Млад, талантлив, чаровен – той е Калоян Димиторв – Ballan. Неговият живот е един голям танц. Tанц, в който негов партньор е музиката. Калоян няма нужда от реклама, защото го познаваме от сцената на „България търси талант“ и освен това е един от най-популярните влогъри у нас. Въпреки че той не обича да го определят като такъв. Обича да се усмихва и това, бихме казали, е най-забележителната му черта. Според него няма нищо по-готино от това да се отдаде на голямата си страст да танцува и да забавлява хората с интересни клипове от реални случки в живота. Но най се чувства на място, когато е при любимите си баба и дядо и похапва от тяхната вкусно приготвена домашна храна. Животът за него е един миг, който сам избираш как да изживееш. Той избира да го изживее с танцова стъпка, защото това е цялото му същество! Ние ви предлагаме заедно да се потопим в света на Ballan.
Как се появи Ballan?
Ballan идва от Ballantines. Когато бях малък, брат ми пиеше такова уиски. След едно парти беше останала бутилка до компютъра. Станах да играя „CounterStrike“ и се чудех какъв да ми е nickname-ът, и тогава видях бутилката… и така. Иначе за приятелите си съм Калоян, а за всички останали – Балан. Просто един човек, който обича да танцува, да прави клипове и да забавлява хората. Денсър и ентъртейнър.
Какво е танцът за теб?
Преди когато ми задаваха този въпрос, отговарях: „Всичко“. Сега когато поотраснах, вече имам и други ценности и интереси. Вече бих казал, че не е всичко за мен, но ми е помогнал да се изградя като личност и определeно е част от мен. Всеки търси своето „аз“. А аз намерих своето „аз“ в танца. Когато съм на работа, не танцувам само за хората, а и за себе си, и се старая да се усъвършенствам всеки ден. Снощи бях на работа и се пръснах от танци, музиката ми пасна идеално и се чувствах на място – нещо, което не ми се беше случвало скоро. Танците ме изградиха и съм им благодарен за това!
Кой и какво те вдъхнови да започнеш да танцуваш?
Един съученик, Енчо. Бях в десети клас, когато го видях, че може да прави „Лунната походка“. Бяхме в междучасие и се забавлявахме нещо, след като я направи, много се впечатлих (не я бях виждал на живо) и го помолих да ми покаже как се прави. След като ми я показа, за една седмица се научих да я правя по-добре от него. Колкото и нескромно да звучи, наистина ми се отдаваше. Бях се зарибил и гледах клипове как се прави. Та Енчо ме подтикна да започна.
А кой ме вдъхнови? Вдъхновявали са ме и продължават да го правят Майкъл Джексън, Джеймс Браун и Маркус Скот. Между другото, ми беше мечта да видя Маркус Скот и това се случи, когато дойде в България. Имах честта да се срещна с този човек. Той държи рекорда за най-гледан танцов клип в Youtube. Той ми беше огромна мотивация да продължа с този стил – animation и poping.
Трудно ли е да си самоук?
Да! Това е най-трудно – да се изградиш сам като танцьор, но и най-голямата награда. Защото, когато си самоук, е много сложно да запазиш мотивация. Kогато си в школа, има кой да те надъхва. В школата имаш и шанс за развитие, ходиш на състезания, а когато си сам, нямаш голям шанс. Когато започнах да танцувам, се върнах в родния ми град Попово. Tам никой не знаеше какво практикувам, какви са тези танци… Много ми се смееха и не се интересуваха какво е това. Беше много кофти, понеже аз се трудех да изграждам всяко едно движение, а хората ми се присмиваха. Това беше може би най-трудният ми период, свързан с танците – да не се откажа въпреки нападките… Имам си едно мото:
Много преди мен започнаха и се отказаха. Много започнаха с мен и се отказаха, и много тепърва ще започнат и ще се откажат, но аз няма да се откажа.
В живота ми винаги е имало такива падения, които само са ме правили по-силен. Имал съм периоди, в които съм нямал никакви участия и съм стоял без пари. Хващал съм се да работя като охрана в бизнес сграда. Колеги ми бяха „дядовци охранители“ и съвсем не се чувствах на място, но винаги съм вярвал, че нещо ще излезе… И наистина, един ден ми писа Георги Танев (организатор на партита за „Маскара“ и др.), да пита дали съм в София, и ми предложи да танцувам в дискотеката. След известно време срещнах една мацка от балет „Нова“, които са едни от най-добрите в България, показах й какво мога и сега вече съм част от техния екип.
Най-готиното е, че в крайна сметка дължиш успехите си само на себе си. А това чувство е уникално – чувството да знаеш, че си постигнал всичко сам. Макар, че и Youtube ми помогна много. Ако можех да му стисна ръката, щях да го направя!
Има ли нещо друго, което да те кара да се чувстваш така, както когато танцуваш?
Вече, да. Откакто започнах да правя късометражните видеоклипове със забавна тематика във фейсбук, разбрах, че ме карат да се чувствам по същия начин, както и танците. Питали са ме какво печеля от това? Факт – нищо финансово, но се чувствам супер яко, когато някой ми пише, че съм му оправил деня или че съм го забавлявал и накарал да се усмихне. Ето, затова има смисъл. Въпреки че съм на крехка възраст, мисля, че е готино да оставиш нещо след себе си. И така, един ден когато остарея, някой ще се сеща, че съм го разсмивал.
Как реши да станеш влогър и учил ли си се от някого?
