Августина-Калина е млад и динамичен градски човек, посветил живота си на изкуството. Тя е актриса, която оставя следа с излъчването и таланта си, а днес я разпитваме повече за проекта „Следваща спирка: Изкуство“, в който тя взе участие на 11.10., четвъртък, заедно с Албена Лимони. Двете дами си партнираха в изящна хармония на спирката „Софийски университет“, точно пред НХА.
Здравей, Августина! Разкажи ни малко повече за себе си…
Здравейте. Аз съм Августина-Калина и не съм кръстена на нито една баба. Завърших НАТФИЗ през 2014-а със специалност „Актьорство за драматичен театър“. Играя в представлението „Кралят елен“ в Театър „Азарян“, където в момента подготвяме нов проект, а също и в ТР СФУМАТО. Занимавам се с импровизационен театър, в трупата на „Клонираните“ към ХаХаХа Импоро, а също и с дублаж и преподавателска дейност в Театрална студия „Игра“.
Как се роди идеята за „Следваща спирка: „Изкуство““?
Комерсиализацията и динамиката на живот предопределят значително малко време, което хората да успяват да отделят за културни дейности. Идеята на проекта е да привлече вниманието на модерните хора към изкуството, да ги провокираме на най-нестандартно място, част от забързаното им ежедневие – спирката на градския транспорт – там, където най-малко биха очаквали да чуят поезия или да видят художник, който да рисува рано сутрин.
Какво те вдъхнови за ролята ти в проекта?
Преди няколко години по покана на моя колега Станислав Кертиков станах част от формата „Актьори срещу поети“. Тогава имах възможността да видя как поезията въздейства на съвременната публика и бях изключително изненадана. Залата беше препълнена, такава е всеки път вече четвърта година, а билетите свършват за броени дни. И тогава разбрах, че поезията хич не се възприема като демоде, особено от младите зрители. Именно чрез този формат Деляна Ангелова от Visionary се свърза с мен. Колкото до проекта „Следваща спирка: Изкуство“ – не ми беше трудно да се съглася да участвам в него, защото Деляна и нейната идеята са много вдъхновяващи. Екипът ѝ – също. А и беше предизвикателство за мен.
Има ли място за изкуство по улиците на София?
Определено, да! В последните години по улиците на София се случват много улични фестивали, уличен театър и какво ли не. Гледала съм страхотни неща на чуждестранни трупи, аз самата съм играла на улицата. И мога да кажа, че си струва. Трудно е, различно е от комфорта на сцената и закритото пространство. Това за мен си е магия: бързаш за някъде, закъсняваш и изведнъж виждаш как някакви хора пеят, танцуват или говорят в рими за любов или за мечти, и за миг забравяш за неплатените сметки и грозните плочки. Вярвам, че хората имат нужда от именно такива мигове. И възнамерявам, а явно и не само аз, такива мигове да има. Защото ако ти не дойдеш при изкуството, изкуството идва при теб! Това е!
Автор: Цветана Бонева
Фотограф: Михаела Драганова