Автор: Цветана Бонева
В свят, в който реалити форматите често ни карат да превключим канала, Асен Кукушев прави точно обратното – той ни кара да останем и да гледаме с усмивка. Видеата му в YouTube превръщат „виновното удоволствие“ да следим предавания като „Ергенът“ или „Биг Брадър“ в интелигентна забава, която ни кара да се замислим дори когато се смеем най-силно. Неговото чувство за хумор е остро, но никога безцелно – зад всяка шега прозира внимателен поглед към обществото и малките абсурди в него.
Освен с пародиите и коментарите, Асен е познат и със своето участие в музикални формации като RDMK, където съчетава ритъм и слово, за да изрази себе си. Днес той е не просто блогър или музикант, а разказвач на нашето време – с камера, с рима и със смях.
Срещаме се с него, за да научим повече за човека зад саркастичните видеа, за вдъхновенията, книгите и бъдещите му творчески планове.
Здравей, Асен! Представи ни се така, както би се представил на дете.
На моите ученици се представям като мистър Асен, и от там започва забавата. Дали в час по английски или в час по театър, се старая да им покажа, че възрастните също са били деца, и даже някои си го спомнят.
Кога усети, че изкуството ще бъде нещото, на което ще посветиш живота си?
На 9 години участвах в първия си филм и май там някъде се роди тази любов, макар че първоначално исках да стана художник. Изкуството е навсякъде около нас и всеки го създава и преживява по свой начин. Моето е на музикалната и театралната сцена, когато пиша сценариите на предаването си или когато съм с учениците си. Но напоследък се проявява най-силно, когато четем книжки със сина ми или играем футбол в парковете на Младост.
Твоите видеа в YouTube често са коментари и пародии на българските реалити формати – как се роди идеята да започнеш именно с тях?
В началото изпробвах различни формати на коментиране и анализиране – на текстове на песни, на клипове или различни трендове. Постепенно анализите на риалити предавания се оказаха това, което ми дава възможността чрез хумора да засегна социално важни теми или поне такива, за които аз си мисля, че си струва да се говори. Радвам се, че сякаш и моите зрители долавят важните послания между смешките. Но и да бяха само смешките пак щях да съм доволен – смехът лекува.
Кое е най-забавното нещо, което си чул или прочел като реакция на твое видео?
Най-щастлив съм, когато прочета, че съм накарал някого да се смее с глас. Това е едно от най-хубавите неща, които можеш да направиш за някого – да го разсмееш. Радвам се и когато прочета, че майките слагат децата да спят, сипват си чаша вино и пускат мое видео. Психичното здраве на българските майки е важно за нацията като цяло!
Имаш ли момент, в който хуморът ти преминава в критика – кога едно видео е просто за смях и кога вече става социално послание?
Във всяко мое видео се старя да има социален коментар, за да има добавена стойност. Не е достатъчно само да посочиш проблема, важно е да дадеш и своята гледна точка и евентуално да подтикнеш зрителя към критично мислене. Да гледаш риалити предавания без критична мисъл е опасно.
Какво мислиш за последното реалити, по което всички са полудяли, а именно „Ергенът: Любов, Рая“?
Мисля, че в това предаване хората се борят за много неща, но не и за любов. Притеснява ме тенденцията, че за да може всяко следващо риалити да е по-гледано от предишното, се отива във все повече крайности. Разбира се, това ми дава повече материал за анализ, но не трябва всичко да е на всяка цена.
Как минава един твой ден – от сутринта до вечерта?
Динамично. Обикновено сутрин карам сина ми на детска градина, в колата слушаме Ед Шийрън и песните от Пес Патрул, той друго ме признава. И понякога “песента с кончетата” и “Пряк път” на тати, които са песни на групата ни RDMK, след това отивам в студиото да си пиша епизодите, снимаме ги с Лъчо от група СКАНДАУ, следобяд отивам да преподавам в училището, в което работя, след това бързам, за да взема Анди от детска градина и да отидем с майка му в парка. Понякога работя и вечер, ако имаме участие с групата ни, но това не е точно работа.
В групите и музикалните формации, в които си участвал (като RDMK), какво беше най-ценното, което ти дадоха като опит и вдъхновение?
RDMK е много важна част от живота ми. В началото на артистичния ми път групата ми даваше сцената, от която всеки артист има нужда. Щастлив съм, че това продължава и до ден днешен. Най-ценното, което участията с групата ми дадоха, е увереността, че можеш да извоюваш мястото си дори там, където не си сигурен, че принадлежиш, ако си искрен и правиш нещата със сърце.Руди и Дули ме научиха, че винаги е по-забавно, когато не си сам, а споделяш кефа и шотовете с приятели.