Не се определям като влогър. Аз съм пич, който прави клипове. Иначе съм работил като влогър за едни англичани, още преди да излезе лайфът във фейсбук. Трябваше всеки ден да правя лайфове с приложение за айфон, което можеше да се свързва с фейсбук. Е, тогава бях влогър за 6 месеца. И често се случваше да имам много голям успех. Например темата „Как да си вземем матурите?“. Но като цяло не искам да ме приемат като влогър, не съм точно такъв…
Иначе вдъхновител за моите клипове е майка ми. Ако не беше тя, нямаше да имам идея, че имам заложба за това. Благодаря, мамо!
Как приемаш факта, че много тийнейджъри ти подражават?Какво би ги посъветвал?
Когато правя клипове, не ругая и не псувам. Случва се, но поне има цензура. Мисля, че е важен този пример. Като цяло идеята ми е такава – да не се притеснявам, ако майка ми или баба ми видят клипа. Много тийнейджъри се вслушват в това, което казвам, което означава, че определено трябва да внимавам как се държа и говоря. Скоро едно момче ми писа точно по този повод. Каза ми, че му харесва начина ми на мислене, и ме подкрепя напълно в тезите ми.
Повечето звезди имат нужда от продуциране. Вярно ли е, че влогърите събират фенове, без да имат нужда от това?
Не е тайна, че във фейсбук пространството имаш безплатна възможност да си направиш много добра реклама. Много млади хора, а и не само млади, ежедневно са във фейсбук и са много навътре в нещата. Знаят всеки един маркетингов трик, без да са го учили, само защото изкарват много време в интернет и следват различни артисти. В момента от това колко последователи има един артист, можеш да разбереш колко е популярен. Вече определно няма нужда от продуценти и ако знаеш как да подходиш и да се промотираш, можеш много бързо да станеш известен.
Когато започнах да правя клипове с танци, фейсбук още не беше толкова развит и аз самият не бях запознат с нещата. Хората много не се интересуват от точно такъв тип клипове и усетих, че трябва нещо да променя. Когато качих първия си клип „Каква е разликата между мен и майка ми?“, той изби рибата. В деня преди да пусна клипа, имах 500 последователи във фейсбук, а на следващия вече бяха 3000, което беше изумително. Тогава разбрах, че така мога да стана популярен – като правя забавни клипове. Така е и до ден-днешен, всичко ми е на 99+ …
Искам да кажа – да, интернет може да те направи известен и да нямаш нужда от продуцент. Просто правете това, което ви харесва, и след време сами ще разберете дали ще имате някакви дивиденти от това, или не.
В каква сфера би искал да се развиеш в бъдеще? Телевизията привлича ли те?
Без да се замислям, ви казвам, че винаги съм смятал, че съм роден да бъда под светлините на прожекторите. Без значение под каква форма. Знаех, че ще бъде така. По професия съм инженер, въпреки това не мога да си се представя след време като такъв. Аз съм зодия Рак и обичам да съм душата на компанията. Зарежда ме да забавлявам хората, да падне смях и да си се кефим заедно. Но най-голямото ми желание е да се снимам във филм. Скоро се снимах в „София ден и нощ“, но там не беше точно моето място. Надявам се, някой да ме види, да повярва в мен и да получа предложение за филм или за стендъп комеди. Искам да съм актьор! Времето ще покаже, но ми се иска да съм човек, който прави това, което го прави щастлив.
Ти си може би от малкото млади хора, които оценяват живота на село. С какво е по-различно усещането на село от това в града?
Това не може да се разкаже. Ако не си се докоснал до този начин на живот, няма как да го оцениш. Някой ми беше писал, че съм се опитвал да си трупам дивиденти, като качвам снимки на нещата, които баба ми праща, което е глупост. Правя го,защото го оценявам. За мен е наслада и съм плакал, когато баба ми е пращала колети. Освен това смятам, че напомням на младите, че не трябва да забравяме хората, които се грижат за нас и се трудят всяка година да ни направят домашна лютеница, компоти и т. н. Като бях малък, чаках с нетърпение да дойде петък и да си отида на село. Тогава селото ни беше пълно с хора и имаше много деца, а сега са само баба ми и комшийката… Абе, друго си е, по-златни ръце от на баба няма или пък дядо да отиде да ти да издои мляко от кравата – е това е просто велико… А да си направиш попара с домашно мляко и хляб… малииии. J Дано са ми живи и здрави още дълги години!
Би ли пренебрегнал себе си, ако ти се предложи добра възможност за работа в друга сфера?
Иска ми се да кажа не, но всъщност съм способен да пренебрегна собствените си интереси заради друга работа. Ясно е защо, защото животът е борба за оцеляване. Преди да започна да изкарвам пари от танци, съм работил и други неща. Когато бях на 15, изкарах първите си пари на една сливова градина. Берях цял ден. Сигурно около десет щайги слива, ако не и повече, само за 5 лв… Не отричам, че танците са лесният начин за изкарване на пари за мен, защото обичам да танцувам, но всъщност съм положил години труд, за да се усъвършенствам… Все пак ще кажа, че съм склонен да работя нещо, от което ще получавам повече пари, дори и да не ми доставя такова удоволствие. Ще се прескоча, защото един ден ще трябва да изхранвам семейство, а финансовата независимост е важна. Танците са до време и съм се примирил с това. Ако ми се отдаде възможност, ще я хвана с двете си ръце.
Пожелай ни нещо.
На хората пожелавам да са здрави и позитивни. А на вас пожелавам да каните позитивни хора, защото позитивните хора пръскат позитивна енергия.
Автор и снимки: Мариана Станчева
