Ние подкрепяме красивото, възхищаваме се на силните души, които умеят да надскочат себе си и да погледнат в очите на другия, да усетят болката му и да помогнат. Днес те срещаме с двама млади и уверени в смисъла на живота хора – Анжела Недялкова и Орлин Денков. Те са с коренно различни поприща, но ги обединява идеята да бъдеш „Добротворител“. Тяхната мисия ни докосна и смятаме, че е необходимо да разбереш за нея, за да повярваш в силата на безусловното добро, което дава и никога не иска нищо в замяна…
Здравейте! Представете другия с най-ценните му качества…
Анжела: Рядко срещана /вече/ доброта, инициативност, мотивация, лекота в общуването и липса на така натоварващото мрънкане, което се е загнездило като паразит в повечето хора. Наистина съм щастлива да работя с Орлин. Благодарение на него тази инициатива се превръща в реалност!
Орлин: Тя е изключително талантлива, чаровна, позитивна, човек със силно изразена гражданска позиция и отношение към сериозните неща в живота. Харесва ми това, че е готова винаги да помогне и ѝ липсва всякаква суета.
Как се роди мисия „Добротворител“?
Анжела: След като бях поканена да участвам в един от многото формати, с които Орлин и читалището му се занимават, му споделих колко искам да се занимавам по-сериозно с благотворителни каузи и от това последваха още срещи, в които обсъждахме и доизчиствахме концепцията. Благодарение на неговата инициативност и организираност вече сме в етап на реализиране, тъй като аз си нямах никакво понятие как се случва всичко.
Орлин: В продължение на това, което Анжела каза, ще допълня, че по тази идея работим вече повече от година, за да може да изчистим цялата концепция и да структурираме модел, който наистина ще бъде работещ, да идентифицираме партньорите ни в неправителствения сектор, сред които Фондация „РеАрт“ и Фондация „Подарете книга“. Всичко тръгна от това, че и двамата имаме отношение към развитието и грижата за децата в неравностойно положение, и по-специално – децата без родители. Така, след много разговори и срещи, създадохме проекта „Мисия: Добротворител“.
Вие се срещате с деца в неравностойно положение, какво виждате в очите им?
Анжела: Лично аз не се срещам с много от тях, уви. Единствената институция за деца без родители, която посещавам, се намира в гр. Мездра. Нямам възможност да го правя често, тъй като завися от много фактори, но когато не съм там, поддържаме онлайн комуникация под формата на съобщения и видеоразговори. Ужасно мъчно ми е, защото основната липса, която наблюдавам, е именно на здрава среда и семейство, което само по себе си носи много усложнения и последствия в процеса им на израстване. Трудно изразяват емоциите си, комуникацията е по-сложна. Основната им нужда са приятелските връзки и възможността за развитие и перспектива. Именно над това искаме да се фокусираме с кампанията.
Орлин: Много интересен въпрос, и ти благодаря за него! Аз съм работил и продължавам да работя по различни инициативи, свързани с хората в неравностойно положение и децата. Това, което винаги ми е правило впечатление, е усещането за тъга в погледа им. Разбира се, това е нормално чувство за всеки един от нас, но в детските очи е много по силно. На по-късен етап то преминава в нещо друго, а именно – в чувство за малоценност, за това, че съдбата ги е направила второ качество хора, и провокира негативното у тях. По тази причина е необходимо да бъдем по-активни по отношение на грижата за децата в неравностойно положение и да обърнем внимание на тяхното личностно развитие, за да променим цялата картина, защото това е възможно.
Как виждате мястото на държавността в творенето на добро?
Анжела: Както всички знаем, в България имаме малко негативно мнение за държавността, всеки си има основанието за това, но от натрупания опит покрай този проект ми прави впечатление, че по някои въпроси е малко преувеличено. Самата аз не знаех какво да очаквам, стараех се да нямам предразсъдъци, и всъщност идеята ни бе топло посрещната с предложения за съдействие, което и получихме впоследствие. Смятам, че независимо от статуквото ни, всички сме хора и това са проблеми, които засягат всеки един от нас. Съвсем човешка ми се струва проявата на емпатия, съпричастност и загриженост, желание да допринесем за едно по-здраво общество, като будни граждани. Това е и сред основните цели на кампанията – да събуди ново гражданско съзнание. Да осъзнаем, че има проблеми, които не могат да се решат само от властта, а зависят и от нас самите. Пък и какво по-хубаво от това да помогнеш, да накараш някой да се усмихне или дори да се разплаче от щастие? Твърдо вярвам, че по такива въпроси не бива да има разделение, а напротив – всички трябва да действат задружно и обединено. Нещо, което сякаш малко липсва у нас и в други ситуации, макар че през последните години определено наблюдавам положителна промяна в нагласата на обществото по ред въпроси и се надявам да става само по-осезаема за в бъдеще.
