Автор: Цветана Бонева
Белослава е от онези хора, които не можем да поставим в рамка – нито музикално, нито житейски. Тя върви по своя път вече години наред, сменя форми, звук и енергия, но запазва нещо изключително важно – честността към себе си и към публиката. Музиката ѝ живее между сцената и града, между електрониката и живия звук, между личното и споделеното. Срещаме се малко преди концерта ѝ на 14 февруари в Sofia Live Club, за да си поговорим спокойно за дните ѝ извън прожекторите, за Sound System Live и за онова, което я движи напред. Артист, който ние обожаваме…

Здравей, Белослава! За нас е голяма радост, че правим това интервю точно с теб. От години вървиш по своя собствен музикален път и го правиш с много характер и свобода. Срещаме се в навечерието на концерта ти на 14 февруари и нямаме търпение да се приближим малко повече до теб – такава, каквато си днес. Как би се представила сама, на ти, без етикети и клишета?
Искам да ви благодаря за поканата и за топлите думи, с които ме представяте. Чувствата ни са взаимни. Пътят, по който вървим всички, е еднакво неповторим и, разбира се, сложен. Всеки има своите радости и най-човешки дилеми. Аз не съм по-различна от другите.
Как преминава един твой обикновен ден, когато не си на сцена – как започва и какво задължително присъства в него?
Почти всяка сутрин ставам рано, за да отида на спорт. Научих през годините да дисциплинирам тази част от ежедневието си – не само защото физически е жизнено важно, а и защото ме успокоява и уравновесява психически. Аз съм много емоционална и това е един от начините да контролирам състоянията, в които се намира умът ми. Всеки ден разхождам кучетата ни – Ара и Тера, две превъзходни момичета, спасени от улицата. Ара вече е на почти 15 години. Задължително в ежедневието ми присъства и готвенето.
Преди години организирахме градски базар и много ясно си спомням как ни подари твой тренчкот за благотворителност. Усмихва ли те днес този спомен и какво е за теб жестът да даваш?
Аз съм от хората, които предпочитат да дават. Сякаш радостта ми е по-голяма.
Извън музиката знаем, че си и страхотен кулинар. Какво е готвенето за теб – почивка, терапия, творчество или още една форма на изразяване?
Готвенето е изкуство. В него има свобода, естетика и необходимост. Радостта ми от това да съчетавам различни вкусове и да си измислям рецепти е огромна.
Имаш ли си ястие или вкус, към който винаги се връщаш, когато искаш да зарадваш близките си или самата себе си?
Последната година се занимавам изключително с българската кухня. Българската кухня във всеки край на страната ни носи своята автентичност, подправки и традиции.
На 14 февруари ще си на сцена със Sound System Live. Какво ти се иска хората да почувстват и да отнесат със себе си след този концерт?
Концертът тази година ще представи песни от новия ми пети студиен албум „Моята музика“. Искам публиката ми да си тръгне с ясното усещане, че животът е хубав.

Любовта често се свързва с тази дата, но ти винаги си я показвала извън клишето. Каква е любовта за теб днес?
Любовта, от позицията на тези ми години и опит, е едно ежеминутно, дълбоко и безкрайно преживяване. Това ме прави жива, будна и щастлива.
Какво те вдъхновява в момента и накъде усещаш, че искаш да вървиш оттук нататък – и в музиката, и в живота?
Вече не правя планове. Разбрах, че това ме уморява. Енергията ми е скъпоценна и я пазя за любимите си хора – моето семейство. Те са целият ми живот.