Как балансираш между семейство и творчество – пречат ли си понякога или напротив, вдъхновяват се взаимно?
Определено семейството ме вдъхновява – особено след раждането на сина ми. Аз станах много по-организиран, много по-добре подреждам приоритетите си. Жена ми Хриси подхожда с разбиране и аз съм й благодарен всеки ден, защото понякога сядам в 22 часа да пиша сценарий, за да наваксам, например. Или ме няма през уикенда, за да водя събитие някъде. Тя е супер герой и аз й се възхищавам. Най-голямата ми победа е, когато я накарам да се смее. За щастие се получава често.
Кои са книгите, които би препоръчал – такива, които са те оформили или които винаги се връщаш да четеш отново?
Не мисля, че имам навика да препрочитам книги. Книгата, която чета сега е The creative act на Рик Рубин. Тя е вдъхновявяща не само за хора, занимаващи се с изкуство. Там се казва, че креативността е качество, което всеки човек притежава, и ние всични сме артисти. Вярвам в това. Нядявам се все повечв хора също да го повярват. Имам удоволствието да участвам и в Нощта на литературата, тази година аз четох книгата ПЕЯ АЗ, А ПЛАНИНАТА ТАНЦУВА от Ирене Солá.
Кои личности – от България или извън нея – са хората, които най-много те вдъхновяват?
Като цяло ме вдъхновяват хората, които въпреки великите си постижения, не се взимат прекалено насериозно. Да се отнасяш сериозно към това, което правиш, и същеврвменно да не се взимаш насериозно, е качество, което е изключително ценно, особено във времената, в които живеем.
Ако трябва да опишеш стила си с три думи, кои биха били те?
Хумор, думи, локуми.
Видеата ти често играят с границата между смешното и сериозното. Какъв е процесът ти на работа – от първата идея до качването в YouTube?
Отивам в студиото, сядам пред компютъра, отварям програмата, на която вадя откъсите от предаванията, и започвам да гледам. Когато чуя нещо, което ми направи впечатление се залавям за работа. Опитвам се да измисля нещо, което да разсмее мен, това не винаги е най-печелившата стратегия, но се радвам, че хората го оценяват. Любимо ми е да измисля смешка дори там, където я няма. Когато съм готов със сценария го изпращам на Лъчо, той подрежда сета и започваме. Снимането минава бързо, понякога даже си прочитам сценария без да сбъркам. След това най-често аз отивам на работа, а той се захваща с монтажа. Ако не е той брилиянтните ми словесни каламбури щяха да бъдат чути само от жена ми. Когато е готов качваме видеото, но с това работата не спира. Споделяне на рийлове по всички социални мрежи, постове, сторита. Това може да е досадно понякога, но е част от играта. Не можеш да не се постараеш да стигнеш до публиката, и после да се чудиш защо творчеството ти не достига до хората.
Ако можеше да избереш един реалити формат, в който лично да участваш (не като коментатор), кой би бил той и защо?
Мислил съм над този въпрос и не съм сигурен, че имам отговор. Понякога си предатавям какво би било да участвам в някой формат, после си казвам, че ми е много приятно с Андрейчето на дивана, и спирам да си предатавям. Определено няма да е любовно риалити. Не изключвам варианта да ме видите в някое предаване, но за тази цел трябва да ме поканят.
Какви са следващите ти творчески планове – в музиката, във видеата или в други проекти?
Плановете ми са винаги свързани точно с тези неща – ютюб канала ми, музиката с RDMK, представлението ни КАПАРО ЗА ТРИМА на сцената на Сълза и Смях. Напоследък ми се иска да направя самостоятелна песен, но вече над 10 години не се чувствам съвсем готов. Може би моментът е дошъл, но тази евентуална песен така или иначе няма да е съвсем самостоятелна – Лъчо и Руди ще ми помогнат. Иначе можете да ни видите и чуете с RDMK на сцената на бар ПЕТЪК в София на 10.10.25.
Ако един ден твоето дете гледа твоите видеа, какво би искало да види и да разбере за теб?
Иска ми се да се смее, макар че със сигурност ще изпита лек КРИНДЖ, ако тогава децата още използват тази дума. Би било хубаво, ако разбере, че татко му е успявал да следва целите и мечтите си, и въпреки това е успявал да играе футбол с него, да мята самолета из парка и да гледа Пес Патрул за 583-ти път.