Орлин: Аз бих продължил с това, че срещнахме подкрепа и разбиране от всяка една от институциите, с които проведохме срещи. Тук е мястото да спомена и благодаря на кмета на района ни – г-жа Ева Митова, за това, че първа прояви съпричастност към идеята ни. Такова разбиране срещнахме и от страна на председателя на Комисията по култура в Столичния общински съвет – г-жа Малина Едрева, както и от страна на Министерството на образованието и науката. За нас тази подкрепа е положителен знак, който показва, че навсякъде можеш да намериш съмишленици, когато идеята е свързана с нещо положително и градивно. Искам да благодаря и на теб и „Лицата на града“, че заставате зад нашата кауза и ставате част от семейството ни! Вярвам, че добрите хора са около нас – просто трябва да ги намериш и да ги свържеш, а и не трябва да забравяме все пак, че държавата сме самите ние!
Всеки от нас може да се включи и да помогне на дете в нужда, разкажете ни как точно би могло да се случи това…
Анжела: Тук отново ще спомена колко се радвам, че определено все повече хора се ангажират с този въпрос и вече има няколко работещи и изпитани платформи за доброволчески услуги. След като и ние стартираме успешно, ще влезем в ролята на посредници. Желаещите да се включат като доброволци ще могат да се свързват с нас през социалните мрежи и на специално организирани срещи на живо и по този начин ще могат да получат подробна информация относно стъпките, които трябва да предприемат за целта. Ще бъдат пренасочвани към съответните организации и институции. Нашата основна цел е да привлечем повече внимание върху този тип дейности и да подпомогнем и улесним допълнително самите процеси, за да избегнем демотивация у хората.
Орлин: Всеки човек, независимо от своята възраст, пол и социален статус, може да стане добротворител, като просто отдели част от свободното си време и посещава определени социални услуги или институции, и участва в развитието на децата под формата на общуване с тях и занимания. Ако например си учител, то би могъл да помагаш на децата при усвояване на учебния материал. Ако си част от артистичните среди, то би могъл да подкрепяш и развиваш техните творчески способности. Това са естествени за родителите дейности, но същите липсват при децата в неравностойно положение и ние искаме да запълним точно тази празнина.
Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате в благородното си начинание?
Анжела: Самата инициатива е едно от основните предизвикателства, особено когато човек няма предишен опит в такава посока. Постоянното напрежение, породено от въпроси, като: Дали ще го има търсения ефект. Какво ще стане, ако това претърпи тотален провал, и прочие – всичко това е един ежедневен стрес. Да не говорим и за необходимостта от всевъзможни гимнастики, за да се съчетава успешно работата по кампанията с всекидневните задължения.
Орлин: Мисля, че най-голямото предизвикателство е да променяш нагласи и стереотипи. Ще се върна към онова, което казах преди малко, а именно: за второто качество хора. Всички ние имаме различни съдби, и това, че един човек е прекарал детството си в институция или е отглеждан от един родител, не го прави по-лош от другите, а напротив. Хората, които са преминали през определени трудности, ценят повече малките неща, онези, които наистина имат смисъл и дават топлина.
Разкажете ни повече за това, което предстои?
Анжела: Това, което предстои, надяваме се, е след като кампанията влезе в действие, да има успех, респективно – да привлечем нови доброволци, които да влязат в този процес.
Много силно искаме и се надяваме да успеем да привлечем и потенциални работодатели, под формата на представители на по-големи фирми. Както споменах и по-рано, ще бъдат организирани специални срещи на живо, на които ще се обсъждат какви реални перспективи могат да бъдат осигурени на тези деца и по какъв начин да се случва това. Ще се набляга и на другата основна липса, която упоменах в началото – нуждата от реализиране на приятелски връзки с децата, които поне малко да компенсират липсата на семейна среда.
Орлин: Заедно с нашите партньори ще проведем обществена кампания, която включва и участието на национални медии, с фокус – стимулиране на доброволчеството. Всеки, който има желание да бъде добротворител, ще може да намери информация за възможностите и начините за участие в специално създадена страница във Фейсбук. Активният период на кампанията ще бъде през пролетните месеци на настоящата година, като паралелно с това сме планирали и провеждане на няколко отворени срещи със съмишленици. За нас тази инициатива е пилотна, фокусът е София, и се надявам да постигнем желаните резултати и продължим нейното развитие на национално ниво. Вярвам и пожелавам на всеки един човек, който иска да твори добро, да намери своето място и да бъде полезен, независимо от това дали ще работи с деца без родители, или ще се грижи за бездомни животни. Важното е да го прави!
Автор: Цветана Бонева
Снимки: Лора Топалова
