На 26 март от 18 часа в столичната галерия “Нюанс” ще се състои официалното откриване на изложбата “Ангели и демони” на популярния скулптор Георги Георгиев – Джако. Българският творец е много по-познат по света, отколкото у нас. Достатъчно е да знаете, че на входа на един от най-големите скулптурни паркове в Китай се намира неговата композиция “Сливане с природата“, а друга негова скулптура се намира в близост до манастира Шаолин.
Повече от десет негови творби са украсили паркове в Китай през последните години, но въпреки това той продължава да твори в България. От 26 март до 13 април 2025 г. можете да се докоснете до неговия поетичен свят в новата му изложба “Ангели и демони” в галерия “Нюанс”.
Ангели и демони зад рамото
Георги казва, че творбите му са на границата между скулптурата и поезията, а в последната му изложба са и на границата между световете, между божественото и демоничното.
“Работейки в ателието, общувайки с моите скулптури, с моите ангели, винаги съм усещал, че дори и да не ги виждам, демоните също са някъде там, зад рамото ми. Гледат, чакат – може би момент на слабост? Да дойде и техният ред… Това чувство вероятно не е само мое,” разказва Георги за вдъхновението си.
Той вярва, че няма само добро или само лошо, а са винаги смесени. “Само от нас зависи какво ще се получи. Ние забъркваме боите всеки ден, всеки момент с всяко решение, което взимаме. Трудно е, защото Доброто е отживелица, старомодно дори. Другото е на мода. Ако не е лесно, не си заслужава. Преди години Хенри Мур беше казал, че изкуството е контрапункт на злото. Няма нужда да знаеш как, няма нужда да знаеш къде и защо – просто трябва да правиш своето малко нещо. Ако с моите скулптури успея да отговоря на някои въпроси, значи си струва. Вярвам, че любовта към доброто ще спаси света”.
До Китай и обратно
Повечето от мащабните проекти на Георги Георгиев – Джако са реализирани в Китай. Над 10 негови монументални творби се намират в страната. Те са направени по време на международни симпозиуми, в които участва след тежка селекция сред близо 4000 кандидати.
“Китай ми даде мащабите, които България не успя, а такива са необходими, за да те оценят като творец. Много съм благодарен за това, което ми се случи там, научих много и най-вече добих увереност. Сега фокусът ми е насочен към България, защото гладът за изкуство тепърва се заражда и у нас и публиката като че ли вече е готова за по-сериозното изкуство,” споделя той.
Застинало изкуство, пълно с движение
Стилът на Георги Георгиев – Джако е много характерен. В скулптурите му от камък, дърво и метал има много движение и лекота. Много от тях съдържат символи, които побират цели философски разкази.
Любовта му към изкуството се заражда от уроците по рисуване в първи клас. А след като малко по-късно прочита биографията на Микеланджело („Страдание и възторг“ на Ървинг Стоун), не може да си представи да се занимава с друго. “Всеки, прочел тази книга, би искал да стане скулптор. Така скуплтурата стана моя живот,” казва Георги.
След завършване на академията за известно време се насочва към натурата и постепенно оформя собствения си стил.
“Човек трябва да узрее за този преход. За мен този повратен момент настъпи в една безсънна нощ, когато гонех последните срокове, за да участвам в един конкурс за монумент в чест на спасяването на българските евреи. Тогава просто оставих ръцете си да работят, а аз ги слушах. Така осъзнах и силата на абстрактното. И от тогава то е част от моите скулптури,” споделя той.
Голямата мечта
Голямата мечта на Георги Георгиев е да направи монумент, посветен на единството между хора и религии и на утопичния световен мир.
Освен самата скулптура, според него е важна и локацията: “Иска ми се това да се реализира на сакрален терен, на границата между човека и Бога, и да въвлека много хора, защото за да постигнем такава мечта, трябва да сме заедно. Бих искал да привлека широка аудитория, която да насочи фокуса върху проблемите, защото явно не се учим от миналото и грешките си. Надявам се проектът ми да добие мащабни размери и да получи обществена подкрепа, защото за пръв път правя подобно нещо и дълбоко вярвам в него. Вярвам, че мога да докосна хората и всички заедно да покажем, че единството между хора и религии е пътят към мира, защото на първо място сме Хора.”
