върви редом с децата и книгите им, и да носи усещане за радост и грижа.
Правиш ли персонални поръчки – и какво е усещането да превърнеш нечия лична идея в реален аксесоар?
Имаше период, когато работех по модни линии по поръчка. Научих много от това – отговорността беше огромна, стресът – още повече, но удовлетворението също. Днес обаче работя само върху Anegami – нашия семеен проект и нашата визия. От идеята до реализацията – всяка стъпка изисква енергия и емоция, които пазим и влагаме в бранда. Създаваме това, което докосва окото и душата ни, и вярваме, че именно така стига и до сърцата на хората.
Виждаш ли паралел между „обличането“ на модели и „обличането“ на книги?
Да, определено. И в двата случая става дума за грижа, за изразяване на стил и за даване на нова роля и живот – било на човек, било на книга.
Какво четеш в момента – и влиза ли това четиво в дизайните ти?
В момента чета „Моят живот в красота“ (The Company I Keep: My Life in Beauty) на Леонард Лаудър — вдъхновяваща история за това как една семейна фирма се превръща в световен бранд. Много ме докосва начинът, по който той говори за силата на семейството – за доверието, отдадеността и подкрепата, които стоят зад всяко голямо постижение. Една от мислите му, която запомних, е: „Когато семейството е заедно в една цел, бизнесът има душа.“
Точно така виждам и Anegami – като наш семеен проект, в който любовта, идеите и усилията ни със съпруга ми се преплитат. Неслучайно Estée Lauder започва като малка семейна инициатива и се превръща в глобален символ на красота. Вярвам, че и Anegami следва свой собствен път – от домашното ателие до международните книжни сцени. За мен това не е просто бранд – то е нашата семейна история, превърната в мост към света на книгите.
Автор: Мариана Станчева
Снимки: Личен архив
