Има артисти, които носят в гласа си не само талант, но и дълбочина, любопитство към света и неподправена чувствителност. Антон Котас е от онези млади музиканти, които уверено вървят напред – с уважение към класиката, с поглед към бъдещето и с усещане за смисъл във всичко, което правят. Срещаме се с него в навечерието на празниците, за да си говорим за музика, Коледа, вдъхновения, уроци и пътя, който предстои.
Тони, как се появи Blue Christmas в репертоара ти? Имаш ли специална история с тази класика на Елвис Пресли, който знам, че обожаваш като артист?
Седях на 42-градусова жега на плажа в Испания, когато ми звънна телефонът. От Немския коледен базар ми предложиха да участвам в техния коледен албум. Трябваше да избера една песен и всичко да стане в светкавичен срок. Имайки предвид ролята на Елвис Пресли във формирането ми като артист и меломан, изборът ми беше лесен. От коледния му албум най-много харесвам Blue Christmas.
Какво е Коледа за теб?
Коледа е най-хубавият ден от годината. Харесвам го повече от рождения си ден, но не поради религиозни причини, а заради духа на свързаност, който е навсякъде – в автобуса, в медиите, в училище и най-вече вкъщи. Обожавам този ден.
И понеже музиката лекува, каква рецепта би ни „предписал“ срещу тъжна Коледа?
Най-добрата рецепта срещу тъжна Коледа е да сме благодарни, че се събуждаме без болка и че всички близки и любими хора са с нас. А ако можем да споделим магията на празника с хубава музика, няма как Коледата да бъде тъжна.
Последният ти сингъл „Кафене Виена“ оглави класацията на БНР. Подранил коледен подарък ли е това или по-скоро отговорност?
Класацията на БНР е изключително авторитетна като музикална селекция. Огромна чест е да видя името си редом до звезди от А-групата на нашия шоубизнес, част от които са мои идоли. Миналата година и „Дяволски добра“, и „Компас“ стигнаха до върха на БНР Топ 20, а сега и „Кафене Виена“ е шампион. Чувството е неописуемо. Когато се замисля, подобна подкрепа наистина носи и отговорност – вдига летвата и ме мотивира да съм още по-отдаден и взискателен към себе си.
Идеята за песента се оформя по време на твое пътуване в Азия. Какво би пренесъл оттам като манталитет тук?
Най-силно ме впечатли чистотата. В Япония например няма кофи за боклук – хората прибират отпадъците си и ги изхвърлят у дома. В Нагасаки една възрастна жена спря до мен в проливен дъжд и ми даде чадър, а след секунди вече беше изчезнала зад ъгъла. Тази доброта от напълно непознат е изключително впечатляваща. Освен това хората там са много дисциплинирани. Бях на футболен мач с над 60 хиляди зрители и след края му всички се прибираха подредено, без блъсканица. Това, което бих искал да пренеса тук, е повече толерантност и уважение.
Как върви работата по дебютния ти албум?
На финалната права сме с Ангел Дюлгеров. Получава се много хубаво и нямам търпение да го споделя с публиката.
Как би описал Ангел Дюлгеров като ментор и продуцент?
Имам огромен късмет, че животът ме срещна с него. Едва ли щяха да ми се случат тези песни, тези сцени и тази публика без него. Ангел не просто пише музика – той е винаги до мен. От него се уча на отдаденост и перфекционизъм.
Как успяваш да съчетаваш училището с всичките си артистични проекти?
Няма да излъжа, не е лесно. Но това ме направи по-организиран и ме научи да се изправям срещу проблемите, а не да ги отлагам. Гордея се, че и тази година получавам стипендия за отличен успех, участвам в състезания по дебати и олимпиади. Учителите ми са изключително подкрепящи – дори бяха цялата учителска стая на концерта ми през ноември в София. А когато съм в студиото или пиша музика, това е моят начин за почивка.
Първият ти професионален досег с изкуството е чрез киното. Липсва ли ти днес?
Киното е голяма моя страст. Благодарен съм за възможността да работя по холивудски продукции и да общувам с големи актьори. В момента музиката и училището заемат цялото ми време, но със сигурност бих се върнал към киното, когато имам възможност.
Как виждаш бъдещето си в следващите пет години?
Историята е любимият ми предмет и силно ме вълнуват световните процеси и политиката. Мисля си, че Международните отношения биха били много интересна посока за мен. В музиката искам да изпея още много песни, които да ме свързват с публиката, и с групата ми „Перфектното число“ да свирим на сцени, пълни с енергия.
Как би описал 2025 година с три думи?
Пътуване, книги, сцена.
Какво би пожелал на читателите ни?
Пожелавам им от сърце да нямат Blue Christmas, а да бъдат обгърнати от коледния дух и любов.
