В ролята на Гамзати гостува първата солистка на Шведския кралски балет Десислава Стоева
На 19 октомври 2012 г. за първи път на българска сцена е показан балетният шедьовър „Баядерка“. До този момент в България се играе или само трето действие, или съкратени версии на балета. На 8-ми и 9-ти април, 10 години след премиерата на българска сцена, балетната история за индийската храмова танцьорка Никия и нейния любим Солор отново ще бъде показана в Софийска опера и балет. Към премиер-солистите Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Боряна Петрова и Цецо Иванов ще се присъедини първата солистка на Шведския кралски балет Десислава Стоева, която ще влезе в ролята на дъщерята на раджата – Гамзати. Хореография – Мариус Петипа, редакция – Павел Сталински, диригент – Борис Спасов.
„Баядерка“ е поставена за първи път през 1877 г. от френския хореограф Мариус Петипа по музика на Лудвиг Минкус в Императорския театър в Санкт Петербург. Балетът е създаден специално за бенефиса на Екатерина Вазем, примабалерина в театъра в Санкт Петербург.
„Баядерка“ е може би най-известният класически балет с екзотична тематика. Ориенталската тема е често засягана в балета през XIX век. Това се дължи отчасти на факта, че през 1838 г. танцова трупа от Индия посещава Париж, а публиката изключително много се впечатлява от изявата на ориенталските танцьори.
Когато пък през 1875 г. принцът на Уелс посещава Индия и тази визита бива масово отразена от европейсата преса, Петипа вероятно се вдъхновява за създаването на либретото на „Баядерка“.
Независимо от факта, че сюжетът на балета се развива в Индия, музиката на Лудвиг Минкус не прави никакъв жест към традиционните форми на индийския танц и музика. Балетът по същество е есенция на романтичната представа, която европейците от онова време са имали за Изтока. Въпреки че някои части от партитурата на Минкус съдържат мелодии, които препращат към Ориента, тя все пак е категоричен пример за музиката, която се е творила и харесвала през втората половина на XIX век – поредица от леко оркестрирани полка, адажио и валс. По същия начин и хореографията на Петипа съдържа различни елементи, които пренасят зрителя в ориенталската обстановка на Изтока, но нито веднъж балетмайсторът не се отклонява от канона на класическия балет.
Балетът „Баядерка“ не е поставян в Западна Европа до 1961 г., когато излиза на парижка сцена. Две години по-късно Рудолф Нуреев поставя за Кралския балет в Лондон, считаното за шедьовър в кордебалета трето действие – „Царството на сенките“. Ролята на Никия се изпълнява от Марго Фонтейн. Премиерата има огромен успех и се смята за един от най-важните моменти в историята на балетното изкуство.
